Асен Дюлгеров е главен секретар на Столичната община. Той е управител на Фондацията за развитие на медицината и биотехнологиите, която е трета страна по споразумението между Националния център за развитие на трансплантациите "Бултрансплант" и френския клон на американския биоконцерн "Остеотек". Според клаузите на договора финансовите взаимоотношения между донорските болници, които ще предоставят на компанията тъкани и биоматериали за преработка, ще преминават през фондацията. За да станат годни за трансплантация, биоматериалите ще бъдат подложени на така наречения процесинг - сложна технологична преработка, в центровете на "Остеотек"

-------------------------------

Г-н Дюлгеров, защо беше пазено в такава дълбока тайна споразумението между "Бултрансплант" и "Остеотек" и най-вече участието на вашата фондация в него?

- Не мисля, че е било тайна. В договора се съдържат технологични елементи. Това е дейност, която в САЩ се развива в условията на сериозна конкуренция и това бе едно от основанията да не се разгласява. Съвсем наскоро там имаше един шпионски скандал в областта на биотехнологиите. Хора, наети от секретни служби на чужда страна, извършваха промишлен шпионаж в една подобна компания. Това е много сериозно, част от тези технологии са разработки на НАСА.

Да, но "Бултрансплант" е публична, а не търговска институция и нейната дейност би трябвало да е прозрачна…

- Това споразумение не е окончателният договор, а само меморандум за разбирателство. То описва само общите условия, при които американците могат да влязат във взаимоотношения с българските лечебни заведения. Страни по същинските договори ще бъдат болниците и "Остеотек"- България. Вероятно ще започнат разговори в началото на юни.

Вие лично как се озовахте като страна по този договор?

- Представителят на българския "Остеотек", който предстои да се регистрира в близките седмици, д-р Румен Хитчев се обърна към мен, защото се познаваме от години. Аз съм човекът, на когото той има доверие в страната. Тази програма започна по негова инициатива.

Неговата история е историята на един успял българин в чужбина. Той е завършил медицина у нас, има дипломи от престижни американски университети. Съвсем млад успя да се реализира в САЩ по своята специалност, нещо, което е много трудно. По стечение на обстоятелствата той се пресели там преди десетина години и успя да стане консултант и участник в управлението на подобни проекти, свързани с тъканна трансплантация. Това е неговата тясна специалност. Преди няколко години Румен Хитчев започна инициатива за осъществяването на подобен проект и у нас, който трябваше да включи България в Европейската мрежа от тъканни банки. Това е международна организация със седалище в Холандия. Той участва там като експерт и член на управлението. Тогава в преговорите с предишния екип на министерството на здравеопазването участваше американската компания "Редженерейшън технолоджис".

Защо се провали този проект?

- Защото до края на миналата година България не успя да приеме закона за трансплантациите и изтекоха сроковете. В края на миналата година започнаха преговорите с "Остеотек", които казаха, че могат да изчакат до края на тази година примането на закона. В момента те наемат офис и започват процедура по регистрация на подобна фирма в страната. Това е тяхно задължение по договора, за да бъдат под контрола на "Бултрансплант".

Кога беше учредена фондацията?

- Миналата година, във връзка с договора с "Редженерейшън технолоджис". Там схемата беше същата.

Защо схемата изисква трета страна в лицето на фондация?

- Защото сделки с тъкани не може да има. Когато "Остеотек" сключва договори с болниците, не може да каже: дайте ми такива и такива тъкани, а аз ще ви дам толкова и толкова пари. Това е недопустимо от морална гледна точка. Затова се приема схемата те да сключат договори, а парите да се даряват и да се акумулират в един фонд под контрола на "Бултрансплант" и "Остеотек". Фондът има само изпълнителска и подпомагаща роля. Първото дарение в размер на 80 000 долара постъпи през март, до края на годината предстои да бъдат преведени още толкова. Не съм се разпореждал с тези средства, тъй като нямам право да харча от тях, освен за преводи на документи от български на английски и обратно, както и за експертна помощ.

В договора са фиксирани различни такси на случаи, които според някои експерти могат да се тълкуват като цени, а договорът като сделка…

- Тези такси се отнасят за отношенията на дарителство и засягат в по-голяма степен "Остеотек". Те защищават интересите на България. Под тези финансови лимити дейността не би могла да се подосигури. След като една тъкан бъде обработена в процесинг-центровете на тези световни компании, тя добива стойност. Ще бъде крайно неизгодно за страната ни да се превърне източник на тъкани. Средствата от таксите ще се превеждат във фонда, а той, според нарежданията на страните по договора, ще ги разпределя за обучение, за заплащане на труд, което е най-важното, защото медицинският труд не е безплатен. Самата сделка по донорството е безвъзмездна, но трудът на лекарите ще бъде заплатен.

Много важно е да се знае, че фондът не може сам да решава за какво да харчи средствата си. В него моята роля е на гарант, докато се сформира борд. По настояване на американската страна в него ще се включат изявени специалисти в областта, общественици и представители на различни вероизповедания - на православното, мюсюлманското и на еврейската общност. Тогава аз ще се оттегля, защото няма да има нужда от моята помощ.

Кой ще определя заплатите и бонусите за болниците?

- Те ще се договарят между българския "Остеотек" и конкретните болници, с които ще преговаря за осигуряване на материално техническа база и персонал. В България потенциал имат 50-60 болници и от тях вероятно в програмата ще участват не повече от десет. Техни специалисти ще бъдат обучени и американската страна иска да бъде убедена, че те ще бъдат заплатени по един подобаващ начин. "Остеотек" ще заплаща на болниците, но непряко, а чрез фонда.

Каква ще е точно ползата за България? Ние предоставяме биоматериалите, но те извършват някъде другаде процесинга …

- Те ще използват каквото им е нужно, а излишното ще го връщат тук за трансплантиране. По принцип ние имаме малък потенциал да усвояваме тъкани и клетки, минали през процесинг. Нямаме такива технологии, а и са малко случаите, когато се извършват такива трансплантации. В бъдеще броят на тези операции предполагам ще се увеличи и разчитаме, че американската компания ще изгради процесинг център тук, както други компании са направили в Чехия, например. Ако проектът върви гладко и има достатъчен брой случаи на експлантация, така че да се оправдае инвестицията, цикълът може да се затвори в България. За американците обаче е важна и обществената търпимост.

Ще плащаме ли за преработените материали, които получаваме?

- Не. Хубавото в тази програма, е че за тях на практика ще плаща американската здравноосигурителна система.

Не са ли договорени някакви конкретни цифри за това какви количества ще можем да ползваме?

- Не, защото програмата няма да може да се осъществи под определено количество годишно. Не мога да кажа точно какво, защото въпросът е технически.

А ако американците не покрият своите нужди?

- Няма да ни дават. Но при всички случаи българските лечебни заведения ще бъдат заплатени. Освен това в момента в Америка има излишък на някои видове тъкани, преминали през процесинг и те могат да ни бъдат предоставени. Само, ако лечебните заведения да имат договор с "Остеотек", разбира се.

Болниците, които ще станат донорски бази ли ще извършват и трансплантациите?

- Да, те ще се развият като центрове за експлантация и трансплантация. Не е тайна, че става дума за главните софийски болници и за университетските болници в страната, където има обучен и опитен персонал, който бързо ще премине към новите технологии. В бъдеще хората в България няма да страдат излишно, както в момента става при опитите да се правят трансплантации, без да се използват необходимите технологии. Ние произвеждаме голям процент инвалидност. В Америка например след катастрофи крайници почти не се ампутират.

На какво точно ще бъда обучавани нашите специалисти?

- Да експлантират тъкани, да ги изследват, да ги съхраняват и да ги подготвят за процесинг . Това изисква определени тестове, затова в болниците ще бъдат изградени лаборатории. Експлантацията не е само операторска работа, а и подготовка и изследване за определени противопоказания. Персоналът ще се обучи първо как да идентифицира потенциален донор, както и на определени етични и психологичски правила при работа с близките на покойника. Това са много деликатни теми и американската страна не желае да има грубо вмешателство в личния живот на хората. Следва обучение за оперативните процедури, които са на базата на действащите в САЩ стандарти.

А екипите ще бъдат ли обучавани и да трансплантират?

- Да, разбира се, това е следващата стъпка. Остеотек дори се ангажира да окаже необходимата техническа помощ за развиване и на дейността по трансплантации на органи, макар че компанията не се интересува от това.

Имате ли вече предварителни разговори с конкретни болници?

- Вероятно при следващото идване на американската група през тази седмица.

Доколко набраните дарения ще отиват за развитие на програмата?

- Според договора фондът за развитие е длъжен да усвоява всички получени средства изключително за финансиране на дейностите по тази програма.

Вие сте юрист. Не намирате ли нещо смущаващо в тази форма на ексклузивитет, залегнала в договора, която обвързва всички болници?

- Тя обвързва само болниците, които участват в програмата, които ще бъдат задължени да не работят с конкурент. След като "Остеотек" са напълнили една болница с оборудване и специалисти, редно е те да не бъдат използвани от конкурентни фирми. Без такива клаузи няма да дойде нито един подобен инвеститор.

По наши сведения на всички останали болници няма да се разрешава да извършват експлантация на тъкани изобщо.

- Това излиза извън компенетнциите на фонда, но мисля че всяка болница , която отговаря на определени условия, би могла да се включи програмата. Подобна дейност е извършвана и досега в България и никой не е чувал за нея. Не е редно да се атакува първия опит да се сложат някакви правила и рамки пред нея. Съвсем отговорно като юрист ви казвам, че у нас е имало незаконен износ на тъкани и биоматериали от български организации, които са го правили по силата на решения на Министерския съвет.

Можете ли да посочите такъв случай?

- Доколкото зная "Очна банка" в София в продължение на години е извършвала подобна дейност, като е изнасяла роговици.