Силви Чернев е арбитър в международния и вътрешен арбитражен съд към Българската търговско-промишлена палата (БТПП) от 1994 г. Миналата година стана председател на съда.

През март беше определен за арбитър по делото за авиокомпания "Балкан" срещу Агенцията за приватизация, заведено от "Зееви холдинг" за 230 млн. долара в Международния арбитражен съд към Търговската камара в Париж.

-------------------------

Как ще коментирате препоръката на съветника на бившия президент Петър Стоянов Стив Ханке, че системата за прилагане на търговското право у нас трябва да се приватизира?

· Това, което той предлага, с малка модификация съществува у нас. Търговското право е приватизирано и има повсеместна възможност за арбитраж. В България съществува закон за международния търговски арбитраж от 1988 г. и след промени в него през 1993 г. стана напълно възможно почти всички видове спорове, свързани с имуществени отношения между граждани, търговци и организации, да се разглеждат алтернативно от институционни арбитражи или арбитражи аd hoc. До миналата година имаше ограничение по вътрешни дела страни да бъдат държавни учреждения, което отпадна с промените на Закона за международния търговски арбитраж през 2001 г. При спорове за вещни права за недвижими имоти не може да има арбитраж. Нашето законодателство не допуска и арбитраж по лични спорове, свързани с брачни правоотношения. Не се допускат на арбитраж трудови правоотношения и издръжки.

· Миналата година по искане на чуждестранни инвеститори беше предвидено, че споровете, отнасящи се до български предприятия с преобладаващ чуждестранен капитал (принципалът е чуждестранно лице, но регистрацията е българска), могат да се разглеждат пред българския арбитраж или свободно страните могат да привличат чуждестранни арбитри. В момента съществува повсеместна възможност за частен арбитраж на държавните учреждения.

· За съжаление тази възможност не се използва достатъчно. Министерствата, общините, когато са страна по договори, могат да се обръщат към арбитража. Законът за международния арбитраж отговаря на световните стандарти.

· Чуждестранните инвеститори искат български организации с чуждестранен капитал да уговорят арбитраж в чужбина - от изказването на Ханке разбирам, че това става в Турция. Ако видят режима на едно такова международно дело, те ще установят, че много по-сложно ще се добият с реално изпълнение и признаване на правата си. След като получат решение от международен арбитражен съд, те трябва да дойдат пред българския съд, няколко години да искат признаване и допускане на решението. Тази процедура е общата, от която бягат от съдилищата заради триинстанционната процедура, необходима, за да се признае решение на арбитраж, който няма седалище в България. Ако чуждестранните инвеститори използват местен арбитраж, подчинен на Закона за международния търговски арбитраж, решението при много малки нарушения подлежи на отмяна в тримесечен срок, което създава сигурност. Досега в дългогодишната си дейност имаме само едно отменено решение.

· Каква е европейската практика?

· - Нашето законодателство в областта на арбитража е напълно хармонизирано с европейското. С последните изменения дори отиваме по-напред. При отмяна на арбитражно решение от съда, което е изключение, сме предвидили, че, ако отмяната се дължи на причини, несвързани с работата на арбитража, приемаме делото за ново разглеждане. В този случай дори не се изисква такса.

· Какви са предимствата за компаниите, ако при спорове предпочетат арбитража вместо съдилищата?

· - Процедурата е по-опростена, значително по-евтина и най-вече бърза. Осемдесет -деветдесет процента от делата приключват в едногодишен срок. Международните дела се решават до година и половина - две. В съда най-кратката процедура е пет-шест години. Шансовете за отмяна на решението са минимални. При съдебните решения съществува основание за нищожност без ограничение във времето.

· Къде предпочитат да решават споровете си компаниите?

· Големите компании като "Лукойл - Нефтохим", "Солвей Соди", "Кремиковци" се обръщат към нас. По много сложни въпроси на търговското право реагираме преди съда, тъй като докато дело стигне до Върховния съд, минават няколко години. През последните години сме решавали средно по 150 - 200 вътрешни спора и около 50 международни. Преди приватизацията предприятията бяха ориентирани към арбитража. След приватизацията нещата до голяма степен се уреждат доброволно.

· Компаниите трябва да се уговорят за арбитражната клауза, още докато са в добри отношения или в допълнително споразумение. Има процедурна възможност дори при липса на споразумение да се попита страната желае ли да се връчи. Има доста случаи, когато в хода на вече образувано в съда делото се решава от арбитраж.

· За какви спорове най-често компаниите се обръщат към арбитража?

· Споровете през последните години се усложняват. Все по-малко стават традиционните спорове за неизпълнение на договори. Вече имахме дела, свързани с приложение на Закона за особените залози.

Чуждестранните инвеститори, когато действат като чуждестранно лице, си уговарят арбитража в чужбина. Трябва да се отчита, че международните арбитражи са скъпи и таксите зависят от цената на иска. Таксата не може да е по-ниска от 20-30 хиляди долара. Към нас са се обръщали компании дори за спорове за хиляда или две хиляди лева. Възнагражденията на арбитрите в чужбина са значително по-високи от тези у нас. Като адвокат имам впечатлението, че голяма част от колегията се съпротивява на въвеждането на арбитраж заради хонорарите.

Как може да бъда преодоляна нагласата споровете да се решават в съда?

- В България голяма част от длъжниците са недобросъвестни. Съдебната защита идва късно и в неадекватна форма. Ако отидат на арбитраж, длъжниците до две години ще получат санкция. Длъжниците са недосегаеми.

В тази връзка какви промени са необходими в Търговския закон?

- Голям проблем е регистрацията, при която се служи с измами. Ако някой подправи подписи и вземе решение на общо събрание, делата се точат с години. Трябва се промени начинът на водене на търговските регистри и начинът на заличаване на погрешно вписаните обстоятелства. При едно погрешно вписване сега се парализира цялата дейност на дружеството.