Иван Стоименов: SKF ще увеличи до пет пъти производството на Лагерния завод
Стоименов е завършил информатика и международни икономически отношения във ВИИ "Карл Маркс", а по-късно и Станфордския университет. Роден на 25 април 1957 г. в София.
-----------------
Господин Стоименов, от шест месеца SKF е собственик на Лагерния завод в Сопот. Какво се промени оттогава?
- Тези шест месеца бяха време за уточняване на какво точно SKF е станал собственик. Всеизвестна практика в България е чуждите инвеститори да разбират какво са купили чак когато влязат във владение. Така или иначе, през тези месеци правим това, което обещахме - инвестираме в технологично обновление, в трансфер на ноу-хау, в ремонт на сгради и инфраструктура, в компютризация и комуникации, в обучение на кадрите.
Лагерният завод никога не е бил самостоятелна компания и от това произтичат много проблеми по отношение на финанси, маркетинг, логистика, дистрибуция и реклама.
Това означава ли, че е имало разминаване между информационния меморандум на завода и това, което реално сте купили?
- Не бих казал, че има големи разминавания. Но най-фрапиращото беше, че първите три месеца ние реално нямахме собствен достъп до площадката. Оказа се, че трябва да преминаваме през територия на ВМЗ, за което пък е нужно разрешение от МВР, а то се получава след много време. Оперативността, характерна за всички големи западни компании, тук беше нарушена. От края на юни имаме вече собствен главен портал, с което една от най-важните пречки за оперативно действие беше преодоляна.
В какво състояние заварихте завода?
- Бих казал в работещо. В същото време годишното му производство през последните няколко години е било около 6-7 милиона лагера. Докато нашите планове са след три-четири години да произвеждаме 30 милиона броя годишно, което все още не доближава пълния капацитет.
Подписването на сделката се забави доста. По какви причини?
- Забавянето дойде от перфекционизма в преговорите на двете страни по сделката. Въпреки доста проточилата се процедура, сделката беше напълно прозрачна и в крайна сметка успешна.
Какви са ангажиментите ви според приватизационния договор?
- За една година трябва да запазим работните места, които са около 1600, и да инвестираме минимум 7 милиона евро за три години. Имаме и определени задължения по програмата за опазване на околната среда. Поддържаме редовен пряк контакт със служителите на всички нива. Освен това всеки от тях получава т. нар. информационни писма, в които уведомяваме за важни решения и действия на ръководството на фирмата.
Каква по-конкретно е инвестиционната ви програма?
- В момента усилията ни са насочени основно към ремонтите. Иначе инвестиционната ни програма е изключително широкообхватна и започва от ремонт на сгради, съоръжения и инфраструктура и стига до техническо, езиково и бизнес обучение на персонала. Най-много инвестиции ще направим в контрола на качеството във финалната фаза на технологичния процес. Необходимите машини ще бъдат поръчани в нашия научноизследователски център в Холандия. Резултатите ще се очакват в по-дългосрочен план. Досега сме инвестирали повече от 2.5 милиона евро в завода.
За кои пазари ще работи Лагерният завод?
- В момента провеждаме мащабна маркетингова и рекламна кампания в Европа и в Близкия изток. Представяме новото производство на Лагерния завод. Поради това, че в миналото заводът не е имал контакт с крайни клиенти, произвежданите лагери не са толкова добре познати по света. Предполагаме, че тази промоция, която започна веднага след приватизацията, ще отнеме още няколко месеца. Пазарите ги има, за резултатите ще трябва да почакаме. Навсякъде по света клиентите изискват мострени доставки, за да изпитат нашето ново производство. Лагерите вече се произвеждат при завишени критерии за качество.
Българският пазар във вашето полезрение ли е?
- Българският пазар не прави изключение от картата на нашия интерес. Със съответната отговорност се отнасяме към всички български клиенти, които се обръщат към нас. Но българският пазар, колкото и да фокусираме върху него, не може да осигури натоварване на производството ни.
Как оценявате условията за бизнес у нас?
- Бизнессредата в България не е един от най-добрите примери в Източна Европа. Все още е достатъчно тежка, но се забелязват признаци за подобряване. Като че ли бюрократичните процедури са най-голямата пречка по пътя на всеки, който иска да прави бизнес в България.