Соня Петкова e собственик на обувната фабрика "Хинсо" - Русе. В края на миналата година тя поде инициатива за подкрепа на договора между българското правителство и британската компания "Краун ейнджънтс". Петкова е и инициатор за провеждането на кръглата маса в Русе миналата седмица, на която 70 компании обсъдиха възможностите за ограничаване на контрабандния внос

---------------

Как и защо се стигна до обединяването на 70-те компании срещу контрабандния внос?

- Отказът на две правителства - предишното и сегашното, да вземат мерки срещу него. Обединението е създадено, за да институционализира позицията на бизнеса.

Вие подкрепихте договора с "Краун ейнджънтс", какво се промени в резултат от него?

- Наистина подкрепих договора на правителството с "Краун ейнджънтс", но категорично може да се каже, че резултат от него до момента няма. Затова една от целите на обединението е да води диалог с правителството, който да предизвика конкретни мерки от страна на държавата за пресичането на контрабандния внос. Сега в публичното пространство е разпространена заблудата, че нещо се прави. Това не е вярно.

В какво точно се състои проблемът за вас като производители?

- През последните 10 години контрабандният внос се превърна в традиция. В резултат от дъмпинга, който правят такива вносители, драстично се сви пазарът на производителите в страната. Голяма част от тях не могат да отговорят на условията за директен излаз на европейските пазари и това ги принуждава да работят основно на поръчков принцип, т.е. на ишлеме. Този тип работа води до зависимост, която поражда социални проблеми.

Какви по-конкретно?

- Когато се произвежда само по поръчка, в периодите, когато поръчки липсват, предприятието не работи и съответно работниците не получават пари, защото са в неплатен отпуск. Тези хора не могат да получават и социални помощи, тъй като не се водят безработни. Така на практика контрабандният внос генерира скрита безработица. Освен това той е във все по-големи размери, което все повече свива вътрешния пазар и много от производителите се принуждават да освободят част от работещите за тях. Конкретно в моята фирма през 1997-1998 г. имаше 85 работници, в момента са от 15 до 25 в зависимост от работата. Това е само една малка фирма, да не говорим за по-големите, където от 800 души са останали примерно 100. Много фирми вече изобщо не работят или са в производство по несъстоятелност. Проблемът наистина е общонационален и заслужава внимание от страна на държавните институции. За никого не е тайна, че има организирани канали за контрабанда.

Какъв е резултатът от срещата в Русе за взаимоотношенията власт - бизнес?

- Досега срещите с представителите на държавните институции са завършвали с тотален отказ на всяко наше предложение или с насмешка в стил "възможно е да се приеме, но е трудно да се договорим". Въобще не храня илюзии, че държавните институции ще приемат предложенията и сега. Въпреки това ще изпратим материалите и видеокасетите от срещата на премиера.

Защо смятате, че контрабандният внос идва задължително по организиран канал?

- Един пример е вносът от Китай. Съществуват вътрешни указания за регулиране на митническите стойности. Миналата година митническата стойност на 40-тонен контейнер е била 20 хиляди лева. Това означава, че единицата изделие вътре в контейнера струва една-две стотинки независимо от вида му. Към май тази година стойността, по която се обмитяват 40-тонните контейнери стана 45 хиляди лева, сега е 120 хиляди лева. Тоест, ако в този 40-тонен контейнер има маратонки или обувки, една маратонка е долар, долар и половина. Друг е въпросът, че при "вдигната бариера" могат да влязат 10 такива контейнера, а да бъдат регистрирани два. По същия начин стои въпросът и с вноса от Турция.

Освен това за наличие на организиран канал може да се съди и по това, че в различните митници работят с различни митнически стойности. Например в митница Русе е най-висока митническата стойност за обувките. По същия начин за едни и същи стоки митница Пловдив обмитява на по-ниски стойности от Бургас. Целта е да се насочат товаропотоците в една митница. Общо взето, това е организирано на най-високо ниво и си е трафик. Лошото е, че докато преди години то ставаше основно с акцизните стоки, сега се превръща в масово явление и засяга сектори на икономиката, които са доста трудоемки и в тях са заети много хора.

Как според вас може да се пресече нелегалният трафик?

- На Запад това се регулира с въвеждане на квоти. В цяла Европа има квоти за текстила и обувките от Китай. Не можем да очакваме съзнанието на трафикантите да заработи, затова държавата трябва да се намеси радикално. Особено важно е тя да изясни приоритетите и позицията си. Координацията на мерките със структури като нашето обединение би ограничила до голяма степен нелегалния внос. Например, ако търговската камара заверява документите, митническите бюра ще внимават да не се правят злоупотреби.

Има ли индикации за политическа воля в тази посока?

- Да, индикации има. Чрез съветника на премиера по финансовите въпроси Иван Ковачев се правят консултации с експерти и доколкото знам, в близките дни той започва разговори с Милен Велчев.