През последните две седмици една от компаниите - символи на противоречивия български преход - "MG корпорация" - отново беше на фокуса на общественото внимание. В края на септември компанията обяви новата си структура, според която управлението на всичките й активи се поема от новата структура MG Asset Management. Обяснението за трансформацията бе, че компанията навлиза в нов етап на развитие и ще се превръща във все по-глобална структура. Пак в края на миналата седмица Министерството на икономиката обяви корпорацията за инвеститор №1 в туризма. Очевидно MG вече е забравила периода "Костов", в който беше "враг №1" на кабинета, а самият й президент Илия Павлов, който е сред основателите на Бизнес клуб "Възраждане" смята, че държавата и българският национален капитал трябва да се поддържат взаимно.

----------------------

Вашата компания за добро или лошо се превърна в един от символите на прехода, без обаче в момента много хора да са способни да кажат какъв точно е бизнесът й. Бихте ли очертали периметъра на MG в момента?

- Ние наистина считаме, че нашата компания е част от прехода и поради това смятаме, че отговорността ни за този период е достатъчно голяма. За тези 14 години MG е имала и периоди на разрастване, и периоди на свиване. Днес MG е определила ясно своето бъдеще. Тя иска да се развива на пазарите на Централна и Източна Европа. Компанията се специализира в три основни направления. Първата група включва минерални ресурси, енергетика и инфраструктурно строителство. Във втората група влизат туризмът и недвижимостите, а във третата - хранителни и масови товари. Всяка една група е обособена като самостоятелна единица. Накрая идва MG Asset Management - компания, която има задача да управлява този портфейл от инвестиции.

Какво наложи поредното преструктуриране на MG и поемането на управлението й от MG Asset Management?

- Компанията влезе в един период на разрастване, когато има нужда да покрие със тези свои дейности един по-голям пазар от България. В същото време придобитите активи трябваше да бъдат преструктурирани и оптимизирани, за да могат да носят по-голяма доходност. Поради тази причина се наложи да преминем към едно класическо управление на един, да го наречем инвестиционен фонд.

В Съвета на директорите на новата управляваща компания присъстват доста нови имена - предимно на чужденци, с широки политически контакти в Европа и САЩ. Познавате ли лично всички тези хора и как се стигна до идеята те да влязат в борда?

- Аз съм работил дълго време с тези хора, които са били консултанти на MG. Компанията се намира в етап на възход и точно сега е моментът в нея да се вкарат повече ресурси - както човешки, така и финансови. Поради тази причина ние привлякохме според нас един изключително елитен човешки ресурс. Смятаме, че тези хора ще помогнат да направим компанията такава, каквато искаме.

Една от предишните ви идеи беше MG да стане публична компания и да бъде качена на някоя от големите борси. Имате ли готовност за това? Готови ли сте вече да публикувате и сборен баланс на групата MG, заверен от международни одитори?

- Ние отдавна правим отчет по международните стандарти и много от нашите дъщерни компании имат такъв вече от три години и чисто технически са готови да бъдат качени на фондовата борса. Друг е въпросът, че ние считаме, че сега не е най-подходящият момент това да се случи. Сривът на фондовите борси и поредицата скандали около някои от най-големите публични компании ни кара засега да изчакаме. Но идеята компанията да стане публична остава.

Каква е структурата на собствеността на MG?

- Основната част от компанията се притежава от моя фамилен тръст. Дял в компанията имат и мои партньори, които са част от мениджмънта. Освен това миноритарно участие има и един рисков инвестиционен фонд.

Един от приоритетите на MG е туризмът. През миналата седмица Министерството на икономиката обяви компанията ви за инвеститор №1 в туризма за 2002 г. Каквo включват бъдещите ви планове в тази област?

- Не бих желал MG да се възприема като компания, която приоритетно се занимава с туризъм. За нас и трите основни направления са еднакво важни. Просто туризмът е много забележима сфера и затова хората се впечатляват повече, отколкото от една мина за въглища например. Разбира се, ние бяхме много щастливи да бъдем обявени за инвеститор №1 в туризма. Тази година ние вложихме там значителни средства, което според мен допринесе за това България да има такъв значим ръст на туризма.

За следващия сезон планираме да изградим няколко хотела в Златни пясъци - петзвездния грандхотел "Златни Пясъци", който ще е с около 1000 легла и второто тяло на хотел "Интернационал". Ще започнем и една много голяма и доста важна инвестиция по линия на екологичния туризъм. Става въпрос за курорта "Перла вилидж", който ще представлява група вилни селища в парка и резервата "Перла".

Решиха ли се вече проблемите около собствеността на терена там?

- Тези проблеми не са били наши. Ние купихме дружеството с тях и мисля, че благодарение на една отворена политика между нас и кметската администрация, вече се намира изход. А изходът е ясен - когато там бъде създаден един добър курорт, той ще е полезен за всички.

Пак във връзка с разширяването вие обявихте, че ще се насочите към покупка на "вече съществуващи бизнеси" в региона. Имате ли вече конкретни идеи?

- Ние това правим и в момента. Неотдавна инвестирахме в закупуването на медните мини в Македония, които са един работещ комплекс. Сега се интересуваме от миннодобивните комплекси на цялата територия на бивша Югославия, Косово, Албания. Интересуваме се и от някои от туристическите обединения в бивша Югославия - "Спутник", "Юготурс", които биха ни дали възможност да се разширим рязко в тази посока.

Бизнес клубът "Възраждане", в който членувате и вие от самото му създаване, се определя от едни като организация на българския национален капитал, докато други го определят като новото Г-13. С какво това членство помага на бизнеса ви?

- Аз мисля, че съвсем съзнателно се опитвам да отделя част от моето време и го инвестирам в нещо, което вярвам ,че трябва да се случи. Трябва хората от бизнеса да могат да сядат на една маса и да дискутират, да стигнат до едно общо мнение и да могат да го отстояват, за да може да се скъси пътят до неговата реализация. Колкото по-бързо бизнесът успява да реализира намеренията си, толкова повече работни места и добавена стойност се създават. За мен това е важно не толкова за моя бизнес. По-скоро аз чувствам отговорност и това бих го обвързал с първия ви въпрос за отговорността за прехода. Ние трябва да формираме култура на комуникации между отделните икономически, социални и политически субекти.

При последния избор на председател на Бизнес клуб "Възраждане" вие се въздържахте при избора на Васил Божков за председател на клуба. Защо?

- Аз уважавам Васил Божков, който е човек, доказал своите качества. Просто мисля че в този момент на клуба беше необходима малко по-различна фигура.

По-различна в какъв смисъл?

- Може би думата беше неправилна. На този етап като че ли беше нужна една поливалентна фигура, която по-многостранно комуникира с различните сфери на обществото. Това, което имам предвид е, че за всеки етап в развитието на една организация са необходими определен тип хора. Понякога и най-добрите просто не подхождат за конкретния етап. Освен това изборът стана някак си много ненадейно, тъй като бе предвидено следващият председател да бъде Добромир Гущеров. Но мисля, че не се е случило нищо страшно - напротив Васил Божков ще направи достатъчно неща, които ще бъдат полезни за клуба. А трябва да се знае, че по устав председателството на клуба е на ротационен принцип.

Мислите ли, че в България вече може да се прави бизнес без политическа протекция?

- Ние винаги сме правили това. Нашата компания е пример за това как се прави бизнес без политическа протекция. Въпреки че в дадена ситуация ние сме имали единомислие с някаква част от администрацията, нашата компания никога не е била обвързана с нито една политическа структура. Опитвали са се да ни свързват с БСП, с ДПС, със СДС - това просто не е било вярно. Това е била и моята абсолютна и генерална цел - никога и по никакъв начин компанията да не е обвързана политически, въпреки че аз самият имам приятели сред политическия елит.

Как оценявате работата на кабинета на Сакскобургготски? Къде успя и къде сбърка той според вас?

- Кабинетът "Сакскобургготски" е кабинетът, който създаде либерализъм във всички сфери на обществото. Кабинетът остави обществото да решава само въпросите си без Командира, без човека, който тропа по масата и казва "така ще бъде". От друга страна, това правителство все още е длъжник на хората, тъй като не създаде ефективна програма за преодоляване на безработицата и повишаване на благосъстоянието на българския гражданин. Той трябва да разбере физически, че животът става по-лесен за него. Това, че му предлагаме Европа и НАТО, е отлично, но не е достатъчно. Те не са цел, а средства за нас българите.

Каква програма според вас би помогнала за това?

- Необходима е проста програма с ясни критерии. Например в България някой кандидатства за инфраструктурни проекти за 100 милиона долара. Ако проектът е в съответствие с програмата за намаляване на безработицата например - съответният инвеститор печели проекта. Трябва непременно да се държи местната добавена стойност да бъде доминираща. Ако някой прави бира в България, нека той не внася касите и капачките от съседни страни, а да бъде така добър да ги произведе тук. Класически пример за това е случаят "Златоград" - една мина, за която държавата отдели десетки милиони, за да я ликвидира, ние за шест месеца я въведохме в експлоатация и сега хората там вземат между 500 и 900 лева заплата. Мината работи на три смени и прави пари както за хората, така и за нас. Просто хората, които са доказали, че могат да направят нещо, трябва да могат да го правят и да бъдат стимулирани да го правят.