Йордан Василев е работил 43 години в леката промишленост. Минал е през всички нива - от началник цех до шеф на предприятие. Сега работи като консултант. Представлява България в Европейската асоциация за текстил, облекло и кожи към Съвета на Европа EUROTEX.

Миналата седмица асоциацията подписа споразумение с кметовете на София и Пловдив за борба с контрабандната улична търговия. За последните 10 години има залежала контрабандна опасна стока на стойност десет милиарда лева по данни на браншовите организации.

--------------------

Как се развива леката промишленост през последните години? Увеличават ли се предприятията или фалират?

- За миналата година от 14 200 фирми са фалирали около 4000, предимно малки. Класическите фирми в шивашкия бранш са в една от най-добрата кондиция. Вярно е, че се работи на ишлеме, което не носи много голям доход, но няма нито една от класическите фирми, които да не просперират. В "Дружба" - Варна, работят 2000 души, в "Мизия" - Плевен - 1000 души, във "Вида стил" - 2000 души. Отрасълът се развива. Той е работещ през целия период след 1989 година. Приватизиран е 100%, няма държавна фирма в леката промишленост.

Това ли е причината да се развива?

- Мисля, че и това е причината, защото още от 1993 г. започнахме продажбата на фирмите и не допуснахме да бъдат купени чрез масовата приватизация от холдинги, които нямаха никакви възможности, да не говорим за инвестиции. Продадохме ги предимно кеш и на РМД-та, където мениджърите се запазиха и постепенно започнаха да правят много сериозни инвестиции. Например "Съни текст" - Мездра, инвестира 5 млн.лв. за цялостна промяна на оборудването. Почти всички фирми са така.

Промени ли се с нещо ситуацията в леката промишленост при правителството на Симеон Сакскобургготски?

- За съжаление не виждам никакво подобрение в бизнеса. Напротив, очакваме в края на годината или най-късно в началото на следващата регресия в много от показателите.

В кои показатели очаквате регресия?

- Ние не получихме от това правителство почти нищо освен слабо намаление на данък печалба. Искахме намаление на ставката на ДДС на 10% и да бъде осигурен 45-дневен срок за нейното връщане, но не стана. Напротив - редовната фирма износител, която работи с ДДС, може да бъде блокирана за 3-4 месеца. След периода, в който по закон държавата трябва да върне кредита, започват едни големи щуротии. Веднага се прави ревизия, която продължава месец. По този начин се удължава срокът за връщане на ДДС. Фирми, които още през септември трябваше да получат данъчния си кредит, го получиха през декември. Така четири месеца се задържат оборотните средства на дружествата. Това е кредитиране от наша страна на държавата, на държавния бюджет. Фирмите са без оборотни средства, не могат да развият собствено производство и работят на ишлеме. Не виждам логика в това, което прави тази държава. Отдавна виждам много нелогични неща, но сега има още по-слаба чуваемост, отколкото преди.

При правителството на Костов по-добра ли беше чуваемостта?

- Да. Най-голямата беда на отрасъла са кредитите. Не може да се ползват кредити от български банки, те са станали спестовни каси - искат 300% обезпечение. За да изтегля 100 хиляди лева, трябва да заложа продукция или нещо много ефективно за 300-400 хиляди лева. Освен това ще ме въртят, ще ме мотаят. Държавните органи се държат неадекватно към фирмите, които си внасят всички данъци и осигуровки. Те са най-проверяваните, най-тормозените. Сега например Комисията по ценните книжа е глобила около 300 от нашите дружества с по 1000 лева за това, че са закъснели с предаването на едни документи до 15 януари. Това е невъзможно, защото до тази дата фирмата не вади баланс и не може да даде тази информация. Това са тъпотии, които обикновено ги движи средният ешелон на държавната власт.

Друга слабост на държавата са квотите за износ, които постепенно ще отпаднат до 2006 година. Какво става - първоначално се разпределят квотите, но се случва единият от производителите да не може да произведе определеното количество до юни. Следващият може да го произведе, но за да получи остатъка, трябва да се занимава шест месеца с държавните органи. Крайният резултат е, че не можем да изпълним квотите. Заради бюрокрация миналата година не изпълнихме квота за САЩ за над един милион чифта панталони.

Какъв е износът на български стоки от леката промишленост през миналата година?

- За 2002 година сме изнесли стоки за 1.16 милиарда долара и заемаме 20% от износа на страната. Това е много - пред тютюна и металургията сме, а това никога не се е случвало. И най-важното е, че сме с положително валутно салдо с около 200 милиона долара. Отрасълът е ориентиран към износ - над 80% от производството е за ЕС, САЩ, Канада, Скандинавия, като основен е делът на шивашкото производство - 60%. Лошото е, че никой не обръща внимание на тази промишленост, която е работеща. Няма държавна програма за развитието й. Не се включва в никакви приоритети. Приоритет е туризмът. Добре, дадоха 9 млрд., но кои са другите приоритети? Няма ги. Ако дръпнем ние, ще дръпне и селското стопанство, няма да внасяме прежда от Турция и памук от Близкия изток. Ние можем да произвеждаме 30% от памука, който ни е необходим, и 60% от лена.

Контрабандният внос е големият ви проблем. Разговаряхте с митниците, има ли вече резултати?

- С ръководството на "Митници" вече имаме постигнати резултати. По международното и нашето законодателство не можем да ограничаваме вноса, затова подадохме на митниците ориентировъчни цени от всяка браншова камара. Така митниците могат да не таксуват например чифт обувки за 50 ст., а на средната цена, на която ние изнасяме - 14.50 лева. От два месеца се таксува на реални цени и за това говорят увеличените приходи, които отчитат митниците. Това донякъде се дължи и на тази инициатива.

Другата положителна промяна са подвижните бригади, които проверяват стоките във вътрешността на страната и вече станаха 13 на брой.

Какво според вас още може да се направи, за да се затегне контрабандният внос?

- Много хора се опитваха да оправят митниците, но досега не успяват. Според мен е необходимо да се идентифицира работата на митническите органи от най-ниския до най-високия служител. Митническото ни законодателство е чудесно. Проблемът е, че не се изпълнява - дали от недоглеждане, дали от инатлък, дали от корупция...

Гръцките и турските предприятия у нас не подбиват ли също цените? Къде са те - в легалната или в сивата икономика?

- Осемдесет процента от леката промишленост е в сивата икономика, само 20% от предприятията са редовни данъкоплатци. Собствениците в сивата икономика свалят цената и така стават по-конкурентоспособни спрямо редовните фирми, които не може да изкарат своята заводска себестойност по-ниска, след като са включили всички разходи. Искахме от правителството и парламента всички фирми да са регистрирани по ДДС, но те приеха праг от 50 хил. лв. А това според мен е един от начините да се изчисти сивата икономика. Сега има случаи наши фирми да възлагат поръчка на подизпълнителите в сивата икономика. Така се намалява съставът в класическата фирма, която възлага поръчката на сивата икономика, те го изработват и след това тя го изнася.

Конкурентни ли са нашите стоки на контрабандните? Обикновено давате пример с обувките, но аз не виждам качествени български обувки на пазара.

- Не виждате, защото тези фирми, които предоставят обувки за българския пазар, не са нашите. Например в Пещера има 150 малки семейни фирми за обувки, които работят с кожа от Турция и Гърция, за която няма никакви данни как е обработена. Тази кожа е на много по-ниска цена от нашата, за производството на която не е спазена цялата технология за обработка. Тези обувки имат само външен вид, колкото да може да ги купите, иначе това е боклук, който ще изхвърлите след месец-два.

Как усвоявате парите от предприсъединителните фондове на ЕС?

- Миналата година не успяхме да усвоим около 200 млн. евро, защото не ни беше подадена информация. Ситуацията е много интересна. Министерството на икономиката и Външно обикновено изчакват и подават информация на фирми, на които на тях им е изгодно. Тези дружества обаче не винаги могат да се справят с тази задача, докато по-голямата част от фирмите се държат в затъмнение. Ако не получим информацията от Брюксел по някакъв начин, ние нямаме информация, подава ни се много малко.

Това се прави с цел да участват компании, близки до управляващите?

- Близко е за разсъждение. От нашите фирми в асоциацията почти няма реализирана програма от ЕС. За тази година все още не са ни подали информация, въпреки че заложените неща са ясни. На 9 януари имаше заседание в Брюксел, на което, мисля, че са уточнени, но на нас още никой не ни е дал информация. Става дума за технологичното и техническото преструктуриране на отрасъла, защото от гледна точка на собствеността ние сме приключили. Така ще достигнем критериите на общността, които все още не изпълняваме в пълна степен. Например за едно скъсано копче на бебешка дрешка е върната цялата партида. Когато започнеш да изнасяш, научаваш изисквания, за които не си и подозирал. Но продукцията вече си я произвел.

Ролята на държавата и по-специално на икономическото ведомство не е в това да седят служителите им по бордове и да пишат не знам какво си, а да бъде главният регулатор на икономиката на страната. Трябва да казва какви са възможностите за суровинна обезпеченост и за износ на даден отрасъл и да координират тези неща. Сега те не се занимават с това. Все още не е излязъл и законът за браншовите стопански камари, въпреки че има внесен законопроект, който престоява в парламента над седем месеца. Законът е много важен, защото в него ще се регламентират правата на стопанските камари, както е било с указа на цар Борис ІІІ. Много съществена работа има да се върши в тая държава още, а нещата вървят така на самотек и на зле.