Диляна Грозданова е депутат от НДСВ и член на ръководството на партията на Стефан Софиянски - Съюз на свободните демократи (ССД). Бившата водеща на публицистичното предаване "Отзвук" по Канал 1 е член на парламентарната Комисия по медиите. Тази седмица се очаква колегите й от НДСВ да внесат в Народното събрание новия проект за Закон за радио и телевизия (ЗРТ). В преработения текст на депутата Иван Павлов се предвижда единна регулация в лицето на Съвета за електронни медии, в който вече ще има и гражданска квота. Това ще наложи смяната на сегашния медиен съвет, а оттам вероятно - и на директорите на БНТ и БНР.

-------------------

Какво знаете за медийния проектозакон, който ваши колеги от НДСВ се канят да внесат тези дни?

- И аз се надявам да го видя като официално внесен, защото и гилдията, и изкушените от медии хора, и в парламента сме заявили своето желание да има нов закон. Проектозаконът, който витаеше в публичното пространство, беше подложен на обсъждане и дойдоха доста читави предложения. И така на базата на това, което колегата Иван Павлов е направил, и на останалите предложения се обединихме около идеята да има единна регулация в лицето на СЕМ. Аз държа в него да има гражданска квота. Може би не сме достигнали върха на развитото гражданско общество, но все пак натам вървим. Даже смятам, че ще е добре, ако и президентът се съгласи от неговата квота един член да е от неправителствения сектор. Но това си е негово право.

Вече ясно ли е как ще се формират квотите в новия регулационен орган?

- Това още не е обсъждано. Излъчиха се две отговорнички и жени с характер - Милена Милотинова и Емел Етем. Те казаха, че поемат в свои ръце въпроса за текстовото дооформяне на законопроекта. Мисля, че по принципните въпроси постигнахме съгласие и пътят е ясен. За мен всичко около СЕМ опира до въпроса какви хора ще влязат в него, а това в закон не може да бъде написано.

Но въпросът за хората стоеше на дневен ред и при избора на предишния СЕМ?

- Уви, той винаги ще стои. Аз искам Народното събрание да не прави закони еднодневки. Ще е добре следващото мнозинство да може да каже: това е работещ добър закон и нямаме основание да го променяме, но желанието ми сигурно изглежда много фантасмагорично. Виждам, че всеки иска да си сложи свои хора. И затова мисля, че и следващият парламент ще иска да поправя Закона за радио и телевизия. Някак си трябва да прескочим този етап, но кога ще успеем, ми е трудно да кажа. Законът според мен трябва да е по-малък, но с ясни и категорични разпоредби. И хората, които работят в тази сфера, да го знаят почти наизуст и да спазват неговите текстове. Няма нищо по-лошо от текстове, които не се спазват. В сега действащия закон има разпоредба, която забранява външни продукции да се занимават с политика. Кажете ми спазва ли я някой? Аз мисля, че не. Като се покани един политик в такава продукция, той е политик във всичко. Това е абсолютно неработещ текст. Медията си носи отговорност за всичко, което излъчва, и това изискване трябва да отпадне.

И очакваният медиен закон ли ще е еднодневка?

- Надявам се да не е така, но имам страхове точно поради дългогодишната заложеност у българина, че е важно да осигури постове на свои хора, които да знаят кой ги е поставил, и евентуално да му вършат някакви услуги. Опасявам се, че за да се смени управляващото тяло на БНТ и БНР и регулаторният орган, пак ще поискат да променят ЗРТ. Затова трябва има мандатност.

Ако за пореден път се повтори сценария по преправяне на закона, за да се сменят хора по целесъобразност, това няма ли да доведе до криза в медиите?

- Аз не искам смяната да се прави по целесъобразност. В проектозакона има нещо, което споделям: че не бива генералният директор на обществената медия да предлага управителен съвет. Трябва управителният съвет да избира генералния директор, каквато е нормалната практика. Но пак казвам, че най-трудното е да се намерят хората, защото те са решаващите.

В момента НДСВ способно ли е да излъчи правилните хора?

- Надявам се, че в страната все има хора, които да бъдат полезни за медиите. Не можем да ги внасяме от чужбина. Просто зависи от подхода. Ако сложим в регулаторния орган шурея или баджанака, защото са ни близки и си вечеряме с тях често, малка е вероятността те да са нужните хора. Има си професионални изисквания, към които трябва да се придържаме.

Чувствате ли се като опозиция в мнозинството?

- Веднъж бях казала, че ми омръзва вече да защитавам каузи пердути. Но съм си такава, имам си свое мнение по определени неща и го защитавам. Разбира се, отворена съм за аргументи, които противоречат на моята позиция. Не смятам, че трябва да се променям. Човек, който е избран за народен представител, трябва да има куража да отстоява позициите си.

Необходими ли са според вас промени в управляващото мнозинство и правителството?

- Трябва да се променят взаимоотношенията в парламентарната група, за да има чувство за общност. Иначе хората се демотивират, защото чувстват, че малко сред тях са онези, които вземат решенията. Даже се появиха такива изказвания в печата - едни пишат закони, други имат дар слово, трети могат само да гласуват. Това е обидно към колегите. Ако само се натиска копчето за гласуване, се обижда мисията на народното представителство. Що се отнася до промени в правителството, смятам, че няма нищо трагично, даже ще бъде добре, ако има такива. Това ще е добре и за страната, и за кабинета.

Кои са слабостите на министрите?

- Трудно ми е да кажа, защото аз наблюдавам отстрани. Екипът си има шеф, който най-добре знае къде нещата не вървят. Премиерът не трябва да се страхува от промени, защото те ще са оздравителни.

Стефан Софиянски ще се кандидатира ли за трети мандат като кмет на София?

- ССД силно се надява, че Стефан Софиянски ще се кандидатира за трети мандат, не защото е лидер на съюза, а защото има два успешни мандата зад себе си. А това е нещо, което се постига много трудно на кметска длъжност, особено в София. Досега не се сещам за друг кмет, който да е имал не два, а дори едни успешен мандат. В София се направиха много неща, които могат да се видят, но има и още много за правене.

А мислите ли, че кандидатурата му може да обедини десните сили?

- Това беше най-добронамерена идея на ССД от гледна точка на това, че е здравословно за всички дясноцентристки сили да се обединят, така както лявото пространство успя да се обедини. Десните се ритат под масата кой е по-велик, кой е по-голям, а това не прави добро впечатление на хората. И обединението става все по-невъзможно. Една подадена ръка увисва в един момент, човек си я прибира и действа сам. Това не е далновидно. Смятам, че за България е добре да има дясно управление. Просто не сме достатъчно богати, за да си позволим ляво управление, колкото и това да звучи за някого като изтъркана фраза. Трябва да дадем възможност на частната инициатива, а това е дясна програма.

Какво се промени в България 550 дни след началото на новото време?

- Аз съм сигурна, че ако попитате хора, които не са журналисти, а например икономисти, те ще ви кажат, че са се променили доста неща към по-добро и сигурно е така. Но тъй като журналистите гледаме по-мащабно на нещата, мога да кажа, че ситуацията се променя към по-добро най-вече по отношение на външната политика, а тя е процес, който продължава от предишното правителство. В бита на хората не виждам промяна. Те нито получиха повече сигурност, нито чувстват някаква по-голяма свобода, тъй като са много подтиснати от бедността. От друга страна, смятам, че страхът, който ги беше сковал през последната година от управлението на Иван Костов, го няма. Няма го силовото упражняване на властта. Когато обаче човек е гладен и несигурен за бъдещето на семейството си, по-трудно го оценява. Така че трябва да се направи много, не знам дали дните, като се броят, ще стигнат, и въобще не знам доколко беше разумно да се поставят срокове. Защото икономиката е инерционна система и бавно се променя. Сега чета социологически проучвания, според които хората искат едва ли не национализация и сигурност като при социализма. Това няма да ни доведе до просперитет, напротив.