Бургаското летище Сарафово да бъде използвано от американските военновъздушни сили при евентуален удар срещу Ирак реши миналия петък Народното събрание. Авиобазата беше използвана за първи път от авиацията на САЩ при военната кампания срещу режима на талибаните в Афганистан. Поради добрите метеорологични условия и дългата писта администрацията във Вашингтон е одобрила летището за използване и при удар срещу Ирак. На него ще кацат самолети-цистерни С130 - "Херкулес", които ще зареждат керосин за американските изтребители от "Нефтохим" - Бургас. Първият самолет с американски специалисти пристигна във вторник на летище Сарафово.

------

В: Допускате ли заради използването на летището за военни цели то да бъде затворено за граждански полети?

- Ако се ползва до месец май, това няма да ни затрудни. Дано не предизвикам съдбата, да не съм лош пророк. Оттам нататък всеки договор трябва да се редуцира.

В: Как приключи финансовата 2002 година?

- Реализирахме 2% ръст на печалбата спрямо предишната година. Ръстът от обслужени самолети е 17.83%, от обслужени пътници - 27.31%, а от обработени товари - 6.7%. Нетните приходи от продажби са 10.5 милиона лева - с ръст от 7.9% спрямо миналата година.

Заведохме съдебно дело срещу Териториалната данъчна дирекция заради наложената такса смет в размер на 87 000 лева. Общинският съвет в Бургас гласува от тази година фирмите да плащат за смет 4 промила върху данъчната оценка. Наложената такса е недоразумение. Сметта на територията на летището се събира разделно по договор с частна фирма. Ако делото в съда бъде спечелено, това ще бъде прецедент, тъй като подобни дела се водят и от други големи фирми в региона.

В: Каква беше печалбата преди година, когато летището се използваше като база за зареждане на самолетите, изпълняващи хуманитарни операции над Афганистан?

- Точна сума не мога да кажа. Но всеки лев, който идва в така наречения мъртъв период, за нас е добре дошъл. Ние като търговско дружество бяхме доволни.

В: Сега ще поставите ли някакви условия на американците за ползването на летищната база?

- Въпрос на договор е. Сядаме на масата и се разбираме. Миналата година поставихме условия и ги устояхме.

В: Същите условия ли са подготвени за командния състав на американците?

- Миналата година бяха във вътрешни линии и бяха доволни. Не забравяйте, че те са военни и са свикнали да бъдат и на по-шокиращи места. Имаха изисквания, които ние трябваше да изпълним в движение, и бяха впечатлени от бързината на реакцията ни въпреки тежките метеорологични условия. Дори са споделили, че базата им в Англия е щяла да изиска доста повече време. И двете страни научихме нещо една за друга. Затова сега нищо не ни притеснява.

В: Какво е необходимо, за да изпълните ангажиментите в случая?

- Ограничава ни перонът, защото не знаем какви и колко самолети ще бъдат базирани тук. Имаме около 20 стоянки, но те не са за произволен тип самолети. Само няколко от тях могат да поемат 100-тонни самолети. Проблем е и зареждането с гориво. Не заради възможностите на нефтената рафинерия. Предполагам, че ако цената е достатъчно добра, ръководството й ще намери резервни варианти за доставка на необходимото гориво. Ще трябват стотина тона авиогориво на самолет, а ние имаме ограничен брой цистерни с гориво вътре на перона. Трябва да сме наясно тези цистерни ще успяват ли да зареждат примерно 10 самолета или ще се търси друга възможност? Едно е да возиш 5000 тона на колела, друго е 10 000.

В: Няма ли тръбопровод от "Нефтохим" до летището?

- Тръбопровод няма, има само проект за тръба от 1971 година, но той не е реализиран досега. Има изграден тръбопровод от "Нефтохим" до Равнец, но там пък вече няма летище…

В: Колко е максимумът от гориво, който можете да доставите с вашите цистерни?

- Той няма да е показателен, защото ако това се проточи два или три месеца, съвсем нормално е част от тези средства да започнат да се повреждат. Значи тогава моментално ще излезем от схемата.

В: Какви други възможност има, за да се използва авиобазата за военните цели на САЩ и на НАТО и да не се пречи на гражданските полети?

- Зоната на бившата селскостопанска авиация (ССА) е в непосредствена близост до летище Бургас, имаме обща граница. Тази територия е с площ от около 480 дка, които на този етап са неизползваеми. Там именно би могло да се инвестира за целите на НАТО. Предимството при този проект е, че не става въпрос за отчуждаване, за общински земи, а за земи на дружеството, които са публична държавна собственост, и Министерство на транспорта и съобщенията може да предвиди да вземе необходимите мерки в бъдеще там да бъде изградена постоянна база. В цял свят американските бази са в непосредствена близост до гражданските летища.

В: Притеснява ли се населението на Сарафово и персоналът на летището от близостта на военна мисия до домовете им?

- На летището работят 200 души, които живеят в Сарафово. Те са наясно, притесняват се по-възрастните. Ако е за притеснение, повече трябваше да се притесняваме през миналата година, защото така наречените хора-бомби на Бен Ладен са по-опасни от ракетите и от Ирак. Човекът-бомба никой никъде не може да го спре. В момента говорим за имагинерни ракети от Ирак. Една ракета е много по-уязвима от човек, който се е препасал с бомби.

В: Какви специални мерки са взети?

- Летището е гранична зона. На всеки е ясно откъде най-вече може да дойде опасността и натам са насочени всички усилия - пропускателният режим. Така че мерките на летището са специални, но не са засилвани специално. Макар да сме собственици, ползватели, домакини на летището, нашето съгласие или несъгласие въобще не е определящо. Зад тази врата ние всички сме зад границата.

В: Кога ще влезе в действие изпълнението на строителната програма на аеропорта?

- Летището има проект за разширение от 1997 година. Неговото препроектиране в Министерството на транспорта и съобщенията е получило одобрението на всички ангажирани институции. Идеята е да бъдат свързани двете сгради - терминал "Пристигане" и терминал "Заминаване", като вместо един вход на КПП и митницата, както е сега, има два, а 18 чекинг-гишета ще обслужват пътниците при механизирана обработка. Предвижда се и разширение на салона пред чекирането, където в пиковите моменти по време на туристическия сезон служителите работят при неимоверно трудни условия.

Летище Бургас ще изостане от изискванията на туристическия бизнес и от непрекъснато нарастващия туристопоток, ако не осъществи строителната си програма. Обект на неотложните строителни планове е перонът, където са местата за паркиране на самолетите. Това се налага и от бързоразвиващата се индустрия с нови типове самолети, които кацат на много по-големи перони от този край Бургас. За две или за три години средствата, които се усвояват от държавни такси, биха били достатъчни за осъществяването на това.

В: Откъде пристигат самолети, има ли нови дестинации?

- През миналия сезон летище Бургас изпълни 6252 полета, от които 5864 са чартърни с туристи за Черноморието. От чуждите авиокомпании най-голям обем от полети е изпълнила "Кондор". Партньори освен традиционните станаха и "Фалкон еър" с полети до Швеция, "Тирол" до Австрия, "Майрс" до Дания, "Еър Берлин", "Еър Германия" и други. Увеличени са всички дестинации с изключение на полетите до ОНД.

От края на миналата година на лeтището пристигна един лоудър - товарач за самолетни контейнери и палети. Машината е до 7 тона собствено тегло на товарите и може да ги повдига на височината на горната палуба на чисто карго самолетите. Сдобихме се и с единствената засега в страната машина - така наречения влекач за самолети.

В: Актуален ли е за вас въпросът с концесията на летището?

- Това е един от вариантите аеропортът да излезе от стагнацията, в която се намира от близо две години заради отпадането на вземанията от таксите, които формираха приходите му и даваха възможност за инвестиции. Според визията на консултантите от американската фирма "Беренц груп" и специалистите от транспортното министерство, ако бъдещият концесионер инвестира около 15 милиона евро през първите пет години, той ще може да си възвърне средствата за 30-35 години.

Засега концесията е единствената форма, която може да тласне развитието на летището, тъй като то е държавна собственост и не може да бъде приватизирано. За да се раздържави, трябва да бъде променен законът за приватизацията. Като търговски дружества летищата фигурират в забранителния списък за продажби на стратегически предприятия.

От публични вземания летищните такси, такса кацане и други могат да останат държавно регулирани, но частни вземания. Това може да стане и при промяна на Закона за гражданското въздухоплаване и би заинтригувало и бъдещите концесионери. Защото така средствата от събраните такси ще спомогнат за изпълнение на инвестиционната програма, която летището е разработило от няколко години, но не може да я реализира. За да се осъществи това, на практика са необходими към 17 милиона евро.