През тази година сериозни инвестиции се насочват и към транспортния сектор. Започна разширението на летище София, като изборът на изпълнител мина без възражения. Вече 11 компании са изпратили писма за намерения да инвестират във Варненската корабостроителница, собственост на БМФ. Едновременно с това се заговори, че варненски депутати от НДСВ са поискали оставката на министър Пламен Петров. На среща между премиера Симеон Сакскобургготски, Пламен Петров и Борислав Ралчев противоречията били изгладени.

- - -

В: Г-н Петров, как ще се отрази войната в Ирак върху транспортния отрасъл?

- Летище Сарафово не е и няма да бъде затворено за граждански и товарни полети, както се твърди. Вече преодоляхме трудността от осигуряването на повече цистерни за зареждане на американските военни самолети. Засиленият туристически поток е през юни, така че засега туроператорите и превозвачите не би трябвало да се притесняват.

В: Коe стои в основата на конфликта ви с варненските депутати от НДСВ?

- Конфликт няма, има различия по кадровата политика. Моята оставка се иска, откакто съм станал министър. Защитавам интересите на държавата, които в повечето случаи не са частните корпоративни интереси, и това е вероятната причина непрекъснато да се иска оставката ми. Винаги съм защитавал държавните интереси в сектора и ще продължа да си върша работата.

В: Как приемате определенията за варненски приятелски депутатски кръг?

- Не коментирам. Няма кръг, варненската група депутати е една от най-многобройните, Варна е важен икономически център.

В: Верни ли са твърденията, че варненските депутати изразяват и позицията на коалиционния партньор ДПС?

- Не смятам, че има нещо такова. Пак повтарям, не съществува конфликт.

В: Варненските депутати твърдят, че отстъпвате от програмата на НДСВ в частта за Варненска корабостроителница с предложената процедура?

- Не съм чувал подобни твърдения. Става въпрос за привличане на партньори след обявяването на изключително атрактивни за държавата и рестриктивни по отношение на инвеститора изисквания като загуба на заложени акции, ако не постигне продажби от 120 млн. лв. за първите три години. Ако тези условия се изпълнят, ще бъдат открити 2500 работни места. Съществува възможност БМФ да продаде и остатъчните акции при не по-лоша цена, а запазвайки правата си като акционер в корабостроителницата, да извършва дейности по-ефективно. За предприятие, което е било пред ликвидация, това е изключителен успех. Това е сделка, която по заложените параметри е много добра за нас, и вече имаме 11 писма за намерения.

За разширението на летище София, чиято стойност е колкото сделката за БТК, нямаме нито едно възражение. Проектът за изграждане на нов пътнически терминал и нова писта се следи от Европейската комисия.

В: Приемането на новия закон за далекосъобщенията условие ли е за финализиране на сделката за БТК?

- Сделката е изцяло в Агенцията за приватизация. Водят се преговори по различни нейни аспекти, но не участвам в тях. През август Министерският съвет прие проектозакона. Поискахме напътствия за проекта от Европейската комисия и получихме различни коментари. Факт е, че мина само с някои технически препоръки. ЕК направи бележки, които са повече технически.

В: Кое пречи на инвеститорите в инфраструктурни проекти?

- Това е драматично променена област, защото вече имаме действащи проекти. Получихме най-големия гранд от програмата ИСПА на Европейския съюз от 153 млн. евро за електрификацията на жп линията Пловдив - Свиленград. Проектът е за 340 млн. евро. Имаме качествено нова ситуация, оползотворихме сто процента от средствата. Започна разширението на летище "София", подготвя се концесията на летищата във Варна и Бургас. Основните проблеми са с отчуждаване на собствеността и с държавните гаранции за проектите, където основен партньор е ЕИБ. По финансовите условия тази банка е най-атрактивна за нас и с най-висок рейтинг. Оказваме се в парадоксалната ситуация, че ЕИБ е силно загрижена, че ние не осъществяваме повече проекти с тях. Ние не правим тези проекти, защото нямаме държавни гаранции. Представили сме на правителството планове за капиталови разходи през следващата година и цялостна стратегия за инвестиции през следващите години. Нуждите ни от финансиране са за проекти по паневропейските коридори. Надявам се, че това ще намери своето място в капиталовите разходи през следващите години.

В: Вярно ли е, че заради отчуждителните процедури най-големите проекти са блокирани?

- Отчуждаването остава основен проблем. Осигурява се финансиране от европейски финансови институции, плаща се на консултанти, провежда се търгът и изведнъж се оказва, че някой собственик не желае да си продаде земята. Това е преодолимо, но съдебните дела се точат с години. Недопустимо е договорени инвестиции в инфраструктурата да се съсипват. От тях зависи цялата конкурентност на икономиката. Докато не изградим инфраструктурата, не бива да се залъгваме, че икономиката ще продължи да расте с бързи темпове. Можем да добавим поне процент и половина от БВП при развитието на инфраструктурни проекти в средносрочен план и не по-малко от един процент в дългосрочен план. Извършването на тези инвестиции дава по-голяма конкурентност на всички индустрии в държавата. Предложили сме решение в закона за устройство на територията и закона за държавната собственост. Надявам се, че тези промени ще бъдат приети от парламента в най-скоро време, като очаквам подкрепа и на опозицията.

В: Докъде стигна идеята за приемането на закон за високотехнологичните паркове?

- Високите технологии остават особено важни за нас. Засега са ограничени ресурсите за стимулиране на инвестиции. За годишнината на Джон Атанасов открихме виртуална катедра, която обединява 15 български образователни институции. Осигурихме около 400 сървъри и персонални компютри за повишаване нивото на българската научна дейност. Целта ни е да приближим академичните до бизнес средите. Освен софтуера и хардуера, които осигуряваме, ние се договорихме с еврокомисаря Ликанен за осигуряване на свързаност от 156 MB/s за научните среди. Договорихме се също да създадем европейски софтуерен институт в България с минимални наши инвестиции, което значително ще повиши статута на България в тази област, ще изпреварим Румъния. Северната ни съседка харчи значителен бюджет за високите технологии. Твърд поддръжник съм на развитието на сектора. Настоявам също за мандат в рамките на инвестиционния фонд. Фирмите в бранша са малки, пазарът е фрагментиран. Трябва да се направи финансова инжекция и те да се замогнат и да могат сами да намират проектите си. Трябва да привлечем една-две големи световни компании, които ще изпълняват различни техни проекти. Тогава консолидацията на индустрията ще е естествена.

В: Какво е финансовото състояние на "Балкан ер тур"?

- Загубите са по-малки от прогнозираните при създаването на компанията. Поскъпването на горивото заради войната в Ирак, разбира се, пречи. Знаете, също негативно се отразиха продадени от "Балкан" билети на пътници, които трябваше да бъдат превозени.

В: Как ще коментирате стратегията за приватизацията на дружеството?

- Тя изцяло разработена от Агенцията за приватизация, но според нас стратегията трябва да е дело на консултанта. Трябва да се дискутира делът, предложен за продажба. По двустранните споразумение превозвачът трябва е с 51% българско участие и тогава възниква въпросът какво ще стане, ако 51% получи чуждестранен инвеститор. Трябва да се потърсят възможности за участие на българските авиопревозвачи. Трудностите идват от факта, че дейността им е концентрирана в чартърния бизнес. Техните шансове през следващите две-три години са добри, ако имат нужните летателни средства и ефективно управление. Себестойността на билетите на "Балкан ер тур" е една от най-ниските в света и компанията се конкурира само с още два превозвача. Нашите авиокомпании не са готови за конкуренцията на европейския пазар.

В: Кога ще бъде затворена глава "Транспорт" в преговорите с ЕС?

- Надявам се това да стане до средата на годината. Проблемът идва от въпроса за морската безопасност. Няколко страни от ЕС са особено чувствителни на тази тема, но се надявам главата да бъде затворена.