--------

Раймонд Вагенщайн е претръпнал от разговорите за книги. Дълги години е председател на Асоциацията на българските книгоиздатели, директор е на международния панаир на книгата и един от собствениците на издателство "Колибри". Никой не издава книга, за да си я държи вкъщи, казва той.

--------

В: Предстои откриването на Франкфуртския панаир на книгата. Вие сте от малкото български издатели, които всяка година задължително присъствате. Защо го правите, след като останалите ви колеги казват, че в подобно занимание няма кой знае колко голям смисъл?

- Много мразя да ходя във Франкфурт. Интересът в никакъв случай не е туристически. Това е непрекъснато ходене на срещи, човек има усещането, че е свършил страшно много работа, а като се върне - всичко това го няма. Даже навремето организаторите правеха курсове "Франкфурт за начинаещи", където обясняват как човек да извлече повече полза от панаира. Безспорно е обаче, че това е най-големият панаир на книгата в света. Преди време един английски издател се беше пошегувал. На въпроса "Защо всички ходят във Франкфурт?", той отговорил "Защото всички ходят във Франкфурт". За мен това е мястото, където можеш да се видиш с всички. Бил съм вече тринайсет пъти и сега се готвя да отида за четиринайсети. Преди години там можеше да се направи откритие и да се случи събитие. Сега сензациите са изключени.

В: Изобщо ли са по-редки?

- Да. Подобни събития се случват в световен мащаб много рядко - Хари Потър е рядко явление. Има и още нещо - обикновено нещата са предварително известни, за тях се работи през цялото време. Щом видиш нещо във Франкфурт - значи вече е късно. Вече някой го е заплюл. Затова на този панаир се отива, за да разбере човек какво се случва по света. Понеже аз освен издател, съм и книжар - трябва да видя книгите физически, за да ги поръчам. Освен това там има два типа хора - едните купуват, другите продават. Ние продадохме поредица от речници във Франция, Испания, Гърция. Ако не бяхме участвали във Франкфурт, това нямаше да се случи.

В: Значи Франкфурт е част от работата?

- Да. Ако имаш какво да продаваш. Ние сме и първото българско издателство, което продаде права за речник. На мен ми стана много приятно да видя нашите речници, изложени например в Латинския квартал на Париж... Кой ги купува вече е друг въпрос. Сигурно ги купуват българи. Даже наскоро един мой приятел се пошегува, че на издателите не им върви добре бизнесът, защото хората, които четат, вече не са тук...

В: Колко са сериозните издатели у нас?

- Над 3 хиляди са регистрираните издатели. Иначе сериозните са около 150, даже и по-малко. За мен сериозен издател е този, който има какво да покаже на панаира на книгата. Този, който не участва - няма какво да покаже и няма смисъл да участва.

В: У нас какво продава една книга - името на автора или името на издателството, което има постоянен кръг читатели?

- Винаги давам следния съвет на читателите - "Гледайте издателството". Хората обикновено купуват книгите на това издателство, което харесват. У нас имаше парадокс да излезе книга от Реймънд Чандлър, която той никога не е писал. Някой си е превел книга от някого и я пуснал с името на Чандлър.

В: Това сигурно е от началото на 90-те години?

- Да, но все пак това е показателно. Дори не е пиратство, а измама. Понякога обаче лош превод може да съсипе голям автор. За съжаление има много боклук на пазара, граматически грешки... По принцип никой не е застрахован от грешки и всякакви неща могат да се случват, но не бих оправдал неграмотността на издатели. На нас ни излезе книга без заглавие и после го лепихме със ситопечат.

Въпреки това мисля, че не издателството продава книгата, а авторът. Има, разбира се, изключения, когато става въпрос за поредици. Има една холивудска максима, че хората обичат да гледат неща, които познават. Тъжният факт е, че все по-малко се чете за развлечение. Хората купуват това, което им трябва. Търсят се учебници, речници. У нас може нищо да не върви, но децата учат чужди езици.

В: Какво се търси в момента?

- Има някаква тенденция към връщане на по-сериозната литература. Американската литература в един момент досади. Сега се продават добре латиноамерикански и европейски автори. Поредицата на "Колибри" "Амаркорд" за кинодейци върви много добре. Не очаквах, че толкова хора ще се интересуват от по-специализирани книги. Забелязва се, че има една аудитория от млади хора, които се интересуват и от по-сериозна литература.

В: Присъединявате ли се към останалите издателства, които твърдят, че субсидиите за книгоиздаване са твърде малко?

- Не. Не виждам смисъл да се субсидират книги в 500 тираж и след това някой да си ги държи в мазето. Според мен трябва да се субсидира това книгата да достигне до читателя. Трябва да се субсидират библиотеките, защото по този начин те ще достигнат до всички. Това са по-смислени неща.