Красимир Райдовски е завършил Висшето военно училище "Васил Левски" във Велико Търново и Висшия икономически институт "Карл Маркс". Работил е в София прес, БНТ, външно министерство, оглавявал е пресслужбата на кабинета "Виденов". В момента се определя като "само Райдовски". Разговорът е по повод назначаването на ген. Бриго Аспарухов, с когото той отдавна се познава, за съветник на премиера по дейността на специалните служби.

В: Откога се познавате с ген. Аспарухов, носят се легенди за перипетиите във вашите отношения?

- С бъдещия генерал Бриго Аспарухов до 1983 г. бяхме изключително близки приятели. Тъй като за никого вече не е тайна къде сме работили и аз, и той (става дума за разузнаването, бившето Първо главно управление на ДС - бел. ред.), за един период от време бюрата ни бяха едно до друго. Аз бях човекът, по чиято инициатива бяха прекратени контактите и отношенията ни, причините бяха лични, а поводът - негови действия. И не съжалявам. Няколко години по-късно той направи опит за възстановяване на отношенията ни, аз отказах. Което той не пропусна да припомни, когато ме уволняваше през 1992 г., в смисъл, че ми бил подал ръка, а аз съм я отхвърлил. Отвърнах, че и сега да ми я подаде, пак ще я отхвърля. За разлика от него аз имам принципи в живота, които никога не нарушавам.

В: Как оценявате назначаването му за съветник на министър-председателя по дейността на специалните служби - какви плюсове и минуси виждате?

- В нашата бутафорна държава нищо не може да ме изненада, дори и назначението на Аспарухов. Напоследък действията на премиер-монарха показват, че той, след като си науми нещо, го прави, без да се съобразява нито с обществено мнение - което е по-малката беда - нито с нормативната база. Плюсовете ги виждам за премиер-монарха, тъй като доверен лично нему човек съсредоточава в ръцете си цялата секретна информация. Но когато едно лице концентрира толкова власт, макар и информационна, това започва да мирише на полицейщина и да припомня едни времена, които днес всички колективно оплюват. Тъй че плюсовете, ако можем да ги наречем така, не са за обществото. Не влагам нищо лично в тези мои разсъждения. За мен Аспарухов не съществува, говоря за действията на премиера. Защото самото назначение по силата на характерните особености, които назначеният е демонстрирал в поведението си през годините, ще доведе до напрежение в отношенията между вътрешния министър, главния секретар на МВР, министъра на отбраната - хората, които по задължение наблюдават и отговарят за специални служби. Още на първото събиране при представянето на директорите на службите Аспарухов казал, че иска да му бъде издаден допуск до службите. Директорите се спогледали и едва тогава той се усетил, че няма работа там, та направил уточнението, че допускът му бил необходим, "когато се наложи да посети директорите".

В: Кое от професионалната кариера на ген. Аспарухов ви кара да смятате, че ще създаде нездрав климат и напрежение в спецслужбите?

- Пак подчертавам, че не се заяждам по личностни причини, а просто много силно ме впечатлява липсата на принципи там, където те са абсолютно задължителни, за да има и професионализъм. Един пример, който никак не е безобиден: г-н Аспарухов влиза и излиза от БСП, както пътниците влизат и излизат от станциите на метрото. Според личния си интерес веднъж влиза, после излиза или обратното. Но най-характерният случай, който най-ярко илюстрира какво не бива да прави един директор на национално разузнаване, е интригата със съветника на Филип Димитров Косьо Мишев през 1992 г. , в резултат на която беше свалено едно законно избрано правителство. За такава недопустима и деструктивна намеса в политиката на деполитизирания шеф на разузнаването се искат оставки, че и нещо по-сериозно. Държавният глава, ако бяхме уредена държава без задкулисни игри и сметки, трябваше да поиска оставката на Аспарухов тогава и той да бъде уволнен. Но България се превърна в бутафорна държава още през 1990 г. И до ден-днешен нещата си вървят по инерция. Трети пример: унищожаването на досието на агента на ДС Атанас Жеков Тилев. За което срещу Аспарухов имаше не само образувано следствено дело, но и написан и даже внесен в съда обвинителен акт от прокуратурата. И изведнъж по неведоми причини делото беше прекратено. Не съм юрист, но магистрати с по 30 години стаж не могат да обяснят как така се изтегля внесен обвинителен акт, къде, в кой закон е описан механизмът, по който това е направено. За унищожаване на документи през 1990 г. трима души бяха осъдени, при това те са имали правомощията да преценяват. За разлика от Аспарухов, който унищожава досието на Тилев през 1993, когато вече действа постановлението на МС от 1991 г., забраняващо да се унищожават документи на ДС с гриф "строго секретно".

В: Как си обяснявате това разминаване в търсенето на отговорност?

- Обяснявам си го с двойните стандарти. Един за едно действие влиза в затвора, друг за същото нещо го правят съветник на министър-председателя. Защото връзката между Тилев и Сакскобургготски е пределно ясна. Тилев е човекът, който обезпечава Симеон през 80-те години, назначавайки го за финансов съветник във финландската фирма "Тампела", която е сред водещите в света за рудодобивни машини.

В: Смятате, че прокуратурата е прекратила делото срещу Аспарухов, за да обслужи Сакскобургготски, или че прокуратурата използва случая, за да спечели рамо от БСП, оневинявайки виден човек на партията?

- И аз се питам. Но фактът може да бъде оценяван многозначно. Често прокуратурата се използва като луксозен шампоан - измиват, лъсват и връщат обратно чистичък някой политик. Случва се и обратното - когато някой иска да навреди на своя опонент. И едното, и другото са еднакво опасни. Случи се така, че имах възможност да прочета обвинителния акт срещу Аспарухов. И не мога да си представя какво ли трябва да се е променило във фактите, които са послужили за основа на това обвинение, оформено черно на бяло, за да бъде изтеглено то в един следващ момент? Мога да ви дам и друг пример за това как работи нашето правораздаване. Преди няколко години бях извикан в Софийската следствена служба и предадох документи, свързани с далаверите на Тилев в Добруджанска банка, които доказват, че той се е облагодетелствал лично, като е получил 200 млн. лева от купувача на банката като физическо лице. Да сте чули нещо за развитието на това дело?

В: Кое е формирало доверието на премиера към ген. Аспарухов?

- Според мен връзката на премиера с Аспарухов минава през Тилев. Общоизвестно е, че Аспарухов и Тилев са близки. Навремето Тилев назначава Симеон ІІ за съветник в "Тампела", сега премиер-монархът назначава приятеля на своя приятел и благодетел за съветник. Но на мястото на премиера аз бих се замислил много сериозно. Защото, когато човек веднъж предава някого или кауза, предава за цял живот.

В: Какви бяха отношенията на ген. Аспарухов като шеф на НРС с премиера Жан Виденов?

- Никога не съм обръщал внимание на Аспарухов, докато бях на "Дондуков" 1, но ще ви разкажа нещо друго, което не е излизало на бял свят. Когато Виденов вече не беше премиер, някъде през 1998 г., той беше посетен един ден от ген. Аспарухов и Младен Червеняков, които го информираха за създаването на т.нар. генералско движение в БСП, която тогава вече се ръководеше от Първанов. А неизречената цел на генералското движение беше да се сваля Първанов. И може би дълбоко в себе си са очаквали Виденов да се приобщи към тях. Виденов обаче като един максимално почтен човек само ги изслушал. По-интересното е, че в този разговор Аспарухов задал въпроса: "Защо вие, г-н Виденов, не предложихте мен за министър-председател вместо Николай Добрев?" Но нека не принизяваме темата, "Дневник" е елитарен вестник с отбрана публика, която сама ще си направи изводите.

В: Тоест вие поставяте под съмнение способността на ген. Аспарухов да бъде лоялен?

- Лицето Аспарухов като директор на разузнаването предаде своя министър-председател през 1992 г., който можеше да носи всякакво име и да бъде от всякаква партия, важен е принципът. Не се знае при тези навици утре какво ще стане. Не се знае и дали пък премиерът няма да възприеме за истински някакви провокативни действия на Аспарухов, който се идентифицира с БСП, и да предприеме удари срещу социалистите. Сега се твърди например, че премиерът назначавал комунисти, а Аспарухов никога не е бил според мен нито комунист, нито някакъв друг, а човек на интереса. За него и БКП си беше трамплин. Не приемам и тезата, че ДС се връщала на власт. В ДС работеха стотици лоялни и честни към професията си хора, но не мога да причисля към тях генерал Бриго Аспарухов.

В: Каква реакция очаквате от президента Първанов?

- Според мен Първанов много добре си дава сметка какво може да очаква от г-н Аспарухов, той едва ли е забравил, че през 1998 г. Аспарухов публично оспорваше неговите качества като лидер на БСП, че самият Аспарухов също беше кандидат за председател на партията и не случайно не беше приета от президента идеята Аспарухов да бъде върнат за директор на разузнаването. Това за мен е показател, че г-н Първанов има силна памет. И от някои дипломатически среди в България назначаването на Аспарухов на новия пост се оценява като акт на "Дондуков" срещу "Дондуков" 2.

В: Всякакви неща се пишат - че ген. Аспарухов работел за това или онова чуждо разузнаване, за КГБ, ЦРУ... Да се смеем ли на подобни писания, или да ги четем внимателно?

- Във вчерашния брой на "Труд" о.з. ген. Тодор Бояджиев, без някой да го пита, споменава, че Аспарухов бил агент на BND, разузнавателната служба на Западна Германия. Те двамата никога не са били приятели - през 1991 г. Бояджиев искаше да стане директор на разузнаването, но Аспарухов го измести. Истината е, че през 80-те години след едно писмо-сигнал от ЩАЗИ, че Аспарухов е вербуван от BND, със заповед на Григор Шопов беше създадена работна група да проучи случая. В един момент работата беше прекратена. Според мен се уплашиха, че могат да стигнат до някои не особено благоприятни истини за нашето разузнаване.

В: Каква е целта на ген. Тодор Бояджиев?

- Целта е не да "оневини ", а да унизи Аспарухов. Ген. Тодор Бояджиев кара хората да се замислят. Това, че ЩАЗИ пише писмо до София, подписано от ген. Милке, е факт, който говори сам по себе си: защо те сигнализират за Аспарухов, а не за Петър Петров или за Красимир Райдовски, че е бил агент на гръцките разузнавателни служби?

В: А вие били ли сте?

- Ами може и да съм бил, след като по времето на Костов ми отнеха задграничния паспорт като опасен за националната сигурност на страната.

В: Но как така сигналът на ЩАЗИ срещу Аспарухов не е проверен докрай, за такива неща пращат на бесилото?

- По онова време беше "реализиран" друг агент на чужда разузнавателна служба, български офицер от ДС. Той беше осъден и екзекутиран. Втори случай щеше да дойде прекалено. Според мен премиер-монархът много трябва да внимава в отношенията се не само с Аспарухов, а с всеки, комуто вярва безусловно.