Татяна Дракулова е завършила Английската езикова гимназия във Варна през 1976 г., след това Фармацевтичния факултет на Медицинска академия - София. До 1991 г. работи като магистър фармацевт в "Аптечно управление" - Варна. В момента Дракулова е изпълнителен директор и мажоритарен собственик на "Санита трейдинг" АД, което се занимава с търговия на едро с лекарства. Тя е мажоритарен собственик и на "Санита франчайзинг" АД, което притежава и управлява 30 аптеки в страната.

В: Какво представлява вашата компания?

- Всичко започна с една аптека във Варна през 1992 г. Тогава на пазара имаше недостиг на лекарства, частният аптечен бизнес току-що прохождаше. Няколко месеца по-късно наехме аптеката в градската болница. През следващата година основахме "Санита трейдинг" ООД за търговия на едро с лекарствени средства с цел да снабдяваме както нашите две аптеки, така и прохождащите в района частни аптеки. Трябва да кажа, че имахме невероятния шанс да сключим консигнационен договор с датската компания Novo Nordisk, която е един от световните лидери на производство на инсулин и в България държи голям пазарен дял. До 1998 г. изградихме 5 складови бази в страната. Тогава и преобразувахме дружеството в акционерно от затворен тип, като привлякохме за миноритарен акционер Българо-американския инвестиционен фонд. От 1993 г. досега цялата печалба се реинвестира и в момента дистрибуторската ни мрежа покрива цялата страна. Предлагаме над 6000 позиции лекарствени продукти, санитарно-хигиенни материали и козметика и реализираме над 420 000 директни продажби годишно. Тъй като дейността ни стана много разнопосочна с годините с разкриването на нови дружества като "Санита ОТС" за търговия с нелекарствени продукти, "Санита ваксини" и др., обмисляме през следващата година да обособим холдингово дружество. Защо не на по-късен етап да станем публично дружество и да пуснем миноритарен пакет акции на фондовата борса.

В: С кои чужди производители работите и какъв пазарен дял заемате в страната?

- По данни на Изпълнителната агенция по лекарствата "Санита трейдинг" е вносител №1 от 1995 г. до 2001 г. Аз казвам, че в момента сме в тройката, защото липсват данни за следващите периоди. Работим с 3280 клиента, от които 186 болници, 2868 частни аптеки и 226 търговци на едро. Внасяме лекарства на много чужди компании, сред които на първо място Novo Nordisk, La Roche, Glaxo Smith Kline, Schering AG, Servier, UPSA, Aventis Pharma, Bristol-Myers, Vifor, Pfizer/Parke-Davis, Bayer и много други. Предлагаме и продуктите на "Софарма", предприятията на "Балканфар" в Дупница, Разград и Троян, на "Унифарм", "Биофарм", НИХФИ и на "Бул Био".

В: Какви са финансовите резултати на компанията?

- За 2002 г. имаме 82 млн. лв. приходи, а печалбата ни е около 1 млн. лв. Тази година е изключително трудна за нашия сектор, но ние сме убедени, че ще запазим пазарния си дял. Има сделки, в които не искаме да участваме, защото за нас имиджът и коректните отношения са изключително важни. Ние сме и единствената компания в бранша, която ползва услугите на международен одитор в лицето на KPMG.

В: Какво имате предвид, когато казвате, че има сделки, в които не искате да участвате?

Имам предвид, че работим само по реда на законите. Минаваме през митница, през разрешителни за лекарствени средства и други, т.е. оставяме следи от нашия внос. Макар и да има подобрение в последните години, има много фирми, които, укривайки част от вноса, след това не плащат ДДС, което означава, че се явяват на пазара с 20% по-добра възможност за цена. Ние работим с определени маржове за надценка, контролирани от държавата. Знае се какви са границите на отстъпките. Когато работиш с 10-12% марж и изведнъж някои търговци дават по 20-25%, веднага ти става

ясно за каква става въпрос. Ако искаме да влезем в ЕС, трябва да приключим с този тип търговия. "Санита" беше един от основателите на Асоциацията на търговците на едро на лекарства, но излязохме от тази организация заради морално-етически проблеми. Нямаше коректни отношения между нас. Друг голям проблем е непрекъснатата смяна на законите през тези 10 години. Честите поправки не ти дават възможност да работиш дълго време в едни и същи условия. На второ място, ако законът по принцип е

добър, след него идват подзаконови актове, които се пишат от чиновници в министерството, които не се допитват до бранша. Най-големият проблем обаче е липсата на контрол.

В: Как оценявате развитието на българската фармацевтична индустрия?

- Тя полага много големи усилия да приведе своите заводи и мощности в съответствие с добрата производствена практика. Това е залегнало и в Закона за лекарствените средства. Аз много симпатизирам на българската индустрия, но истината е, че техният дял в продажбите на пазара през последните две години падна - беше 45%, а сега е 38%. Най-големият им проблем е, че те трябва да отделят огромни средства, за да приведат заводите към европейските изисквания, което неминуемо води в определени моменти до оскъпяване на цената.

В: Трябва ли лекарствата да имат фиксирани цени?

- Ние следваме европейските традиции, където има контрол и фиксирани надценки. Например по-евтините лекарства са с по-голяма надценка, а по-скъпите с по-малка. От две години се дискутира въпросът с фиксираните цени. В момента има пределна горна граница за дадено лекарство, но няма фиксирана цена. В зависимост от начина, по който си успял да придобиеш лекарството, то може да има различна цена. Това действително обърква много крайния клиент. Едно лекарство може да бъде в различни аптеки на различни цени. Дискусията е да има ли фиксирани цени, при които независимо от коя аптека купуваш лекарството, то да има една цена. И двете позиции имат своите "за" и "против".

В: Как гледат чуждите производители на лекарства на нашия пазар?

- Те държат на нашия пазар, но трябва да призная, че за тях сме един малък пазар. Много от представителите на фирмите, с които съм говорила, твърдят, че в Македония и Словения внасят много повече от техните продукти. Това обаче не се дължи на факта, че в тези страни има повече болни, разбира се. Това се дължи на факта, че в тези страни се отделят много повече средства за здравеопазване. Но нашият район е вече в техния фокус от доста години. У нас здравната каса не може да осигури

достатъчно средства. Затова държавата трябва да отделя достатъчно бюджетни средства за едно от основните разходни пера - здравеопазването.

В: Много ли са дистрибуторите и аптеките в страната?

- В зората на прехода се навъдиха страшно много аптеки и дистрибутори. В момента по документи има над 400 дистрибутори, от които активно работят около 40-50. Има регистрирани 5000 аптеки. Това, погледнато от гледна точка на каквито и да било европейски стандарти, е много. Една голяма част от тези аптеки не отговарят на никакви изисквания и не знам по какви пътища взимат лиценз. Надявам се да бъде организиран последващ контрол след лицензирането. Същото се отнася и за търговците на едро. Повечето от тях работят стихийно, а не по чисто бизнес принципи. Смятам, че в рамките на 2-3 години една голяма част от аптеките и търговците на едро ще прекратят своята дейност или ще видим вълна от сливания. Това трябва да стане по естествен път.