Пламен Каменов: “Бдинтекс” провокира интереса към шивашкия бранш във Видин
Той е завършил икономическия университет в София. В шивашкия бранш е от шест години. Каменов притежава дял от капитала на още една шивашка фирма - "Димана" в Харманли.
В: Г-н Каменов, кажете нещо за историята на "Бдинтекс" ООД?
- Учредихме "Бдинтекс" през март 2002 г. Идеята беше да обособим самостоятелна стопанска единица, която да участва в обявената от община Видин процедура за приватизацията на общинското предприятие "Свежест". Целяхме да продължим дейността на общинското предприятие и да я разширим. Разширението стана с разкриването на шивашки цех във Видин.
По принцип "Бдинтекс", както и другото ни дружество - "Димана" в Харманли, е семейна фирма. "Димана" е с по-голям капацитет. Там сега работят над 300 човека. В този смисъл "Бдинтекс" е нещо като дъщерна фирма на харманлийското предприятие.
В: А във Видин колко човека наехте?
- Работещите тук са 130 души. На практика, започвайки дейността си във Видин, ние направихме едно разширение на "Димана". Тя вече е позната в бранша и отдавна работи за САЩ и някои страни от Европейския съюз.
Очакваме, че това ще е от полза за реализацията на продукцията, която произвежда "Бдинтекс".
В: Какви инвестиции направихте във видинското си предприятие?
- Досега сме вложили повече от един милион лева, което за мащабите на Видин е една сериозна инвестиция. Произвеждаме три артикула - мъжки и детски ризи, както и дамски блузи.
В: Къде реализирате продукцията си?
- Работим основно за Испания - за компанията "Индуйко", а във Франция изнасяме детски ризи. В процес на преговори сме и очакваме поръчка от американската компания "Том Хилвидер". Дневният ни капацитет е в рамките на 500 мъжки и около 200 детски ризи. Тенденцията е след около два месеца да достигнем производството на 1000 броя мъжки ризи на ден. Работим на едносменен режим, само през деня.
В: Каква техника използвате в производството си?
- Техниката е последно поколение от производството на компаниите "Пфаф", "Жуки", "Майер" и "Еветекс". Машините са много икономични, тъй като са със стопмотори, които работят само при натиснат педал. Управлението на машините е компютризирано. Самите цехове са с климатични инсталации, които изсмукват и прахта.
В: Защо решихте да инвестирате точно във Видин, добро място за инвестиции ли е градът?
- Нашето семейство е от този град. Независимо че през последните 6-7 години се бяхме откъснали оттук, решихме, че е разумно да се инвестира в града. Първо, заради местоположението на Видин. И, второ, заради това, че тук има свободна работна ръка. Нашият град има традиции в шивашкото производство. Има и техникум, който произвежда кадри, а и има добри тенденции специално за развитието на Видин. Стана така, че ние бяхме първите, а малко след нас започнаха да се откриват още шивашки предприятия. Ако не ме лъже паметта, вече са разкрити още четири. Сега разбирам, че даже руска фирма има намерение да разкрива фирма за шиене на джинсови облекла. Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че ние генерирахме интереса към този бранш тук.
В: Какви са инвестиционните ви намерения и планирате ли разкриване на нови работни места?
- Перспективите пред шивашката индустрия в България за следващите 10 години са много добри. Страните, в които компаниите от страните - членки на Европейския съюз, възлагат поръчки, са България, Румъния, Сърбия, Македония, Албания. Наблюдава се много сериозен спад на поръчките, възлагани досега на фирми в Чехия, Полша, Унгария, което се обяснява с това, че жизненият стандарт на трите страни е по-висок. Повечето германски, френски, швейцарски и италиански шивашки компании преместват производството си тук. Затова аз смятам, че за следващите поне 10-15 години няма да има никакви проблеми, свързани с обема на работата. Освен това ние в момента шием на ишлеме - с материали на клиента и с много малко материали от България. Хубаво е да правим готов продукт и това е перспективата. Но трябва да се преодолее консерватизмът на западните ни партньори, а за това трябва време. Лошото е, че нашата текстилна промишленост има да наваксва едно закъснение от 10 години, липсват база и инвестиции. Затова сега шивашките предприятия са се ориентирали към закупуване на текстил и трикотаж от Турция.
След казаното дотук ще се върна към въпроса ви и ще ви кажа, че е естествено да планираме развитие и разширение на дейността си. Всеки един предприемач, който иска да остане на пазара, трябва да се развива. Това развитие обаче трябва да е добре планирано и рискът да е строго премерен. На първи етап планираме да увеличим работниците, за да вдигнем производството на 1000 ризи дневно. Вторият етап, който предвиждаме да се реализира в рамките на 8-9 месеца, включва въвеждане в експлоатация на перална станция за ензимно пране и пране с омекотяване. Това ще затвори нашия технологичен цикъл, защото голяма част от изделията се перат и омекотяват. Освен това в цяла Северозападна България няма такава перална и можем да очакваме поръчки от колегите си.
В: От община Видин отчитат приватизацията от вас на фирма "Свежест" като една от най-успешните приватизационни сделки. Вие смятате ли партньорството с общинската управа за успешно?
- Да. Получи се това, което бяхме заложили в договора. Нямаме проблеми с общината. Имаме добри отношения с всички институции.
В: Какви са пречките, с които се сблъсквате в работата си?
- На първо място бих посочил бюрокрацията. При това лично аз смятам, че вината за нея не е на чиновниците, а на нормативната база, която създава регламент на средата, в която те работят. Има доста законово регламентирани недомислици, от които страдат всички бизнесмени. Друг проблем са данъците. В Закона за корпоративното подоходно облагане например съществува текст, съгласно който социалните разходи, които прави един работодател, се облагат с данък от 20%. Защо аз като работодател бих направил такива разходи - за да плащам данък за тях? В крайна сметка проблемът със социалните придобивки на работниците е по-скоро национален и проблем на държавата, която има възможност да създава регулативни механизми в законите. Сега социалните разходи не се стимулират, а се санкционират.
В: Стана ли достатъчно гъвкав кредитният пазар?
- Условията на стагнация, в които работим, предопределят изискването за сериозни гаранции от страна на банките, както и на бързоликвидни залози за парите, които отпускат под формата на кредити. Разбирам мотивите на банките, те за себе си са прави.
В: А няма ли някакво решение, при което държавата да стимулира кредитната активност на банките?
- Идеята за гаранционните фондове е нещо такова. Тези фондове биха били с държавно участие и ще бъдат едно голямо облекчение за частния бизнес, тъй като самата държава ще бъде гарант за развитие на производствата и на по-сериозни инвестиционни проекти.