Росен Радованов е собственик на 50% от "ЛИА 88" ООД. Дружеството ще произвежда месни деликатеси и трайни колбаси. За тази цел в пазарджишкото село Величково на площ от 6.5 дка до октомври 2004 г. ще бъде построено колбасарско предприятие. Росен Радованов е бивш национален състезател по волейбол, треньор на "Левски Сиконко" в годините, когато отборът стана носител на купата и вицешампион на страната. От 1998 г. е в месната промишленост.

В: Г-н Радованов, как се насочихте от професионалния спорт към колбасарското производство?

- Както обикновено става - случайно. От волейбола ми останаха добри спомени и добри приятели като Любо Ганев и Димо Тонев. Бях треньор на "Левски Сиконко", когато отборът стана носител на купата и вицешампион на България. Но в треньорската професия е така: когато отборът бие - добри са състезателите, когато пада - лош е треньорът. Работата беше много инфарктна и в същото време треньорът е много зависим човек. Затова един ден реших, че трябва сам да решавам съдбата си, да не съм подвластен на никого, да не съм зависим.

В: В бизнеса по-спокойно ли е?

- И тук напрежението е голямо, но всичко зависи от мен самия, а не от други. Ако си подредя нещата - добре, ако ли пък не - аз съм си виновен. И в спорта, и в бизнеса, и въобще във всяка задача крайната цел е да спечелиш, да не си на загуба. Като цяло правилата са едни и същи. Коректните, точните хора вървят напред. Нито в спорта, нито в бизнеса може да се шикалкави.

В: Какви са конкретните ви планове за изграждане на фабрика за производство на колбаси?

- Дружеството, в което съм собственик, вече спечели търг за 6.5 дка държавна земя в село Величково, Пазарджишко, и в момента сме в предпроектна подготовка за изграждане на фабриката. Самото строителство ще започне през април 2004 г. и до октомври предприятието трябва да функционира. В този първи етап ще вложим 1.5 млн. лв., а в следващия - който ще стартира през 2005 г., ще закупим нова техника, отговаряща на евростандартите, с което цялостната инвестиция ще достигне около 3 млн. лв.

Предвиждаме дневно да произвеждаме 15 тона колбаси. За тази цел ни е нужна застроена площ от 2500 до 3000 кв. м. Строителството на фабриката ще е едноетажно, изпълнено с европанели и метални конструкции. Така ще избегнем трудоемките за работещите в подобни предприятия асансьори и придвиждване по етажите, а и ще отговорим на европейските изисквания суровината да влиза от едната страна на предприятието, а готовата продукция да излиза от другата. Идеята ни е производството да бъде сертифицирано по европейските стандарти.

В: Това означава ли, че се готвите да изнасяте български колбаси в страните от Западна Европа?

- За износ няма защо да говорим. Първо, в крайна сметка през 2007 г., най-късно през 2008 г., когато България се присъедини към ЕС, дали колбасът ще се продава в Пазарджик или в Париж, няма да има значение. Пазарът ще е общ. А и за да се наложи българска фирма от хранително-вкусовата промишленост в ЕС, е нужно да има рекламната стратегия на "Кола - Кола" и парите за реклама, които отпуска "Проктър енд Гембъл", за да популяризира продукта си. На второ място, ориентацията към българския пазар е продиктувана от факта, че различните нации имат специфични вкусови изисквания и предпочитания. Ние ще се стремим да отговорим на изискванията на българина и да запазим вкусовите качества на познатите му вече деликатеси като пастърма, филе "Елена" и т.н.

В: Изключително към деликатесите ли се ориентирате в производството?

- Предприятието ще произвежда трайни колбаси, месни деликатеси като споменатите филета, суджуци, луканки, сушеница. Вече направихме постъпления в патентното ведомство за запазване на наша марка продукти, която ще започнем да налагаме със стартиране на производството.

В: Какви са първите трудности, с които ще се сблъскате?

- В бранша съм от 1998 г., така че трудностите не са нови за мен, сблъсквал съм се с тях. Най-големите трудности идват от колизията между наредбите на различните ведомства. В тях има толкова много разминавания, че ако производителят се опита да отговори на едни, задължително ще наруши други. Според разпоредба на ДВСК температурата в производственото помещение трябва да е 12 градуса. Охрана на труда обаче не разрешава да се работи под 18 градуса. И се получава невероятна безсмислица, при която винаги виновен е работодателят. А отгоре на всичко, за да отговорим на изискванията, трябва да заплатим немалки суми. Трябва да климатизираме помещенията с уреди не за битова, а за промишлена климатизация, които да поддържат исканите от ДВСК 12 градуса. Минава на проверка ДВСК и казва "идеално е". Добро стечение на обстоятелствата ще е в същия момент да не мине проверка от Областната инспекция по труда, защото ще ни глобят заради ниската температура в производствените помещения. Това е невероятно безумие! А решение на проблема има. Работниците могат да минат от трета в първа категория труд. Вярно е, че така работодателят ще плаща повече за осигуровки, но като представител на бизнеса съм съгласен на това, стига да се реши проблемът с унизителното залъгване на институциите. А сега производителите на месни продукти се чудим на условията на коя наредба да отговорим.

В: Споменахте, че предприятието ще кандидатства за финансиране по САПАРД. Каква е ролята на предприсъединителните фондове за развитие на българския бизнес?

- Безумие е сам, без помощ да тръгнеш да правиш бизнес в хранително-вкусовата промишленост, отговаряйки на евростандартите. Намирам за нормално, след като Европа ни налага изисквания, да ни оказва финансова подкрепа за тях. Такава е логиката. Правилата на САПАРД са много строги и това е разбираемо. Не бива в случайни фирми да изтекат средствата по европейските програми, без да има резултат. Вече като собственици на терена за фабриката ние започнахме подготовка на проекта по САПАРД. Условията са такива, че проектът да отговаря на техните изисквания, да бъде одобрен, да бъде реализиран със средства, които бизнесменът да си осигури, и най-накрая комисия от САПАРД след оглед на свършеното решава да възстанови от 0 до 50% от инвестицията. Разбира се, може и нищо да не възстанови, затова цялата отговорност пада върху бизнесмена - да намери финансиране, да получи одобрение за проектите си, да ги изпълни така, че да получи добра оценка и да върне част от вложеното чрез помощта от САПАРД. Но който го е страх от мечката, не ходи в гората. Народната мъдрост е изцяло в сила и за бизнеса.

В: Преди да изберете терена за фабриката, направихте оглед на много други места. Какви са предимствата на Величково пред останалите?

- Това може да са каже, че е фирмена тайна. За колбасарското производство са много важни добрите атмосферни условия. Във Величково се получава едно завихряне на вятъра, което е ценно за процеса на сушене. Кренвирши и наденици може да се правят навсякъде, но в производството на трайни, деликатесни колбаси от значение са метеорологичните условия - колко са слънчевите дни в годината, какви и колко силни са ветровете. Производството трябва да вземе предвид и тези неща. Да избера терена ми помогна и кметът на Величково Николай Чалъков, който премина през всички административни пречки, за да се установи собствеността на избраната от нашето дружество земя. Това, с което мога да се отблагодаря на един инициативен кмет, е ангажиментът да разкрия поне 60 работни места в нашето предприятие за производство на колбаси.