Доц. Владимир Пилософ (58) е изпълнителен директор на Националната кардиологична болница (НКБ) от септември 2002 г. Завършил е медицина във Висшия медицински институт в София през 1968 г. Специализирал е във Франция и Германия. От 2000 г. е зам.-председател на Българската педиатрична организация.

От 2004 г. болниците вече няма да получават гарантирана бюджетна субсидия от Министерството на здравеопазването (МЗ) и общинските бюджети, а ще се финансират за извършена дейност. Това ще става по два начина - от МЗ по договори за възлагане на обем работа и от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - за лечение на пациентите по клинични пътеки.

- - -

В: Как новият механизъм на финансиране на болниците ще се отрази на работата на лечебните заведения?

- Идеята не е лоша, но въпросът е по какъв начин ще се изпълни. Струва ми се, че има още много въпросителни. Знаете какво се получи през последните няколко години - болниците винаги започват годината зле, натрупват дългове и в края на годината правителството ни инжектира финансово и решава въпроса. Аз не бих искал да е така. Бих искал да мога да планирам точно работата си.

Различните лечебни заведения са поставени в различни условия. Националната кардиологична болница е високоспециализирана, високотехнологична и ние сме крайна станция за пациента - оттук нататък болният няма къде да отиде. Едно е, без да искам да обиждам някого, операцията от апандисит. Тя се извършва в десетки болници в страната и пациентът и хирургът могат да изберат друго заведение. При сърдечно-съдовата патология обаче т.нар. свободен избор на пациента е, меко казано, нереален. За какъв избор говорим, когато има четири заведения, където евентуално могат да бъдат извършени тези дейности? Това са дефицитни болници и броят им не е достатъчен, за да покрие нуждите на държавата.

Второ, експертите от министерството много добре знаят, че ще се създаде социално напрежение, ако понижим темпото на работа и намалим броя на пациентите. При такава ситуация въпросът е, като извършим определена дейност, ще ни покрият ли разходите за това? В момента, в който ще имам бюджета за 2004 г. плюс очакваните пари от НЗОК, трябва да си направя ясната сметка дали ще стигнат за този обем.

В: Как се отразява на клиниката намаляването с 12% на финансирането, което касата предприе?

- Приходите ни намаляват с 12% и това ни натъжава. Първо, защото част от парите за изплащане намаляват и, второ, намаляват част от парите за персонала (40% от финансирането на болниците отива за заплати - бел. ред.). Има някакво обещание, че през декември тези пари едва ли не ще бъдат възстановени. Ще поживеем и ще видим.

В: Каква сума е необходима за нормалното функциониране на болницата?

- Общо с фонда за работна заплата и за да може да функционира нормално, са необходими 1.8 млн. лв. на месец. Само за протези, клапи - 250-300 броя годишно, са необходими по 4 хил. лв. всяка. Само за тази позиция са необходими 1 млн. лв. на година. Няма смисъл да ги купувам, ако нямам останалите необходими неща, за да направя операция.

В: Как си представяте работата догодина с отпадането на районирането?

- Не очаквам нищо специално. Моята идея е да имаме по-голяма възможност за амбулаторни и консултативни прегледи. По този начин лесно ще бъдат селекционирани пациентите, които задължително трябва да постъпят в болница. Но каквото и да правим, не можем да увеличим капацитета си безкрайно. Така че във високоспециализираните болници няма да има огромно раздвижване в приема. Вероятно ще остане същият. При нас годишно преминават около 8500-9000 болни, а консултациите са 35 хиляди. Разполагаме със 320 легла заедно с рехабилитационното ни отделение в Банкя, където има 50 легла. Можем да се похвалим, че използваемостта им е почти 90%.

В: Как промяната ще се отрази на работата на лекарите?

- Има борба на синдикатите в здравеопазването да гарантират минимум или една стандартна заплата, която лекарите и медицинските кадри в една болница да получават. Мисля, че този принцип не е неправилен. Болницата е една особена структура и ние не можем да си позволим да я оставим ей така. Не можем да кажем, че няма работа и затова ще намалим броя на хората, защото не можем да им осигурим съществуване, каквото се полага на отлични специалисти. За тях са похарчени голяма сума пари, за да стигнат до това ниво. Можем ли да ги оставим без заплати, защото няма работа? Този въпрос не е толкова прост. Същото се отнася за медицинските сестри. Тези, които работят при нас, са висококвалифицирани.

В света съществуват медицински стандарти. В България за съжаление те все още не се прилагат напълно. Според тях дадена медицинска дейност за определен брой пациенти трябва да се извършва от определен брой медицински специалисти. Това касае сигурността на пациента. Така че заплащането е свързано и с този стандарт, а в България не за всички специалности са приети стандарти. Съществува много сериозна опасност директорите на болниците да кажат, че могат да задържат определен брой персонал или за да увеличат заплатите на другите, трябва да съкратят някого. Това ще влоши неприятно качеството на работа.

В: Очаквате ли масови съкращения на лекари?

- Такава апокалиптична картина едва ли ще настъпи, но несъмнено най-засегнати ще бъдат някои по-малки болници. Причината ще бъде незавършеното преструктуриране на леглата. Има обаче необходимост да се прецени дали трябват или не дадени болници. Хората, които работят там, могат да бъдат пренасочени към други болници.

В: Защо парите за здравеопазване не стигат?

- Една от причините са твърде ниските здравни осигуровки. Няма да намерите държава в Европа, в която здравната осигуровка да не е поне 8%. Това означава, че би имало два пъти повече приходи към здравната каса, отколкото сега. А в България това се казва съвсем плахо. Доколкото знам, има намерение вноската да се увеличи на 8% през 2005 г. и това във всички случаи ще стабилизира малко системата. Питам се защо не се поеме сериозна кампания. Според мен - защото социологическите проучвания показват, че българите не вярват, че парите, които се събират за здравеопазване, отиват за здравеопазване. Това означава, че тези пари не се използват както трябва. Наслоено е впечатление, че средствата се харчат за сгради, коли и т.н. Създава се такава нагласа и представете си какво ще стане, ако искаме вноската да е 8, 12 или повече процента. Има сериозна работа по убеждаване на хората, че това е в техен интерес и че обслужването ще бъде по-добро.

В: Как може да стане това?

- Това, което съм предлагал включително и на министъра, е болниците да започнат да издават сметка колко е изхарчено за пациента за даденото лечение. Ако това им се вмени като задължение, ще има два положителни ефекта - щат не щат, ще създадат необходимата организация, за да могат да представят на всеки пациент реалните разходи.

Другият ефект е, че ще има много възпитателно значение за населението, защото то ще следи колко реално е похарчено за неговата болест. Аз ще започна да издавам такъв документ след известно време и съм убеден, че когато пациентите видят колко е похарчено - понякога става въпрос за 15-20 хил. лв., никой няма да каже, че парите не отиват за здравеопазване. Това означава, че ако утре поискате от семейството на един такъв лекуван човек 8 или 10% здравна вноска, той ще ги даде, защото знае какво е похарчено за лечението му.