Сливенското дружество "Декотекс" произвежда килими, мокети и изделия от тях. В "Декотекс" работят 1000 души. След като се "изчисти" от приватизационните проблеми преди две години, капиталът на предприятието стана изцяло частна собственост. Мажоритарният дял се притежава от американската компания "Хоум дайнамикс".

В: Какви са плюсовете на това, че мажоритарен собственик на "Декотекс" е американска компания?

- Основният плюс е, че работим много сериозно на американските пазари. Излязохме на тях през 1994 г. и в момента 65% от общия обем на продукцията ни се изнася в Америка. Когато казвам Америка, имам предвид САЩ, Канада, Латинска Америка. Това е огромен, нетрадиционен пазар със специфични изисквания, на който иска да работи целият свят и където един производител наистина може да докаже на какво е способен. И другото добро е, че мажоритарният ни собственик не е просто инвеститор, който не се интересува от предприятието, и ние наистина работим в партньорство, което способства за развитието на продуктите.

В: А какво прави собственикът по отношение на инвестиционната ви програма?

- От две години се работи много сериозно по инвестиционната програма и първият етап е вече приключил. Старите станове, които бяха совалкови, с жакардови карти, са вече история. Купихме ново поколение станове с електронно управление, което е равнозначно на революция в тъкането.

В: Същите хора ли работят на тях?

- Голяма част от тъкачите сега са инженери, мъже, но това не е краят на тъкачките. Просто тази професия търпи страхотно развитие. Например тя вече изисква компютърни умения. Инвестирахме и в проектирането на дизайна, закупихме много сериозен софтуер и хардуер за проектиране на килими. Разполагаме с 15 дизайнери, все кадърни художници. Освен че възпроизвеждаме чужд дизайн, ние генерираме собствен. И нашият дизайн се възприема - не само у нас, но и на много престижни външни пазари. Около 85% от нашата продукция е за износ. Казах вече, че 65 % са за Америка, традиционно поддържаме пазари в Япония, останалото е за Европа.

В: Има ли разлика в качеството на тези 85% за износ и 15-те процента за вътрешния пазар?

- Като качество - не. Има разлика в дизайна, тъй като предпочитанията са различни. В България и в Европа сега се купува модерен дизайн. Българският пазар не е консервативен по отношение на килимите. За нас е много приятно да работим за вътрешния пазар, защото, колкото и да е неплатежоспособен, той има изисквания, има вкус, който ни помага да се развиваме. В Америка нещата са различни. Може да се каже, че там всичко се продава, но се предпочита класически дизайн. За американците килимите са относително нов продукт, това е страната на мокетите.

В: Преди години предприятието се свързваше с понятието персийски килим, а сега не говорите за този вид килими.

- Какво значи персийски, Персия просто е мястото, откъдето са тръгнали килимите. Ние и сега възпроизвеждаме някои стари образци, при това новата техника позволява това да стане с добро качество. Преди работехме с максимум 5 цвята, сега с 12. Това приближава машинния килим до ръчно тъканите образци. Ние сме известни с вълнените си килими, специализирани сме в тяхното производство. Използваме местна суровина. "Декотекс" изкупува около 80% от произведената серива вълна в България. В този смисъл нашите килими играят важна роля в икономиката на страната. Реално почти всеки селски двор участва в правенето на килими. Вълната е като гроздето, като тютюна, макар за нея никой да не говори. Може би защото винпромите са много, а ние сме единствен май потребител. И много държим да работим с българска вълна. Не че не можем да внесем - от Нова Зеландия, от Австралия, от Англия. Държим на нашите вълнени килими и ги налагаме на пазара, макар това сега да е по-трудно, тъй като клиентите станаха по-прагматични, предпочитат нещо по-евтино, което няма да бъде пазено и бързо ще бъде подменено. Не обичам класациите от рода на "най-най", но действително в килимарския свят ние се считаме за най-големия производител на вълнени килими. Не на килими въобще, а на вълнени. Произвеждаме, разбира се, и синтетични, които са евтини, търсят се, харесват се.

В: Да не забравим мокетите, какво е новото там?

- Около 40 процента от производството ни е свързано с мокетите и изделията от тях - пътеки, комплекти за баня, за автомобили, за детски стаи, за кухня. Това производство е интересно с факта, че ангажира много работна ръка. Ще го развиваме, то всъщност е вторият етап от инвестиционната ни програма. За да е ясно за какви количества става дума, ще кажа, че произвеждаме 200 хил. кв. метра месечно в над 100 изделия. И не мисля, че това производство някога ще изчезне. Винаги ще има хотели. Има места, където мокетът е незаменим. Дори и да го заменят с ламинат, тогава пък ще са нужни килими.

В: Вие сте на световните пазари, може ли да се каже, че сте подготвени вече за влизането ни в Европейския съюз?

- Има в какво още да се подготвим. Хората не могат да влязат в ЕС с тези заплати. Все по-важно ще става да се търси производителност, а не евтин труд. Фирмите няма да могат дълго да разчитат на евтиния труд. Ще трябва да разчитат на друг тип техника, друга производителност, за да платят и други заплати. Който не може да го направи, излиза от строя. Подготвяме се за времето, когато ще има реален пазар на труда.

В: Има ли мода при килимите?

- Определено има. В България се предпочита изчистеният дизайн, по-топлите цветове. По света класическият дизайн винаги ще има клиенти, но се търси също така и съчетание от класика и модерен рисунък. Сега възможностите на екипа, на техниката са такива, че на година излизат 1500 нови дизайна. За сравнение - преди десетилетие правехме по 20 нови дизайна годишно.

В: Спокоен ли е вашият американски партньор за инвестицията си в България?

- Сега няма основания за сериозни притеснения, нещата очевидно се подобряват. Достатъчни са ни постоянните притеснения за пазара, който е толкова динамичен, че е несъчетаем със спокойствие.