В края на миналата седмица се проведе национална конференция "Политика за психично здраве - цели, задачи и инструменти за осъществяване". Бяха представени данни за епидемиологично проучване за стреса и Бяла книга за състоянието на психиатрията в България. Д-р Михаил Околийски, който работи в Националния център за обществено здраве към Министерство на здравеопазването е един от организаторите на конференцията. Той е завършил Хумболтовия университет в Берлин, където е защитил и дисертация в областта на психичното здраве и СПИН превенцията.

- -  -

В: Според вас какво е психичното здраве на българина в момента? Доста често по улиците се срещат мъже и жени, които сами си говорят.

- Нашите наблюдения са, че то е такова, каквото е и на жителите на Западна Европа. За да разберем какво е точно и да можем да обосновем нашите услуги на доказателства и научен подход, в момента провеждаме епидемиологично изследване на здравето и стреса. То е по американска методика на университета в Мичиган и ще бъде репрезентативно за региона на Балканите. Според мен то ще даде точна представа какво е разпространението на т.нар. скрита заболеваемост - като леките форми на депресия, на тревожност.

Всекидневният стрес, предизвикан от прехода от един строй към друг, влияе негативно на психиката на българина. Досега не е бил обект на изследване. Стигнахме до извода, че близо една трета от българите проявяват клинични симптоми, предизвикани от стреса. Огромна част от тези хора съумяват сами да се справят с проблема си, без да търсят лекарска помощ. От направените изследвания е видно, че стресът от прехода и липсата на адекватен здравен отговор води до повишена смъртност, престъпления, злополуките на пътя, че дори употребата на наркотици.

В: Кой финансира изследванията?

- Средствата да изследването са от държавния бюджет и засега са осигурени. Оптимистично е, че България е част от Пакта за стабилност в Югоизточна Европа и благодарение на това се случиха изключително позитивни неща. Успяхме да направим оценка на психичната сцена у нас и направихме предложения за промени на психичноздравното законодателство.

В: Какво ще рече това?

- Нужно е да се защитават правата на пациентите и да се избегнат предразсъдъците, които обществото има към тях. По отношение на психичната болест съществуват два големи проблема или стигми. Едната е, че психично болните са опасни за околните и за себе си, а другата е, че болестта им е неизличима. Научните изследвания доказват, че това не е вярно. Психично болните не са опасни. Те имат нужда от един специфичен подход на специалистите, които работят с тях и на цялото общество. При добра рехабилитация те биха могли да се излекуват.

В: Това, което говорите, е много оптимистично, но в психиатриите и в домовете за душевно болни картината е нелицеприятна, меко казано.

- Вярно е. Тази година имаше доклад от Световната здравна организация във връзка с ужасяващите условия в психичните болници и домове в България. Европейската комисия в доклада си за присъединяването ни към Европа също е споменала състоянието на психиатриите като един от най-големите проблеми за присъединяването ни към Европа. Именно затова направихме и нашата конференция.

В нашата програма е предвидено тези домове да не бъдат приюти, където възрастните хора гаснат и чакат смъртта си, а да станат ефективни здравни заведения за хора с психични отклонения. Една от идеите ни е болниците, които не са на ниво, да бъдат закрити и да бъдат открити дневни центрове във всяко населено място, които да лекуват адекватно болните. Идеята е да се разкрият защитени жилища и болните да живеят с близките си. Сега психично болните живеят изолирано от обществото при ужасни условия и не могат да се социализират. От 2005 г. задължително лечение в психиатрия ще има за хора, за които има опасност да посегнат на себе си. Принудителното лечение ще е пък за невменяеми, извършили престъпление.

В: Според вас увеличава ли се агресивността на българина?

- Някои са станали много агресивни. Чакат само повод да започнат кавги на обществени места или са разправят с юмруци. Тревожното е, че всяка година се увеличават опитите за самоубийства и е повишено нивото на заболеваемост от психични болести. Само 30 на сто от психично болните хора в България реално ползват психична помощ.

В: Методите на лечение у нас на какво ниво са? Прилагат ли се световни практики?

- У нас психичната болест по-често се разглежда в медицинската парадигма. Модерният подход е, че социалната страна на заболяването може по-лесно да бъде повлияна и интервенцията в нея би могла да има по-добър ефект.

В: Кога ще започне у нас лечението на хората с отклонения по европейски стандарти?

- Процесът е дълъг. За да се приложат европейските стандарти за лечение у нас, е необходима промяна на отношението на обществото към тези хора. Трябва да приемем психично болните сред нас. Трябва да има активност на държавната администрация за тази промяна.

В: Една от темите на националната конференция за психично здраве беше "Политика на психичното здраве, основана на доказателства". Какво означава това?

- Вече в България предлагаме нов подход в областта на психичното здраве. Искам да кажа, че правителството на Иван Костов прие национална програма за психично здраве с добър бюджет. Настоящото правителство за съжаление претвори тази програма в действие с един намален бюджет, което възпрепятства провеждането на заплануваните дейности.

В: Причините за намаления бюджет?

- Не са известни. Нямаме никакви пари за капиталови разходи. Министър Славчо Богоев сега обеща, че бюджетът за програмата ще бъде променен. Той проявява интерес към проблема. В рамките на програмата за психично здраве са проведени демонстрационни проекти, които дадоха стандарти за качество, за предлагани услуги на психично болните в местата, където те живеят - квартали, села, градове, което всъщност е новият подход.

В: Преди броени дни завърши кампанията за превенция на СПИН. Страната ни ще успее ли да се опази от тази болест в следващите години?

- Кампаниите не са достатъчни за предпазването от СПИН. Не можем да съсредоточаваме усилията си за профилактика само на 1 декември, обявен за международен ден за борба с това тежко заболяване, както и на 14 февруари - ден на влюбените. Не трябва да забравяме, че хората, които живеят с HIV/СПИН, са целогодишно сред нас и за съжаление броят им се увеличава непрекъснато.

Аз прогнозирам, че съвсем скоро ще бъдем свидетели на бум на СПИН в България. Има много индикатори, като на други сексуални преносими болести, че сме на прага на избухване на СПИН епидемия. Досега този нисък брой на официално регистрираните хора с HIV, които са под 500 от една страна е неточен, от друга страна е щастлива случайност и не е плод на систематични интервенции в областта на превенцията на тази болест.

В: Обществото ни готово ли е да приеме НIV позитивните и да им помага?

- Имам много познати, които живеят с HIV/СПИН както в чужбина, така и в България, и мога да видя разликата в живота им. В Германия например това, че е диагностиран вирусът, не ги кара да губят желание за живот. Напротив, много от тях започват усилено да учат и работят, за да докажат, че въпреки всичко са пълноценни хора.

У нас е обратното - при положителен резултат заразените изпадат в изолация, която има тежки последици и допринася за по-бързото развитие на болестта. Тези хора не получават подкрепа от обществото и институциите. Дори не получават консултации какво означава един отрицателен или положителен резултат. Не е достатъчно, когато разбереш, че не си носител на вируса, да се успокоиш и да правиш безразборен секс без презерватив.

Много важно е да се знае, че СПИН не е опасен, когато човек спазва много прости мерки за предпазване. За широката общественост само два начина за предаване на болестта са релевантни - сексуалният и кръвният. Това означава, че ако се ползват презервативи при секс и ако наркоманите не си разменят спринцовки, могат да бъдат сигурни, че няма да се заразят със СПИН. Българското общество трябва да разбере, че хората, които живеят с вируса, са хора. Те са човешки същества, а не нещо абстрактно. И може да се случи на всеки от нас.