Лилиана Рабаджийска е собственик на екофермата “Лира”. Тя е областен координатор на Българската асоциация на фермерите в Пазарджик. От четири години се занимава с отглеждане на червени калифорнийски червеи, които произвеждат биотор. Продукцията на "Лира" се реализира само на вътрешния пазар.

- - -

В: Г-жо Рабаджийска, сериозен бизнес или екзотично занимание е отглеждането на калифорнийски червеи?

- За да си създадете представа за отглеждането на червеи като бизнес, е достатъчно да спомена няколко неща. В рамките на една година тези животни се възпроизвеждат минимум осем пъти, т.е "реинвестицията" е осем пъти. При добро познаване на технологията и добра климатична година тя може да достигне до 12-16 пъти. Но и 8 пъти увеличение на леглата не е малко.

Крайният продукт, който се получава при отглеждането на калифорнийските червеи, е биохумус. Характерна особеност на този продукт е това, че колкото повече отлежава, толкова по-ценен и добър става, тъй като това е “жив” продукт, с много микроорганизми, които са подобрителите на почвата.

По принцип в Европа биоторът е три пъти по-скъп, отколкото в България. Средната цена на биохумуса в страната е 300 лв. на кубик. Навън според качествата, установени след химически анализ, цената е от 300 до 1000 долара на кубик.

В: Как решихте да започнете точно тази дейност?

- Стартирахме семейния бизнес с червен калифорнийски червей преди няколко години . За нас това бе огромно предизвикателство. Всичко, с което разполагахме, бяха няколко статии и желанието да експериментираме. Събирайки данни за начинанието си, все повече се убеждавахме, че това е бизнес, който се е доказал в чужбина и има бъдеще у нас. Преди 4 години хората, които се занимаваха с такова производство, бяха единици. Слабата конкуренция беше една от причините, довели до решението ни да опитаме. Първоначално бизнесът ни имаше по-скоро експериментален характер. Отглеждахме няколко месеца първите си червеи в касетки в гаража. Трябваше да се убедим в това, което бяхме прочели, на практика. Оказа се, че отглеждането на червените калифорнийски червеи не е трудоемка дейност. Освен това за нея са нужни малки инвестиции, а възвращаемостта е бърза. Междувременно се убедихме и в качествата на произведения от червеите биотор, като го използвахме в личното си стопанство. Всичко това ни зареди с достатъчно ентусиазъм и започнахме изграждане на легла на открито. Набавяхме си червеи от различни доставчици, за да се запознаем с технологията на всеки, да получим максимално количество информация за предстоящата ни дейност.

В: За България това, което вие правите, е сравнително нов вид дейност. Имате ли представа как е развит бизнесът, с който се занимавате, в другите европейски страни?

- Действително това, което правим, е нов бизнес за България, но той печели все повече привърженици. Иначе в редица страни, включително и в най-развитите - САЩ, Канада, Германия, Корея и много други, отглеждането на червеи в специални ферми за преработка на отпадъци е популярна и ефективна дейност. В България червеите са внесени от Македония, където проф. Зуберовски е изградил екоферма върху 600 -700 дка. площ при пълен затворен цикъл на биопродукти - животновъдство, торене с биотор в растениевъдството, използване на червеите за храна на риби, производство на екологична биопродукция.

В: Разкажете нещо повече за червеите, които отглеждате?

- Интересно за тях е това, че не боледуват. Затова и не е необходима заверка от ветеринарен лекар при регистрация като земеделски производител на предприятието, което ги отглежда. Самите ние сме регистрирани като земеделски производители на калифорнийски червеи и биотор от тях.

Червеите, които ние отглеждаме, са много репродуктивни. Те са двуполови и на практика всички полово зрели червеи могат да снасят яйца всяка седмица. Тези яйца се наричат кокони. За сравнение ще ви кажа, че другите видове червеи снасят или отделят яйца най-малко през 6 седмици. Освен това от кокона на калифорнийския червей се излюпват 20-22 червейчета, докато в яйцето на големия дъждовен червей например има само едно червейче. От излюпването на кокона до пълното съзряване на червеите минават само 90 дни. Затова и отглеждането им за протеинова храна на животни е изключително ефективно. Решили сме да изпробваме и преработката на червеи в протеиново брашно. За този продукт има глад на световния пазар, особено след разпространението на болестта луда крава и след като стана ясно, че тя се среща и при птиците.

В: Това, което казвате, означава ли, че освен биохумуса ще започнете да разглеждате като краен продукт или продукт за продажба и червеите?

- Да, червеите имат няколко приложения. На първо място, те се отглеждат и продават като разплоден материал за нови ферми. При нашите климатични условия продажбата на легла за репродукция се извършва в периода от март до октомври. На второ място, тези животни са ценни и заради тяхното “месо” - те са чудесна протеинова храна за птици, риби и свине в свежо състояние или преработени като протеиново брашно, което е важна добавка за пълноценен фураж. От 1.2 кг червеи, използвани като храна при птиците например, се получава 1 кг прираст живо тегло. На трето място, произведените от червеите протеини имат приложение във фармацевтичната промишленост и се използват за производство на редки лекарствени средства.

В: Как осигурявате храна за червеите?

- Използваме основно оборски тор - говежди, конски и овчи. Свинският е по-тежък, а птичият трябва да е по-отлежал. Доставяме тора от фермерите. За някои той е излишен и е проблем извозването му извън фермите. Ние решаваме този проблем и освобождаваме фермерa от ненужния продукт. От други фермери купуваме тор, но държим на качеството му. Освен това червеите могат да се хранят и с отпадъци от зеленчукопроизводството, домакински отпадъци, трева, листа, храсти, слама. Експериментирала съм и с леко компостиране на трева, листа и градински отпадъци. Добре ги приемат и изяждат. Разбира се, зелената и суха маса не може да бъде единствената храна, ако целта е получаване на качествен екотор.

В: Каква е разликата между оборския тор и този, който вие произвеждате?

- Когато се говори за екологично чисто земеделие, най-често се допуска грешката биоторът да се сравнява с оборския тор. Оборският тор обаче внася много плевели и замърсява почвата с непреработените остатъци. Освен това оборският тор с времето губи качествата си, разлага се, докато биоторът колкото повече отлежава, толкова повече става богат на микроелементи и става по-жив тор. Биоторът е извънредно богат на микроорганизми и ензими и съдържа всички необходими за растенията макро- и микроелементи. Особена ценност при него е високото съдържание на стабилни хумусни вещества, които подобряват почвеното плодородие. При това хуминовите киселини се свързват с тежките метали и ги превръщат в трудно разтворими съединения. Така освен за пълноценна храна на растенията и като подобрител на почвата биоторът спомага за разграждането на отровните вещества и токсиканти в почвата. Това го прави много ценен и все по-търсен не само от любителите на екологично чиста продукция, но и от всички, които преминават или са в преход към биологично земеделие.

В: До колко т.нар. биологично земеделие намира приложение в България?

- Отскоро у нас се заговори за екологично и биологично земеделие. Аз самата бях песимистично настроена към Наредба №22, регламентираща биологичното земеделие, смятах, че дълго време тя ще “отлежава в архив”. Това обаче не стана. Факт е, че от 2001 г., когато излезе наредбата, все повече производители преминават през регистрация за биологично земеделие. Вече са одобрени и сертифициращите органи и лаборатории. Расте броят на регистрираните производители, а заедно с тях и нашите клиенти. Защото биоторът от червеите е включен в списъка на разрешените торове и подобрители на почвата, използвана за биологично производство .

Фермата ни поддържа добри контакти и ползва ценна информация от “Биоселена" -швейцарска фондация за биологично земеделие, която помага много и съдейства активно за внедряване на биологичното земеделие в България. По покана на “Биоселена” взехме участие в националния празник на биологичното земеделие, който се проведе на 13 септември в София. Интересът към екологичните продукти, макар и по-скъпи от традиционните, бе голям. Така е и в цял свят. Затова, ако искаме да пробием на външните пазари, трябва да го сторим не само с качествени, но и с екологично чисти продукти.

В: Сега пречи ли ви нещо да изнасяте продукцията си зад граница?

- Заинтересуваните компании в европейските страни изискват големи количества биотор, които на този етап не можем да осигурим. Ето защо ние имаме интерес българските производители на биохумус да стават все повече. Така ще можем да се обединим и да излезем на европейския пазар, отговаряйки на изискванията за количество и ритмичност на доставките.