"Юзит калърс България" ЕООД е собственост на чешката компания "GTS груп" от 2002 г. Дотогава тя беше част от международната верига за студентски и младежки пътувания USIT World. Последната изпадна в тежка финансова криза и беше продадена с всичките си дъщерни дружества на STA Travel (най-голямата компания за студентски и младежки пътувания в света). Тя обаче реши да запази офисите само в Ирландия, САЩ, Испания и да продаде останалите. "Юзит калърс България" ЕООД е единственият представител за страната на международната карта за ученици и студенти ISIC. Същото важи за международната младежка карта за пътувания (IYTC) и международната преподавателска карта за пътувания (ITIC). Компанията държи правата от юни 2003 г. и само тя или оторизирани от нея агенти могат да издават документите. От 1960 г. до 2003 година лицензът беше притежание на веригата за младежки пътувания "Орбита".

В: Как оценявате младежките пътувания в чужбина през последните години?

- Според мен има увеличаване на пътуванията на младите хора. За съжаление все още доминиращата част пътува с цел. Много малко ходят в чужбина просто за удоволствие, но през последната година вече се наблюдава ръст. Има промоции през определени периоди и става много евтино. Хората следят за тях, което означава, че пътуват без причина. Продължава тенденцията доста младежи да учат в чужбина. Много са популярни студентските бригади като възможност за трупане на опит и изкарване на пари и при тях има все по-голям ръст. Доколкото знам, за 2003 година общо около 6000 студенти са отишли по програми в САЩ. През 2002 г. техният брой е бил около 4000. Това показва, че има значителен ръст на хората, които пътуват само за бригади в САЩ. Все повече обаче се отварят възможности и за Англия.

В: Колко студенти изпрати "Юзит калърс" през 2003 година в САЩ?

- Специално по програмите Work and travel ние изпратихме около 1800 човека общо за сезонна работа и стаж.

Това са двете основни програми, които имаме. Много от младите хора, които ходят или учат в чужбина, принципно пътуват чрез нас.

В: Какви са най-големите проблеми при студентските пътувания?

- Много зависи от причината, заради която пътуват. Все още съществува проблемът с визите. Има доста страни без визи, но основният трафик е насочен към САЩ и Англия. Когато става въпрос за студентски програми, бих казала, че американското посолство работи доста добре и са много ясни условията, така че няма проблеми или те са минимални.

За Англия обаче все още има много проблеми като например човек да отиде на езиков курс или на нещо, което не е строго регламентирано. Ако пък става въпрос за туристическа виза, е доста трудно. Друг проблем е, че при българина винаги плановете са неясни. За нас това е пречка като организация. Интересен момент е с цената на самолетните билети, които от долари вече се изчисляват в евро. В момента това въздържа някои от хората да пътуват, защото излиза по-скъпо. От друга страна пък, авиокомпаниите станаха по-гъвкави, свалят цените и правят различни промоции, за да стимулират пътуванията. Например такава кампания води в момента "Бритиш еъруейз".

В: "Юзит калърс" е единственият представител в България на картите ISIC и вече само вие имате права да ги издавате. Как контролирате този процес?

- По принцип има различни правила. За преподавателите например освен документите, които изискваме, се свързваме с всеки един университет или учебно заведение. Докато не получим потвърждение, че този човек наистина работи там, не издаваме карта. При студентите за съжаление не можем да правим това за всички, защото университетите не ни обичат особено затова, че ги безпокоим. Страшно много хора кандидатстват по програмите Work and travel и някои от тях фалшифицират документи. Наша е грижата да проверим дали те са легитимни студенти. Колкото и да бъдем добри в проверката на документи, уверения и всякакъв тип бумащина, никога не можем да бъдем 100% сигурни. И досега винаги, когато сме проверявали с университета, имаме 2-3% хора, които не сме могли да ги хванем през първото сито. За нас те са важни, защото развалят имиджа на цялата програма. Университетите гледат на нас като главоболие, а те събират такси за издавaнето на документа. Нямам нищо против да плащаме за допълнителната работа. Но цена от 20 лв. за човек, а дори и 10 лв., е изключително висока. Имайки предвид количеството хора, които се проверяват, реално ние плащаме заплатите на три или четири служителки. Например УНСС през 2002 г. ни искаха по 10 лв., миналата година - 20 лв. и не знам дали през тази година няма да ни поискат по 30 лв. на човек. Започва да ни прави и друго впечатление, че все повече университети се опитват да възпрепятстват ходенето на студенти по програми за обмен.

В: Защо?

- Спецификата на програмата и заминаването им в периода юни - октомври, нарушава учебния процес. Студентите обикновено изтеглят по-рано изпитите си, за да не прекъсват, и това създава хаос в системата. Разбираме ситуацията много добре, но вариантът един университет да заплашва студентите си, че ако през 2004 година заминат на такава програма, няма да им разреши изтеглянето на нито един изпит, не помага на младите хора да се развиват по-добре. Трябва да се канализират нещата в самия университет, като се направи допълнителна сесия, защото наистина не говорим за малък брой студенти, които ползват такива програми.

В: Как виждате развитието на младежките пътувания в бъдеще?

- Когато става въпрос за индивидуални пътувания, според мен все повече ще се увеличава делът на хората, които ще отиват в чужбина за удоволствие. Конкуренцията ще става все по-голяма и цените ще падат, а хората ще започнат да пътуват повече с надеждата, че жизненият стандарт също ще се повишава. Младежите продължават да учат в чужбина и тази тенденция ще продължи, а дори може и да нарасне. От гледна точка на програмите за САЩ мисля, че ще достигнем през 2004 година оптимума на пазара. Според мен около 6000 е капацитетът, но винаги ще има интерес, защото това е страната на неограничените възможности. Отделно с доближаването към Европейския съюз ще има много повече програми по предприсъединителните фондове за обучение, различни пътувания, семинари, конференции и др. възможности. При картите ISIC целта ни е все повече авиокомпании да дават отстъпки за преподаватели. Вече можем да се похвалим, че основните превозвачи като "България ер", ЧСА, Австрийски авиолинии, Малев и др. ги признават като специфичен статут и дават по-добра тарифа за пътуване, което е постижение. През 2004 г. ще продължим да работим върху намаленията, защото искаме да направим картите ISIC приложими в България. В момента договаряме преференции в останалите градове, където имаме офиси. Например в Пловдив ще се знаят местата, в които могат да се ползват намаления. Същото важи за цяла България и за чужбина. Искаме да превърнем картата във всекидневие на студентите. Водим преговори с финансови институции за превръщането й в дебитна карта. Разговаряме с различни университети за нейното признаване като личен идентификационен документ и за тях.

В: България посреща все повече чужди туристи. Вие какво правите за привличането на чуждестранни младежи у нас?

- Работим в няколко сфери. От 2003 година направихме отдел "Входящ туризъм". Имаме сайт за резервации на хотели в България. Мисля, че засега е единственият, в който може да се направи резервация, като се плати с кредитна карта. Представители сме на международната федерация за младежки хостели и инициативата ни за 2004 г. е да направим българска федерация. Прави ми впечатление, че в България всеки строи скъпи хотели. Сега ние отваряме офис във Велико Търново и болшинството нови хотели, които обикаляме и виждаме там, са с много добро качество, но цените започват от 70 лв., и то за българи, което излиза скъпо. Започват да липсват места от средния клас, които също да предлагат добро качество.

В: Само това ли са пречките за посрещане на повече млади хора от чужбина?

- Имаме групи по линията на Международната хостел федерация и на други студентски организации в чужбина. Имахме една голяма група от хървати наскоро, на които им организирахме настаняване в София и празнуване на Нова година в заведение в Студентски град. Те останаха страшно доволни. Все още обаче съществува проблемът да убедиш хората защо трябва да дойдат тук. Като кажеш България, започват да си задават въпроса защо точно там, а не някъде другаде. Липсва реклама на страната като дестинация. Трябва да има различни рекламни стратегии. Една за привличането на младите хора, друга за бизнес туристите, конгресен туризъм, трета - за Черноморието и за зимните курорти. Всяка година има световна среща и изложение на организациите, които се занимават със студентски туризъм. На тях всяка страна се стреми да показва на големите компании защо младежите трябва да дойдат в нея. Докато България въобще не присъства.