Мирослав Стефанович може да не е най-успешният ресторантьор у нас, но със сигурност е най-колоритният. Той е четирикратен носител на първа награда от най-престижното състезание по скара - Лесковачка скараяда (да, има и такова нещо в Сърбия). В ресторанта му "При Миро" (на ул. "Мърфи" 34) винаги се усеща една особено приповдигната атмосфера. Съвсем по балкански.

В: "При Миро" е един от малкото ресторанти в София, където главният готвач е собственик и основен доставчик. Казват, че това е най-вярната формула за успеха, но не е ли и доста амбициозна задача?

- За мен не може да бъде по друг начин. Аз съм роб на този ресторант. Ако не пипна всеки домат или краставица, не се убедя с очите си, че долу в кухнята всичко е под контрол или че гостите ми са доволни, просто значи че ми има нещо, че това не съм аз. Затова и хората, които идват тук, знаят какво е качество. И искам, връщайки се "При Миро", да се чувстват все едно са ми на гости в къщи.

В: Вие сте четирикратен победител на скараядата в Лесковац, защо не участвахте и миналата година?

- Последната година бях в журито, защото самите организатори ми заявиха, че реално няма с кого да се състезавам. Аз съм по-възрастен от повечето участници, а те от своя страна са мои ученици и сами разбирате, че нямаше смисъл да се явявам. Победителят тази година за изненада на всички бе една дама, (навремето беше моя ученичка), която работи в ресторант за сръбска скара в Лесковац. Тя е изключителен майстор-готвач с рядко добър усет и като част от журито аз смятам, че тя действително заслужаваше да бъде първа.

В: А защо не организирате такава скараяда и у нас?

- Това е една моя стара идея, само че не искам да организирам българска скараяда, а балканска скараяда. Вече две години се опитвам да подготвя такова състезание, в което да поканим да участват майстор-готвачи от целия регион: от Сърбия, България, Словения, Хърватия, Македония, Турция, Гърция и т.н., но идеята не срещна добра политическа поддръжка. Обещаха ми съдействие, но с това се приключи въпросът. А аз си го представям много мащабно: да се направи голямо шоу пред НДК, с музика (например Слави Трифонов и други звезди от съседните държави), с различни павилиони, където да се предлагат типичните за страната специалитети на скара, с трибуна за състезателите и международно жури. От всяка държава да си има отделно организирана делегация на ниво министри по туризма и големи бизнесмени в туризма, защото това е отлична възможност за срещи на такова равнище. Ако тогава не разберем, че ние всички сме едно и не заработим в посока обединени Балкани, няма кога...

В: Вярно ли е, че смятате да станете български гражданин?

- Да, вярно е, подадох си документите и очаквам до месец да са готови.

В: Това е чудесно, но защо?

- Съдбата ме доведе в България преди пет години след като бях работил в Швейцария, Словения, Хърватия и Чехия. Може и да звучи странно, но аз мисля, че мястото ми е тук. Вече се чувствам българин.

В: Странно е, защото е известно, че сърбите имат много силно развито чувство за национална принадлежност...

- Така е, може би мъката на народа го е сплотила, не зная. Когато бях много малък, майка ми ме наричаше умилително шопче, без да е влагала нещо конкретно. Единият от вуйчовците ми е казвал, че ние сме българи по произход от Трънско. Нямам представа дали е така, но като се има предвид колко е малък Балканският полуостров, нищо чудно. Но факт е, че тук, в България, намерих себе си. Този народ ме прие като свой и аз го чувствам по същия начин.

Онзи ден ми бяха на гости сръбски журналисти от Лесковац и се опитвах да им обясня колко много българите обичат сърбите. Колко всъщност сме близки по дух, по светоглед, по всичко.

Когато преди пет години пристигнах в Пловдив след войната в Сърбия, аз не бях съвсем подготвен за това, което ще ми се случи. Знаете сигурно, че преди години ние в Сърбия гледахме на България като на една бедна съседска държава, която беше под силното влияние на бившия Съветски съюз. Знаехме, че тук има силен комунизъм и големи опашки. И изведнъж идвам и виждам нещо съвсем друго: нови коли, красиви къщи, добре облечени хора... Почти веднага разбрах, че ще остана. Спомням си скоро след това бяхме на гости на един дядо в Асеновградско и той ми каза, че сърбите и българите са един народ. Никога няма да забравя този старец и чувството, което предизвика у мен с тези думи. Още не беше минал и месец и вече имах приятели. А сега, след пет години, вече имам и семейство тук - дъщеря ме се омъжи за ваш съгражданин.

В: Споменахте, че смятате да обновите добре познатото на гостите ви меню...

- Имаме ново меню, което е с двадесет процента по-ниски цени. В него има специалитети от биволско месо - всички видове кебапчета, плескавици, домашни наденици и всички ястия, които се правят от кайма, ще се предлагат и от биволска кайма, която е традиционна за старата сръбска скара. Биволското месо обаче ще си е българско - от Тетевен. Освен месото, което, както винаги съм казвал, е първокачествено, ще предлагаме и няколко вида прясна риба - гръцка и черноморска, на скара с дървени въглища. Скарата, на която ще се пече рибата, трябва да бъде различна от скарата за месо, както сами разбирате, и това досега беше причината да не предлагаме богат асортимент от морски дарове. От старото меню остава всичко, което гостите ми обичат: плескавиците, вешалиците, пушените наденички, пушения свински врат, месните специалитети, приготвени на сач, чевермето на дървени въглища и традиционните за региона салати като урнебес, шопска, кьопоолу, "Снежанка" и т.н.

В: А защо само сръбска скара? Какво ще стане, ако се предлагат и сирене по шопски или български кебапчета?

- Аз съм сръбски готвач и цял живот съм работил като сръбски готвач. Честно си признавам, че не съм добър готвач на български специалитети. При мен дори шкембе чорбата е сготвена по сръбски и разликата между двете е, че при нас шкембето е само телешко, освен това не се прави с мляко, а с бульона от месото, със запръжка с червен пипер и брашно, но става малко по-гъста чорба. Освен това се слага лютичко още в началото. И рибената чорба се готви по малко по-различен начин - правя я от няколко вида риба, само от хубавото месо обаче. Правя пак такава червена запръжка с брашно и червен пипер, лук, както и с люта чушка. Нишката пача, спържа по царибродски или качамак с пръжки - това са все неща, които са свързани с моето минало. Майка ми ми ги е готвила, когато съм бил съвсем малък и са всъщност спомените от детството ми. Аз само се опитвам да ги възстановя така вкусни, както съм ги ял тогава. Затова не пропускам детайл: царевичното брашно за качамака поръчвам специално да е мляно във воденица, както е било някога; зеленчуците, лукът, чесънът и най-вече месото - всичко минава под подробна инспекция от моя страна. За мен е важно как се чувстват хората, дали сервитьорите ги обслужват добре, ако имат специални желания за ястие, което не е в менюто, да можем да го изпълним. Понякога съм като Хитлер долу в кухнята, но държа всичко да е идеално.