Стилиян Вътев е главен изпълнителен директор на Обединена българска банка от 1997 г. Роден е в София. Завършил е Финанси и кредит във Висшия икономически институт в София, изкарал е курс по "Макроикономика, парични пазари и монетарна политика" към Националната банка на Швейцария. През 1994 г. се специализира банков мениджмънт в Association of Technical Studies of Japan. Женен е, има две деца.

- - - - - - - - - - -

В: Какво е състоянието на картовия пазар в България?

- Картовият пазар през последните няколко години се развива видимо динамично, конкурентно, но не толкова добре балансирано, за съжаление. По последни официални данни на БОРИКА в България сега има над 2.8 млн. дебитни карти, само 50 хил. кредитни карти, към 1300 банкомата и над 4000 ПОС терминала. Картите, които се използват активно, едва ли са повече от 2 млн. според информацията, докладвана от българските банки, членове на международните картови организации MasterCard International и VISA International. Към този брой следва да се прибавят и издадените около 100 хил. броя национални дебитни карти, известни като “БОРИКА карти”, без търговска марка на международна картова организация. Напоследък видима скорост набират и карти, издадени от небанкови компании - Транскарт и EuroLine, които също доста агресивно увеличават конкуренцията и предлагането на картовия пазар. Няма да бъде изненада, ако скоро видим трансформацията на тези карти в продукти на VISA или MasterCard.

 

В: Как изглежда нашият пазар в сравнение с този в Централна и Източна Европа?

- Началото на картовия бизнес у нас беше през 1994-1995 г. и въпреки динамичното си развитие напоследък можем да приемем, че той значително изостава в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа. Изоставането е очебийно по всички общоприети критерии за сравнимост, но сме особено отчайващо назад в степента на т.нар. Acceptance, т. е. приемането на банкови карти при търговци - хотели, ресторанти, магазини, услуги. Причините за това са много, но според мен основната е все още преобладаващото предпочитание от страна на търговците да работят в кеш, а не безкасово.

Не мога да не посоча и един друг отблъскващ феномен в поведението на някои търговци в България, от който аз лично неедкратно съм бил потърпевш - те налагат допълнителни такси за покупка или услуга с банкова карта (от 3 до 5%), което е абсолютно недопустимо! В тази връзка всеки картодържател трябва да знае, че стандартната практика е при покупка на стоки в магазин или плащане на услуги той не дължи никакви допълнителни такси над стойността на покупката. Разбира се, донякъде вина за тази ситуация имат и банките (с известни изключения), които се юрнаха да издават банкови карти, без да инвестират в необходимата инфраструктура и софтуер, а като че ли всички еднакво подцениха и все още не са достатъчно активни и целенасочени за привличане на търговци, което в крайна сметка е един от най-съществените елементи на картовия бизнес.

Като илюстрация за небалансираност на пазара бих посочил София - нашата столица е очебийно много по-наситена с банкомати от редица други европейски градове, но в същото време мрежата от ПОС терминали при търговците е отчайващо малка. С две думи - за да можем да говорим за добре балансиран картов пазар, задоволяващ нуждите на сегашните два и следващите два милиона картодържатели, е необходимо да постигнем добро насищане от обслужващи финансови терминали (банкомати и ПОС). В този смисъл 30-40 хил. ПОС терминала и 3-4 хил. банкомата може би са оптимално количество в близко бъдеще.

 

В: Какви са очакванията ви за този пазар през тази година?

- Според мен картовият пазар в България ще продължи да се развива с постигнатите през последните 2-3 години добри темпове при изграждането на мрежата от банкомати и, дай боже, с много по-висока скорост при разширяване употребата на карти в търговската мрежа и услугите. Очаквам истински бум при кредитните карти, както и въвеждане на нови, непознати до момента на нашия пазар картови продукти за клиенти със специфични бизнес изисквания, индивидуализиращи до значителна степен връзката клиент/картодържател - банка издател (co-branded, loyalty, affinity cards).

Очаквам много силна, динамична конкуренция и поради факта, че голяма част от българските банки са част от международни банкови групи, където картовите продукти заемат основно място в бизнес стратегията, а натрупаният опит е значителен и много бързо ще се пренесе на нашия пазар. Не подценявам, разбира се, и очакваната конкуренция от страна на небанкови финансови компании и даже търговски вериги. На технологично равнище очаквам през тази година да завърши подготовката и сертификацията на банките за преминаване към чип-карти.

 

В: ОББ създаде самостоятелна картова система. Какви са причините за това и какви са очакванията ви?

- Новата картова система на ОББ е неразделна, интегрирана част от системата за дребно банкиране в реално време, успешно внедрена в края на 2002 г. Основните причини за инвестициите в самостоятелна картова система се обясняват с нейните основни предимства: системата работи в онлайн режим, т.е. транзакциите се извършват и осчетоводяват в реално време, дава се възможност на картодържателите на ОББ да управляват по-добре и по-гъвкаво средствата по сметките си, както и да избират най-подходящия картов продукт за отделни разплащания, връзката с картодържателите е непосредствена и много по-надеждна, системата дава много по-добри възможности за предпазване и управление на различни видове рискове и възникнали инцидентни ситуации.

Не на последно място е възможността за автономно управление на мрежата от терминали на ОББ - 330 банкомата и над 2000 ПОС. Освен това ОББ изгради и собствен център за персонализация на банкови карти, отговарящ на най-високите световни стандарти за качество и сигурност. От бизнес гледна точка, разбира се, новата картова система позволява много бързо внедряване на нови картови продукти, както и пакетирането им с други банкови и небанкови продукти.

 

В: Докъде стигна процесът по миграция на банкоматите и кои са продуктите, които готвите в тази връзка?

- Стартът на миграцията на банкоматите се забави поради факта, че трябваше да изградим двустранен стандартен интерфейс между новата картова система на банката и БОРИКА, който приключи успешно през февруари тази година. Освен това очакваме финализиране на споразумението между българските банки, членове на MasterCard и VISA за нов размер на междубанковата такса за АTM транзакции. Предвиждаме миграцията да започне непосредствено след Великден, като планираме всичките 330 банкомати да бъдат включени в новата система в рамките на два-три месеца. В по-кратък от този срок предвиждаме да приключим с ПОС терминалите, миграцията на които вече е в ход. До края на годината планираме внедряването на още 100 банкомата и поне 1000 ПОС терминала. Надявам се клиентите да бъдат приятно изненадани от съвсем нов дизайн на банкоматите, подобрена функционалност и най-вече много по-голяма бързина на операциите. След това ще има доста добри изненади.

 

В: Какво е бъдещето на БОРИКА?

- Не мога да прогнозирам в по-конкретен план бъдещето на БОРИКА. Естествено е да мисля, че то до голяма степен ще зависи и ще се определя от стратегията, нуждите и изискванията на банките потребители. За мен по-вероятно е банките да бъдат активната страна по отношение на БОРИКА и нейното поведение в близко бъдеще. Това, което мога да кажа убедено, е, че БОРИКА следва да бъде преструктурирана като корпоративна структура в съответствие със започналите вече процедури, предприети от БНБ и Асоциацията на търговските банки.

 

В: Какви са основните тенденции в картовия пазар след влизането на България в Европейския съюз?

- Всички международни разплащания с дебитни и кредитни карти, други разплащателни карти, електронни банкови трансфери следва да стават също толкова лесно, евтино и сигурно с прилагане на едни и същи такси, както в страните членки. За съжаление това означава, че трябва да сме готови за много по-високи от сегашните такси. Ще трябва да изпълним конвенцията за уеднаквяване на банковите такси в Европейския съюз, където нивата са между 1.5-2 евро на транзакция. Голямата част от този разход трябва да се поеме от банката, това е стандартната практика.

Освен това лицензирани оператори в дадена страна на ЕС могат да оперират и в други. Съществува известна заплаха за БОРИКА, но дотогава очаквам твърде динамично развитие и глобализация в процесинга на банкови карти и платежните системи въобще, така че не отдавам голямо значение на този момент.

И може би от най-голямо и полезно значение са директивите и правилата за откритост и защита правата на потребителите. Тук добрата новина е, че прилаганите основни принципи в европейските директиви са залегнали и в проектозакона за плащанията в България, който в момента се обсъжда и в най-скоро време ще бъде внесен в парламента.

 

В: В последните дни покрай посещението на мисията на МФВ отново е актуален въпросът за кредитната експанзия. Как приемате предупрежденията на фонда?

- Темата наистина не е нова, но това, което се коментира с директни мерки от страна на БНБ, ме кара да бъда скептичен за крайния ефект. Имам предвид увeличението на безлихвените резерви, които и сега са може би най-високите в развитите страни по света. В Европейския съюз например те са от порядъка на 2%. Ако се увеличат резервите, може би ще се появи напрежение в левовата ликвидност на пазара, която и сега е крехка. Тази мярка ще доведе и до изкушението банките да компенсират по-големите безлихвени резерви с по-високи лихви по кредитите.

Другото, което се коментира, е намаление на размера на съотношението месечна вноска към дохода. Това също не е нормална практика. По-добре е да се мисли за нормален инструмент за ограничаване на кредитната активност, като например въвеждане на минимални нива на ликвидност или на съотношение кредитен портфейл към общо активи.

Очакваме, че въвеждането на значително разширен по обхват кредитен регистър в централната банка в реално време, (което ще засегне най-вече кредитите за граждани), чувствително ще подобри дисциплината на кредитополучателите и в крайна сметка ще охлади до някаква степен кредитната експанзия на банките в този сегмент.

 

В: Очаква се през тази година банките да намалят някои от секторните лимити за крeдитиране. В кои области ще има подобно редуциране?

- Всяка банка в съответствие със структурата на текущия си портфейл, оценката на отраслите и подотраслите на икономиката, както и кредитната си политика, е нормално всяка година да регулира и променя секторните си лимити. През 2004 г. ОББ ще увеличи лимита за гражданите и малките и средни предприятия, които са ни приоритет, за сметка на някои лимити в селското стопанство, туризма. Това се прави с оглед постигане на по-добре балансирана рискова експозиция към тези сегменти.