Ст.н.с. II ст. д-р Светослав Колев е председател на Асоциацията на биволовъдите от 2003 г. Роден е през 1963 г., завършил е зооинженерство и право. Защитил е докторска дисертация в областта на репродукцията при биволите. Сега работи като адвокат в Шумен.

В: Г-н Колев, страната има ли традиции в биволовъдството?

- Да, биволовъдството в България има дълбоки корени от векове. В миналото броят на биволите е бил огромен в сравнение с наши дни. В началото на миналия век са се отглеждали около 400 хиляди биволи. На фона на тази цифра днешните между 7 и 8 хиляди глави са една нищожна бройка, която, съчетана с други негативни тенденции в развитието на отрасъла, не дава много светла перспектива за развитието му. Но въпреки всичко интересът към биволовъдството не само в България, а и в световен мащаб, е огромен. Имам предвид интереса към породата "Българска Мурра", която през 2000 г. беше призната официално от патентното ведомство за нова порода. Тя беше създавана в продължение на 30 години благодарение на труда на много научни работници и фермери. "Българска Мурра" е много популярна в света и до настоящия момент тя е порода подобрителка в страни като Венецуела, Филипините, Турция, Германия, Дания, Англия. Единствената страна в Европа след Италия с най-големи традиции в селекцията и създаването на нови породи биволи е България.

В: Какво е състоянието на биволовъдния отрасъл в момента?

- От 7-8 хил. биволи у нас към 3900 са майки-дойни биволици. Те са разпръснати из цялата страна, но най-голямата им концентрация е в Старозагорска, Бургаска, Хасковска, Монтанска, Търговищка, Шуменска и Врачанска област. За разлика от периода на колективното селско стопанство днес фермите, които са с над 50 биволи, се броят на пръсти. В миналото бяха обхванати всички отглеждани животни от селекционно-племенната работа. Беше изградена стройна система на селекция и ветеринарно-медицинско обслужване. Всички животни бяха контролирани от селекционните центрове, като се извършваше строга селекция и повсеместно изкуствено осеменяване с елитни биволски бици, които се отглеждаха в станцията за изкуствено осеменяване в Шумен, където се добиваше и замразяваше дълбоко семенен материал. След настъпилите промени и разпадането на кооперативната система на земеделие голяма част от бившите собственици на земя бяха принудени да получат като дялови вноски част от животните. За съжаление една част от тези животни бяха буквално изклани поради невъзможността на собствениците да ги отглеждат. Единствената образцова ферма, която винаги е давана за пример, "Горна Росица", Севлиевско, в момента е изправена пред сериозни финансови затруднения. Там през последните години се произвеждаше биволско кисело мляко, което се продаваше на добри цени. Все още има частни ферми, които съществуват, но са много малко.

Биволовъдният отрасъл в момента е в критично състояние, тъй като е оставен на самотек. Не е достатъчно министър Мехмед Дикме само да рисува светли перспективи и да подчертава предимствата на биволовъдството пред представители на чужди страни заедно с розовото масло. На практика досега не сме получили някаква сериозна подкрепа с конкретни мерки, а само чуваме добри намерения.

В: Като причина за упадъка в отрасъла посочихте малкия брой животни и разпада на съществуващата система. Вероятно обаче не са само те.

- Системата на колективното земеделие имаше повече негативи, но имаше и позитиви - изкупуване на млякото, преработката му и селекционно-племенната работа. Проблемът с вноса на живи животни е стоял и в миналото, но тогава са внесени значителен брой различни породи животни на няколко етапа от няколко щата в Индия. Малкият брой животни се отразява негативно и върху цената на месото. За клане отиват само мъжките. Причина за намаляване на бройката животни е износът. Засега обаче това е единствената перспектива пред селскостопанските производители, за да получат някакви приходи от труда си. Подчертавам, че от България никога не са изнасяни биволи за клане в чужбина. България не може да се похвали с износ на други видове разплодни животни с изключение на коневъдството. У нас предимно се внасят разплодни животни.

По принцип в България винаги е имало негативно отношение към биволовъдството - и преди, и сега. Винаги се е смятало, че биволът е едно примитивно животно, изхождайки вероятно от по-ниската продуктивност в сравнение с кравите. Но това пък се компенсира с много по-високата масленост на млякото. Да не говорим за епидемията от луда крава.

В някои страни рязко се снижава броят на кравите. Наблюдава се отлив на клиентите от краве мляко и месо. Така се отваря ниша и затова се проявява интерес към биволските продукти.

В: Какви са основните проблеми в биволовъдния отрасъл?

- Изкупната цена на биволското мляко е сериозен проблем, който на този етап е почти неразрешим. Цените са изключително ниски и членовете на асоциацията са подложени на една негласна асимилация спрямо говедовъдите примерно. Известни са качествата на биволското мляко, то просто е несравнимо с кравето. Количеството му е ограничено не само поради бройката на животните, но и поради генетичните особености да се добива по-малко в сравнение с една крава. По причина на това, че биволовъдите не са концентрирани в определен район, където би могло да се изкупува млякото, те са принудени да го продават на цената на кравето мляко. Затова цената трябва да бъде минимум двойно по-висока.

Голям проблем, който не можем да разрешим от години поради бюрократични пречки, е имбрийдингът, което означава близкородствено кръстосване в намалената бройка на популацията биволи. Това неминуемо води до генетическа деградация на породата благодарение на невъзможността за вливане на свежа кръв от породата подобрителка "Българска Мурра". Многократно сме правили постъпки пред Министерството на земеделието и пред ветеринарните служби за внос на дълбоко замразен генетичен материал от елитни бици от породата "Мурра-Индия", но винаги ни е било отказвано. При това следва да се знае, че сме осигурили и средствата от спонсори за закупуване и транспортиране на семенния материал.

В: Правите ли опити за износ на биволско месо и продукти?

- Голям е интересът към биволовъдните продукти през последните 4-5 години във Великобритания, Франция, Германия, Швейцария. Разбира се, че се опитваме да се представяме пред чужди партньори. В момента се подготвя пробен износ на около 3 тона месо в Германия, което ще бъде първият опит за пробив на германския пазар. Освен това в с. Лешниково, Хасковска област, се произвежда деликатесният продукт от биволско мляко, наречен "Бумико", който се продава в Германия. По обясними причини прясно мляко в ЕС не може да влезе. В арабския свят изнасяме успешно бяло саламурено сирене.

Основен продукт, в чиито състав влиза биволско мляко, е италианската моцарела, която има много добър пазар в Италия и в целия ЕС. На дребно във Великобритания 1 кг моцарела на дребно се продава за 40 паунда. У нас е правен опит за производството й, но не е била възприета от българския потребител, понеже той е свикнал с вкуса на бялото саламурено сирене. Това обаче не означава, че не би могло да се възобнови производството на моцарела и да се предлага на европейските пазари.

В: Очертахте мрачна реалност в отрасъла към момента. Как виждате бъдещето на биволовъдството?

- С колкото бройки биволи влезем в Европейския съюз, с толкова ще останем. Оттам нататък всичко ще рефлектира върху пазара. Не може с по-малко от 10 хиляди елитни животни да произвеждаш конкурентна продукция. Влизаме в място със строги правила, трябва да сме перфектни, никой няма да ни чака. От тази година селекционно-племенната работа преминава изцяло към нашата асоциация. Контролът на продуктивните качества на една част от около 500-600 животни се извършва от селекционните центрове по места. До 1-2 години смятаме да се превърнем в асоциация по западен образец. Всичко това ще стане обаче, ако биволовъдите започнат да печелят от труда си. В противен случай не съм голям оптимист.

В: Асоциацията очаква ли държавата да вземе спешни мерки за стабилизация на отрасъла?

- При всички случаи правителството би могло да увеличи субсидиите, които сега са смешни. Дори биволовъдите са дискриминирани. Не може да пропагандираш и да се изказваш положително за "Българската Мурра", а субсидията за една биволица да бъде по-малка от тази за кравата. Това е абсурдно. На пазара една биволица струва повече от една крава. Тази дискриминация може да е неосъзната, но фактите са такива.

Големите производители на биволско мляко може да бъдат стимулирани по предприсъединителните програми.

Държавата би могла целенасочено да създаде ферми в определени райони, където бедността е най-голяма и където хората са работливи.

Могат да се постигнат добри резултати. Правителството би трябвало да подкрепя селското стопанство, както е в другите държави, към които се стремим.

То трябва масирано да рекламира биволовъдството и предимствата на продуктите му. И то точно в този благоприятен момент, когато светът е уплашен от болестта луда крава. А в световен мащаб не е регистриран случай на бивол, заболял от тази коварна болест.