Големите бизнес организации преди дни се обединиха около идеята търговският регистър да бъде изваден от съда и качен на електронен носител. Това ще бъде първата стъпка към бъдещото обединяване на всички електронни бази данни в България в Електронен регистърен център. Центърът за изследване на демокрацията от години лансира тази концепция. Мария Йорданова е член на работната група за регистърната реформа, която започва работа след седмица. Тя е доктор по конституционно право, била е сред експертите, изготвили Закона за електронния документ и електронния подпис.

В: Какво представлява проектът за регистърна реформа на Центъра за изследване на демокрацията?

- Според разработената от нашата експертна група концепция реформата би трябвало да преследва три главни цели: въвеждане на административни процедури на регистриране, централизиране на съществуващите регистри и преобразуване на регистърните системи на хартиен носител в електронни.

В детайли предложението ни е отразено в подробен доклад, почиващ на идеята за създаването на единни и централизирани бази данни, които дават възможност да се получава информация в различни форми, но преди всичко по електронен път и чрез интернет и същевременно на трансформиране на регистрационните процедури от съдебни към административни.

При тази трансформация правомощията по водене на регистрите следва да се прехвърлят от съдилищата на специално създадена публична институция - Електронен регистърен център, в рамките на изпълнителната власт, а регистрите следва да се развиват като централни и електронни, за да се гарантира бърза, ефективна, надеждна и прозрачна процедура.

В: В каква последователност предлагате да стане това?

- Като първи етап се предлага изграждане на Централен регистър на юридическите лица, който да съдържа регистрационните данни на всички юридически лица на частното право, подлежащи на съдебна регистрация (без политическите партии и синдикалните организации), държавните предприятия и другите юридически лица на частното право, неподлежащи на съдебна регистрация и всички юридически лица на публичното право.

За тази цел е необходимо да бъдат приети промени в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Търговския закон, както и подзаконовата уредба за устройството и дейността на регистъра. Въз основа на приетата нормативна уредба могат да се създадат Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел въз основа на съществуващия вече при Министерството на правосъдието Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и Централен търговски регистър, включващ регистрационните данни на всички юридически лица търговци. Те впоследствие могат да се обединят в Централен регистър на юридическите лица.

Вторият етап включва създаване на Електронен регистърен център, като за целта е необходимо да бъде приет специален закон. Този център може да обедини и съществуващия Централен регистър на особените залози и други регистри на неперсонифицираните образувания на частното право, които подлежат на регистрация по специални закони. Така информацията ще се съсредоточи в един регистър и ще се избегне ненужното дублиране.

Третият етап обхваща включването или свързването на ЕСГРАОН, БУЛСТАТ, данъчните регистри, регистрите за МПС, имотния регистър и други с Електронния регистърен център, което ще повиши значително сигурността на гражданския оборот, ще намали чувствително времето, необходимо за вписване и получаване на информация, ще намали значително разходите за издръжка.

В: Запознати ли са институциите с този проект?

- От самото начало на работата по подготовката на предложението за регистърна реформа работната група на Центъра за изследване на демокрацията работи в тясно сътрудничество със съответните държавни институции. През август 2002 г. министърът на правосъдието заедно с членове на работната група посети Норвегия, за да се запознае с опита й в развитието на централизирани електронни регистри.

След серия от срещи и кръгли маси с участието на представители на министерствата на правосъдието, финансите и на икономиката на 11 март 2004 г. правителството прие решение, с което одобри Плана за изпълнението на Стратегията за електронно правителство.

Той предвижда четири етапа: 1. създаване на Централен регистър на юридическите лица с нестопанска цел към Министерството на правосъдието със срок май 2004 г., 2. създаване на Централен търговски регистър със срок май 2004 - май 2005 г., 3. Създаване на Централен регистър на юридическите лица със срок май - октомври 2005 г., 4. Създаване на Електронен регистърен център - дългосрочно.

С правителствено решение от 30 април беше създадена работна експертна група, която да изготви Стратегия за създаване на Централен регистър на юридическите лица и на Електронен регистърен център на Република България и на 29 юни е първото й заседание.

В: Колко време трябва, за да бъде проведена реформата?

- Естеството й е такова, че трябва да се извършва на етапи. Освен политическите и стратегическите решения е необходима подготовка на съответно законодателство и редица технологични мерки. Може обаче в мандата на това правителство да бъде положено успешното начало чрез създаване на законодателната основа и започване на работа по изграждане на Централния регистър на юридическите лица, който впоследствие с напредване на работата по създаване на имотен регистър и реформа на останалите регистри да стане основа на бъдещия Електронен регистърен център в България.

В: Колко ще струва изграждането на регистъра?

- Не сме правили конкретни изчисления, но консултациите с организации, които са изграждали регистри в различни страни, показват, че в кратки срокове инвестициите се възвръщат и регистрите започват да печелят. За България като възможни източници за финансиране биха могли да се използват предприсъединителните фондове, както и средства от компании, специализирани в инвестиции за изграждане на съвременни регистри и регистърни центрове срещу процент от приходите им в първите години след започване на дейността.

Също и заемите на Световната банка във връзка с изграждането на кадастър и имотен регистър.

Мит е, че ще струва много, защото голяма част от информацията се поддържа на електронен носител в системата "Делфи", а освен това има и специализирани дружества и организации, които могат да извършат професионално и в разумни срокове тази дейност.

В: Защо тогава се бави правенето на тази крачка?

- От 2001 г. ние активно сме ангажирани с тази тема, но тя има предистория от средата на 90-те години. През 1995 г. беше подготвен Законът за особените залози от експерти на Центъра за изследване на демокрацията. Те помогнаха за изграждане на Централния регистър на особените залози, който е изключително модерен, развива се успешно и е печеливш. Оттогава датира идеята за цялостна регистърна реформа, но беше необходимо време експертите да анализират съществуващата практика, да изучат по-задълбочено чуждия опит, да запознаят обществото с тези идеи и да проучат нагласите на бизнеса, на гражданите, на съдебната власт и да се ангажира дейността на държавните институции.

Изключително много в полза на виждането за преминаване към Централен електронен регистър извън съдебната власт допринесоха редица инициативи и работата на експертите на Центъра за изследване на демокрацията по Закона за електронния документ и електронния подпис.

Въпреки забавянето ситуацията сега е много благоприятна, защото са налице съответните правителствени ангажименти, работодателите са си уеднаквили позицията, бизнес организации подкрепят идеята и има налице експертен потенциал, който може в кратки срокове да подготви концептуалната и законодателна основа на реформата.

Паралелно с това трябва да върви информационно-технологичното осигуряване на реформата и осигуряването на финансовите ресурси за нейното поетапно осъществяване, което е задача на правителството.

В: Как гледате на довода, че с изваждането на регистърното производство от съда ще бъде застрашена сигурността му и са възможни злоупотреби?

- Практиката дава достатъчно примери, че немалко злоупотреби се правят и сега, докато регистрите са в съда. Всеки гражданин, организация или техните юридически представители са се сблъсквали с такива случаи, които варират от непреднамерено загубване на фирмено дело до умишленото му укриване, до забавяне, което може да бъде фатално за бизнеса на дадена организация. Само по себе си местонахождението на регистъра в съда не гарантира законност, прозрачност и надеждност. За това допринася и обстоятелството, че няма връзка между 28-те регистъра в страната.

Електронизирането и централизирането на информацията създава повече гаранции. Контролът пак ще е на съда. В спорни случаи възможността за намеса на съда е открита. Например Централният регистър на особените залози е извън съда и не са известни досега случаи за злоупотреби или некомпетентно водене на регистъра. Вече има доста натрупан опит, който ще помогне да се избегнат някои първоначални трудности или грешки на новите регистърни структури.

В: Защо тогава съдиите са против?

- Не може да се каже, че всички магистрати са против. Голяма част от тях от самото начало на инициативите за съдебна реформа са на мнение, че регистърното производство излишно натоварва работата им с изпълнението на несвойствени задължения, които нямат правораздавателен характер. Проучване на "Витоша рисърч" от миналата година показва, че голяма част от магистратите определят охранителните производства, каквото е регистрацията, като онази част от гражданското производство, в която корупцията е най-широко разпространена.

Има и съпротива, разбира се, която се дължи или на по-силно традиционалистко мислене, на недоверие във възможностите на една нова административна структура, за която има малко информация, а и сред една ограничена група фирмени съдии и съдебни служители - и нежелание да се лишат от един по-често малък, но редовен източник на нерегламентирани доходи.