“Изомат инженеринг” предлага широка гама от изолационни продукти и индустриални подови настилки на германските производители Schomburg и SILIKAL, както и консултации и нововъведения, свързани с проблеми в строителството и ремонтно-възстановителните дейности. Собственик на 75% от дружеството е Митко Николков, останалите 25% държи синът Емил Николков. Компанията е създадена през 1996 г., но собствениците са в този бизнес от 1992 г.

 

В: Г-н Николков, бихте ли разказали нещо повече за компанията си?

 

- "Изомат инженеринг" е семейна фирма с двама собственици - аз и синът ми Емил. На пазара сме от 1992 г., но през 1996 г. създадохме фирмата под това име. Занимаваме се предимно с търговия и изпълнение на строителни изолации. По-конкретно това са хидроизолации, термоизолации и индустриални подови покрития, които представляват изолации срещу агресивни среди. Такива са средите в млечната, винарската, колбасарската, шоколадовата промишленост, най-общо казано, в хранително-вкусовата индустрия.

 

 

В: Какви са спецификите на пазара на изолационни материали?

 

- В последните няколко години много модерна стана термоизолацията. Преди 3-4 години излезе и наредба, с която се регламентира минималната дебелина, необходима за постигане на определено топлопреминаване и съответна термостабилност на сградите. Хората вече осъзнаха нуждата от икономии на енергия, тъй като тя поскъпва, така че тенденцията е да се увеличават обемите на топлоизолациите на сградите - обществени и жилищни. Така наречените индустриални подови покрития са задължителни в промишлеността, тъй като нямат фуги, антисептични са, така че осигуряват екологично чиста продукция, а са приложими с разнообразната си атрактивна декорация и за административни и жилищни сгради.

 

 

В: Какво предвиждат плановете на компанията?

 

- Имаме голямо желание да започнем производство на изолационни материали за строителството. Имаме собствена складова база, закупили сме и терен, така че имаме готовност да изпълним подобен проект. Нали това е целта на икономиката - вместо да внасяме, да произвеждаме, за да реализираме национален доход и да увеличаваме работните места.

 

 

В: Кои са потенциалните външни пазари за един такъв завод?

 

- Клиенти на българска продукция в областта на изолационните материали биха могли да бъдат фирми от страни, в които няма подобно производство или не е добре застъпен този бранш. Това са Македония, Сърбия и Черна гора, Хърватия, Турция, Румъния, прибалтийските републики и др.

 

 

В: Какви са причините да не създадете досега собствена производствена база?

 

- Закупих земя в индустриална зона в София именно с цел създаване на производствено предприятие. Проблемът обаче се състои в това, че имам нужда от финансов ресурс, а не мога да си го осигуря единствено чрез заделяне на средства от печалбата. Нужно ми е финансиране чрез кредит. За съжаление обаче в страната кредитният пазар предлага много високи лихви. Напоследък популярно стана и финансирането от предприсъединителните фондове на Европейския съюз, но тези форми изключват подобен вид производство. Подпомагат се преди всичко селското стопанство и туризмът, както и някои видове производства, но не и дейности в областта на изолационните материали.

 

 

В: Кои са основните конкуренти на компанията?

 

 

- При различните продукти имаме различни конкуренти. Сериозните компании от бранша са членовете на Българската асоциация за изолации в строителството (БАИС). Аз приемам конкуренцията като положително явление, защото тя стимулира фирмите да се състезават в качеството и цените на продуктите, като се стремят винаги да предложат по-добри условия на клиента.

 

 

В: Споменахте БАИС. Бихте ли казали нещо повече за асоциацията?

 

- През 2003 г. заедно с управителя на фирма „Ондулин“ Йордан Николов, Георги Гинев - управител на „Оркикем", Георги Семерджиев - управител на „Строителни изолации“, и доц. Димитър Назърски от Университета за архитектура, строителство и геодезия, учредихме Българската асоциация за изолации в строителството. Всяка фирма в областта на изолациите, която покаже, че е достатъчно сериозна на пазара, като докаже реализиран търговски оборот от изолации за последната година от поне 200 000 лв. и представи две препоръки от членове на БАИС, може да подаде документи за член на асоциацията.

 

 

В: Има ли "революционни технологии" на пазара на изолационни продукти?

 

 

- Непрекъснато се появяват нови технологии. За съжаление те по-късно и по-трудно навлизат на пазара в България. Революционен продукт в областта на хидроизолациите например е един продукт с кристализация в бетона, който запълва пукнатини с дебелина до 0.4 мм, като има ефект срещу негативен напор на водата. Друга новост е един специален материал, който се полага върху влажен бетон и действа като парова бариера и хидроизолация.

Не особено познат на нашия пазар продукт за хидроизолация са шпакловъчните маси. Тук се използват предимно битумни мембрани (мушами), но в Германия и въобще в Европа отдавна се прилагат шпакловъчни маси, които имат много повече предимства, като най-важното от тях е, че шпакловката създава неразривна връзка с основата, което е целта на хидроизолацията. Друг интересен продукт е хидроизолацията за мокри помещения, която представлява готов материал, който директно се нанася с маламашка и отгоре се нанасят плочки или друг материал за бани и душ-кабини. Любопитен детайл за баните е армировка за връзката между пода и стената. Този материал е хидроизолация, която служи именно за такива дребни детайли, които осигуряват едновременно водонепропускливост и удобство при работа.

 

 

В: Какви са основните проблеми на бранша?

 

- Наредбата за сертифициране на вносните и българските строителни продукти, която е в сила от 1 януари тази година, е по-строга от правилата в ЕС. Затова нашата асоциация се нае да се направят известни корекции. Сега предлагаме на вниманието на депутатите едно предложение за изменения в съответните нормативни актове, за да стане поносим режимът за сертифициране.

Процедурата е много тежка и в някои случаи е излишна. В момента, ако внасям 100-120 вида продукти, за всеки от тях трябва да платя между 300 и 500 лв. При положение че внасям продукти, които са сертифицирани от компетентни европейски органи, не би трябвало тези сертификати да не се признават. Според мен е необходимо да се извършва документална проверка на вносните продукти, за да се установи съответствието им със съществуващите технически изисквания в България.

Ако при документалната проверка се установи, че продуктите са произведени и отговарят на хармонизиран европейски стандарт, европейско техническо одобрение или признати национални технически спецификации, да се счита, че тези продукти съответстват на съществените изисквания, определени от закона или наредбата към него.