Александър Тонев: Конният тотализатор ще възроди традициите в конния спорт
- - - - - - - -
В: Г-н Тонев, с каква идея създадохте конния тотализатор?
- Прабългарите са дошли по нашите земи на коне, конната ни армия е будела страх и уважение у врага, но постепенно конната традиция почти замря по различни причини. Една от целите на конния тотализатор е да отделя пари от приходите от залагания за развитие и подпомагане на конния спорт и коневъдството. Вярно е, че през последните 4-5 години се забелязва възход, особено в класическите дисциплини на конния спорт, но все още има какво още да се желае. Затова основната ни цел е да се възродят традициите в надбягванията, както и да се подпомогнат класическите дисциплини като прескачане на препятствия, обездка, всестранна езда. Ще заделяме процент от постъпленията, който да отива за развитие на конния спорт изобщо. Сумите от постъпленията ще се дават най-вече за надбягвания и състезания с привлекателен награден фонд, а на по-късен етап и за възобновяване и поддръжка на съоръжения и бази за конен спорт.
В:Тъй като у нас преди години е имало само плахи опити за конни залагания, предполагам, че ще използвате опита на други страни?
- Действително, в случая не измисляме нищо ново, а черпим от опита на страни като Англия, Швеция, Полша, Франция, САЩ, Турция и др. В Турция например конен тотализатор съществува от 1950 г., а от 1996 г. е с централизирана компютърна система и в момента той е една от най-печелившите организации. Дневният оборот от залагания през 360-те бегови дни в годината там достига до 2 млн. долара. В Швеция, чието население наброява 9 млн. души, годишният оборот от конното тото е 900 млн. евро. В същото време 75% от всички постъпления се връщат към играчите под формата на печалба, което е достатъчно впечатляваща сума. Например джакпотът в едно от сложните залагания в Швеция преди време беше 21 млн. лева. Всичко това води до мощно развитие на конните надбягвания и на конния спорт, както и на свързаните с тях дейности в гореспоменатите страни. В момента в Швеция има 8424 коня в професионалния тренинг и 407 професионални треньори. Има 15 308 коне в аматьорския тренинг и 7227 треньори аматьори. Общият брой спортни коне в България за съжаление е многократно по-малък. Затова целта ни е да стимулираме клубовете да се развиват и осмислят отглеждането на добри коне за всички дисциплини в конния спорт.
В: Колко средства вложихте в начинанието си?
- “Жокей клуб България”, съвместно с американската фирма “Ауто тоте” инвестира около 300 хил. евро само в централизираната компютърна система, осигуряваща функционирането на конното тото. До момента сме разкрили специализирани тото пунктове в София, Варна, Пловдив, Шумен, Стара Загора, Пазарджик и Асеновград. Мрежата постепенно ще се разраства из цялата страна.
В: Какъв е принципът на залаганията в конните надбягвания?
- Надбягванията се излъчват на живо с превод в ефир на български. Залаганията се осъществяват чрез централизираната американска компютърна система ”Ауто тоте”, позволяваща безпогрешно отчитане и следене на залаганията. Тя осигурява и отличен контрол върху постъпленията, изплащанията и резултатите, като свежда до минимум възможността за грешки и злоупотреби. Срещу всеки залог се издава уникален билет, съдържащ индивидуалните данни за залога, и не може да бъде подправян. Системата на “Жокей клуб” предлага общи залагания за участниците в България заедно с тези от Швеция и Полша. Това означава, че всички набрани залози в трите държави формират обща сума, която се разпределя към всеки печеливш участник, без значение в коя държава играе. По този начин всеки български играч има равни шансове за печалба с поляците и шведите. Съществува голямо разнообразие в предлаганите комбинации за залагания, като може да се залага за отделни коне, гонки или групи надбягвания. Работим по техническото осъществяване на нов вид залагане, което ще стартира през това лято. То се нарича V75, или ”Познай седем победители от седем гонки”. Интересното при него е, че се натрупва джакпот, който варира от 1 до 6 млн. евро и може да бъде спечелен и в България с билет от 1 лев.
В: Интересно е да се знае какъв е минималният и максималният залог за участие и как се изчисляват печалбите?
- Минималният залог е 1 лев, а максималният е 15 хил. лева на едно бягане при сега съществуващите видове игри. При игрите с джакпот минималният залог ще бъде 10 ст. Печалбите се изчисляват въз основа на индивидуалните коефициенти на всеки кон. Тази информация се изписва на екраните преди старта. Коефициентите се променят постоянно в зависимост от броя на заложилите играчи на дадения кон. Крайният коефициент на всеки кон се определя с даването на старта и се изписва на екрана. Може да се залага до последните 15 секунди преди старта. Например, ако сте заложили 1 лев на кон номер 7, той победи и крайният му коефициент е 1:10, вие ще спечелите 10 лева. Ако сте направили комбинация от коне и залози, тогава печелившият коефициент може да бъде десетократно по-голям. Печалбите се получават след края на гонката в пункта, където сте направили залога. Печалбите над 300 лева се изплащат по банков път не по-късно от 30 дни след датата на издаването на печелившия билет.
В: Необходима ли е някаква специална подготовка, за да се залага?
- Всеки, дори и непосветеният в конния спорт, може да играе. Все пак добре е да се запознае предварително с бюлетините за конете, жокеите и техните представяния в минали надбягвания, както и с прогнозите за предстоящите им участия, които са видни от техните предварителни коефициенти, показвани на екрана. Това може да стане чрез коментарите на български в пунктовете за залагане. На екран може да се види прогнозата на шведските специалисти, тъй като в момента излъчваме бяганията в Швеция. Определят се конете фаворити и аутсайдери, като всеки кон има различен коефициент в зависимост от шансовете му за победа. Залаганията са всеки делничен ден от 19.00 часа, а в събота от 14.00 часа. На ден се излъчват обикновено между 7-15 гонки. Вече има участници от София, Варна и Шумен, които спечелиха суми между 160 и 300 лева със залог от 1 до 4 лева.
В: Очаквате помощ от държавата. Не е ли парадоксално една хазартна дейност да се подпомага от държавата?
- Надяваме се на помощ от държавата, но не сме големи оптимисти. По-скоро ние ще бъдем инициатори на преговори с държавата за стопанисването на конните бази и съоръжения, които са нейна собственост и са неразривно свързани с отглеждането на бегови коне. Хиподрумите са в плачевно състояние, рушат се, не се използват и държавата не се интересува от тях. Вярно е, че дълги години сме в икономическа криза и единствените оцелели конезаводи край Шумен, Разград и Балчик са на самоиздръжка. След като изгубиха бюджетната подкрепа от държавата, те бяха принудени да продават произведените от тях коне, селекционирани с години труд, на цени доста под истинската им стойност. В момента в конезавода “Кабиюк” край Шумен има 19 чистокръвни английски кобили и 1 жребец, а в другите два конезавода са около 20 кобили и 4 чистокръвни жребци за разплод. Това е изключително ниско число. Генофондът от расови животни намаля чувствително и ако искаме да възродим коневъдството си, ще трябва да внасяме коне от чужбина. Това, естествено, няма да е трудно, при положение че има достатъчно пари, отделяни от конния тотализатор.