Кръстина Стоянова е родена в Бургас. Завършила е икономика във Варна през 1981 г. Работила е в различни предприятия в Бургас. От 1985 г. работи във “Винком” АД. Преминава през няколко отдела и стига до главен счетоводител през 1996 г. От 2003 г. Стоянова става изпълнителен директор на дружеството. Сега е изпълнителен директор на Винком” АД - Бургас и “Черноморско злато” АД - Поморие, които са собственост на “Феста холдинг”.

- - - - - -

 

 

В: Г-жо Стоянова, каква е системата, по която се развиват и управляват двете винопроизводителни дружества на “Феста холдинг”?

 

- “Винком” и “Черноморско злато” са самостоятелни юридически лица, със собствена отчетност, но с единно ръководство. “Винком” е публично дружество, а “Черноморско злато” - не. През тази година “Винком” финализира инвестиционната си програма. Тя беше в размер на 7.1 млн. щатски долара. Очакваме официалното удостоверение от Агенцията за следприватизационен контрол за това, че сме изпълнили задълженията си. Дружеството беше приватизирано през 1998 г. Срокът за влагане на инвестициите беше до 2004 г. Още в средата на март ние приключихме с този си ангажимент и подадохме искането за удостоверяване.

 

 

В: Дружествата на "Феста" инвестират ли в лозови насаждения или сте се съсредоточили само в преработката на грозде?

 

- Това са висококвалитетни сортове грозде - каберне совиньон, мерло, совиньон блан, пино шардоне, траминер, френският сорт сира. Най-много лозя са създадени със сорта мускат отонел, а също и с тракийски мавруд, известен още с името евмолпия. Отделно дружество в рамките на “Феста холдинг” - “Южно вино” АД, е собственик на масивите - на земята и насажденията.

 

 

В: До каква степен работата на лозарите и винопроизводителните дружества у нас е синхронизирана с изискванията на Европейския съюз?

 

- Изискванията са наложени със Закона за виното. И въпреки че не сме още официално в Европейския съюз, ние стъпка по стъпка синхронизираме производството си с евроизискванията. До 2007 г. производството ни ще отговаря напълно на изискванията на тях. На този етап не всичко може да бъде в синхрон. Например едно от изискванията е гроздето, което се изкупува, да бъде от масиви, разположени в нашия район и от него да се правят вина. У нас в момента реколтата е недостатъчна и по време на гроздобер из нашия регион идват изкупвачи от Русе и Пещера например. Липсата на суровина ни поставя в едни изключително тежки условия, защото ако тя не бъде осигурена навреме, ще останем цяла година без необходимия ни ресурс.

За нас производителите е много важен моментът за бране на гроздето. Защото едно грозде, което не е в пълна зрялост, няма необходимите качества, за да стане от него хубаво вино. В това отношение нашите изисквания се различават от изискванията на производителите на ракия. Най-добрата ракия става при 15 градуса захарност на гроздето, а за вино трябват сортове с 18-24% захарност. Оттук идва и разликата във времето за брането на грозде. Когато обаче от Пещера например дойдат по-рано и предложат на един стопанин да оберат лозята му, той ще се съгласи, защото ще съкрати от инвестициите за охраняване и няма да трепери вече за природните условия. Затова имаме нужда от собствени масиви. Когато масивите са наши, ние ще можем да определяме момента за бране на гроздето.

Предстои ново райониране на страната, в това число ще бъде създаден и регион Южно Черноморие с регионална лозаро-винарска камара. В момента съществува Черноморски регион, който обхваща както Южното, така и Северното Черноморие. Но в южния район определено са съсредоточени големите предприятия - Поморие, Бургас, Славянци, Росеново. Тук се създават много нови насаждения, които ще затвърдят позициите ни на лозарски регион.

Камарата от своя страна ще ни улесни при гарантиране произхода на гроздето. Тя ще контролира производствения процес още от отглеждането на лозята, което заедно с преработката на гроздето да съответства на изискванията на Европейския съюз. Сега контролират повече винопроизводителите, защото така е по-лесно. Камарата ни вменява задължения, които са нейни. Тя ни задължава да не купуваме грозде от нерегистриран производител. Но при липса на суровина как да върнеш производител? Ако няма сертификати за произход, не можем да произвеждаме от това грозде качествено вино, но можем примерно да го използваме при производството на високоалкохолни напитки. В бъдеще ще има изискване и гроздето за ракия да бъде със сертификати.

Всичко това е за добро, но още не може да се наложи заради раздробяването на лозята и продължаващия процес на промяна на собствеността и ново връщане на масиви. Може би стопаните ще бъдат принудени икономически да се регистрират, когато започнат да идват помощи или субсидии за регистрирани земеделски производители. А и за нас е добре, ако знаем как е гледано гроздето.

 

 

В: Използват ли се възможностите, които програми като САПАРД дават за трайните насаждения?

 

- До 2007 г. трябва да обявим всички съществуващи лозя. Дотогава съответно можем и да сеем нови. След тази година ще могат да се сеят нови за сметка на изкоренени стари лозя. Така че и сега съществуват възможности за нови лозови масиви по САПАРД, но инвестицията е непосилна, защото никак не е малка, а плод се добива чак след четвъртата година.

Холдингът е създал вече около 4 хил. дка собствени лозови масиви за двата завода. Фирмата е и в начален етап на създаване на съвместни дружества с кооперации - известни гроздопроизводители, които участват със земя, а холдингът финансира създаването на лозови масиви. По този начин ние ще имаме допълнителна сигурност при осигуряването на суровина и ще можем да влияем на целия процес.

 

 

В: “Черноморско злато” и “Винком” се обновяват чрез облигационни заеми. Изгодно ли е това?

 

- “Черноморско злато” реализира проекта си през февруари и март тази година. Дружеството получи облигационен заем в размер на 10 млн лева от Стопанска инвестиционна и от Пощенска банки. Придобитите средства бяха с широки права на ползване. Те бяха нужни като оборотни средства, но с част от тях закупихме и нова техника, която вече е платена и чакаме да бъде монтирана за гроздоберната кампания през август. Техниката е предназначена предимно за първичното винопроизводство. Това е етапът, при който от оползотворяването на суровината е много важно какъв рандеман ще изкараш. Примерно от 100 кг грозде можеш да получиш и 600 и 80 литра вино - зависи от техниката. Заемът беше с по-изгодна лихва от тази по банковите кредити.

Намеренията ни са сега и “Винком” - Бургас, да емитира облигации за 5 млн. лева. Управителният съвет вече излезе с такова предложение и акционерите го одобриха. Те упълномощиха управителния съвет да започне действия по емитирането. Намеренията ни са това да стане чрез инвестиционен посредник, който ще емитира тези облигации на фондовата борса. Там обаче процедурата е по-бавна и когато облигациите се продадат, тогава ще знаем кой е купувачът.

 

 

В: Как “Винком” реализира продукцията си? Кои пазари са приоритетни?

 

 

- Около 70% от продукцията се изнася. В последно време обръщаме голямо внимание и на вътрешния пазар. Оказва се, че той е достатъчно платежоспособен и парите се въртят по-бързо на него. Търсим и нови пазари. Холдингът създаде свое търговско дружество “Феста уайн къмпани”, което рекламира и продава напитките ни. “Черноморско злато” от тази година изнася в Холандия. Обемите, които изнасяме за там, не са големи, но да стъпиш на един пазар, да те познават и търсят, все пак е нещо.

 

 

В: Какви са предпочитанията на различните пазари, на които “Винком” и “Черноморско злато” изнасят?

 

 

- Всеки пазар има своите изисквания. Те зависят от вкусовите навици и виното се заготвя, според изискванията на клиента. Дори и външният вид - етикети, бутилка, се съобразява с него. Японците купуват вино само в наливно състояние. Руснаците обичат бутилки с лъскави златни етикети. Други държави държат на изчистените линии.

Ракията има по-ограничен пазар навън. Изнасяли сме за САЩ, където има българска общност, но просто няма навик да се пие ракия.

“Винком” - Бургас, и “Черноморско злато” - Поморие залагат изключително много на доброто качество. Екипът ни се състои от много опитни технолози, които работят с желание. Има достатъчно млади хора с амбиции. Не икономисваме инвестиции за тяхното обучение.