Ради Радев е председател на Националния съюз на градинарите в България. Собственик е на ЕТ “Агроконсулт”. Роден е през 1959 г. в Шумен. По образование е агроном. Обработва 1600 декара със зеленчукови насаждения в землището на Нови пазар. Фирмата "Агроконсулт" е включена в програма “Леонардо да Винчи” към Висшия земеделски колеж в Пловдив като модел на стопанство за добри производствени практики чрез обмен на студенти.

- - - - - - -

 

 

B: Г-н Радев, как стартира агробизнесът ви?

 

- Перипетиите ми като фермер започнаха през 1990 г. след излизането на Закона за земята. Работех като главен агроном на стопанство и реших, че трябва да напусна работа, тъй като имаше изискване да не се упражняват конкурентни дейности. Реших, че бъдещето е във фермерското земеделие. Напуснах работа, без да имам някаква готовност за правене на земеделие. Регистрирах фирмата “Агроконсулт” през 1990 г. Две години търгувахме с плодове и зеленчуци. Когато през 1993 г. започна въводът във владение на земята, стартира и истинското ни производство. Бяхме наели под аренда оранжерията в Нови пазар, в която работихме една година. Същата година местната фамилия Бойкови, бивши земеделци, ми предложиха цялата си земя в т.нар. Бойков чифлик да я обработвам и да отглеждам насаждения. Изключително съм им благодарен, тъй като ми предложиха и всички купюри, които им бяха дадени при разпределение на имуществото, окуражиха ме и ми казаха, че вярват в мен. Направиха ми и отсрочка за плащане на рентите и купюрите. Това беше добър старт за мен, започнах да работя с комасирана земя. По време на въвода във владение започнах първи в региона да обработвам земя в реални граници.

 

 

 

B: Как се развиваше стопанството ви през годините?

 

- Не сме сменяли предмета на дейност - производство и реализация на земеделска продукция. През годините наистина се развивахме. Вече разполагаме с една съвременна поливна система на цялото поле. Разширихме дейността си с механизирани услуги. От интелектуални услуги доходи все още няма, но се надявам и това да стане.

 

 

 

B: За да се развива съвременно земеделие, е необходима модерна техника. Вие разполагате ли с такава?

 

- Първата година започнах с техника, купена при разпределението на имуществото на бившите стопанства. Тогава направих една от най-големите си грешки, като купих слепешката всичко онова, което беше налично. Сега ми се струва жалко и тъжно, че сме давали пари за купища железа, които в момента не са част от съвременното земеделие. Единствено се използват тракторите. Всяка година се заделят средства за закупуване на нова техника - трактори, техника за отглеждане на културите, за транспортирането им. Така сами си реализираме продукцията до крайния купувач. Мой принцип е, че техника трябва да се купува от панаирни изложения, т.е. най-новото като технология. От 2001 г. купуваме ежегодно машини и стъпка по стъпка стигаме до все по-съвършена технология.

 

 

 

B: Какви зеленчуци произвеждате?

 

- Минали сме през различни земеделски култури, но след десетгодишен опит сме ориентирани изключително в производството на зеленчуци. В понятието зеленчук се включват и нетрадиционни култури като сладка царевица, броколи и др. Отчитаме условията в региона, почвените и екологичните фактори, работната ръка, отстоянието от преработватели и консуматори. Всяка година коригираме количества и видове. Спазваме пълен сеитбооборот. Запазили сме си една видова структура и имаме партньори, на които да реализираме продукцията. Отглеждаме зеленчуци за пресен пазар и за преработка. От няколко години отглеждаме броколи на площ от 300 дка, сладка царевица за обработка също 300 дка, 300 дка зелен фасул, лук и моркови общо 300 дка. Отглеждаме готварски тиквички за преработка, също и подправки - магданоз, копър, целина.

 

 

 

B: Къде реализирате продукцията си?

 

- Произвеждаме изключително продукти за замразяване, тъй като там пазарната ниша тепърва ще се отваря - това са продукти за богати клиенти. На пресния пазар работим със супермаркети, пакетираме самостоятелно стоката. Нашата продукция се продава и в големи търговски вериги в цялата страна като "Била", "Метро" и "Пикадили". Вече имаме завоювани определени пазарни позиции. Двойното направление, за което споменах - пресен пазар и преработка, ни задължава да бъдем активни и да осигуряваме максимално добро качество и цена на пресен пазар. Нямаме свръхпроизводство. Количеството, което не можем да реализираме на пресен пазар, го пренасочваме към преработка. Работим и за консервната промишленост. Поддържаме високо качество, имаме само 2-4% брак на пресни зеленчуци, което считам за добро постижение. Превозваме продукцията с хладилни камиони, което осигурява запазване на качеството на суровината.

 

 

 

B: Много от колегите ви в бранша твърдят, че има недостиг на квалифицирана работна ръка. Вие споделяте ли това мнение?

 

- Работната ръка е лимитиращ фактор за всяко производство. Парадокс е, че в България има безработни, но няма работници. Изискванията към работната ръка се променят непрекъснато. Въпреки нововъведенията, които правим като механизация и модернизация, в зеленчукопроизводството е необходима човешка ръка. Макар че регионът е земеделски, няма традиции в зеленчукопроизводството. Идват хора, които не са работили в земеделието, а в силикатната промишленост например. Условията на работа в земеделието са по-различни в сравнение с другите отрасли, а това води до липса и желание за работа.

 

 

 

B: Това е така вероятно защото земеделието е сезонно?

 

- Да. Сезонността на работата, особено в Северна България, и липсата на култивационни съоръжения не позволяват да се удължи периода на заетост. Тепърва трябва да инвестираме в култивационни съоръжения и хладилни бази, за да се достигне целогодишна заетост на работниците. Това също демотивира хората. Сезонността нарушава и финансовото състояние на фирмите. Идва един период, в който в продължение на 7-8 месеца правим инвестиции в производството, а само 2-3 месеца получаваме свежи парични потоци.

 

 

 

B: Вие сте председател на Националния съюз на градинарите. Кои са най-големите проблеми, пред които сте изправени?

 

- Съюзът на градинарите е учреден през май миналата година. Бяхме поканени от Министерството на земеделието при разработване на стратегия за развитие на градинарството, където поставихме проблемите си. Те са следните - вода за напояване, комасация на земята, т.е създаване на ефективни фермерски стопанства, и на трето място, но не по важност, работна ръка. Друг голям проблем е липсата на логистика между полето и купувача, там в момента е вакуум. Това празно пространство през 2007 г. може би ще е причина за пълен срив на нашите продукти. Това, че ние произвеждаме екологично чисти и качествени домати, не интересува европейския купувач. Той се интересува от това всяка сутрин в 6.00 часа стоката да е доставена в супермаркетите в конкурентен вид. Други държави, които са преди нас и около нас, вече са изградили такава логистика. Ще дойде време, когато дадена софийска верига ще си поръча домати от български производител, който е на 400 км от столицата в 8 часа сутринта и на един унгарец от Будапеща примерно. Сигурен съм, че унгарските зеленчуци ще са първи на щанда. Логистиката в други страни се поема от търговски фирми, а не от земеделците.

 

 

 

B: Търсите ли партньорство и съдействие от държавни институции за преодоляване на препятствията в зеленчукопроизводството?

 

- От името на съюзите на преработвателите и градинарите сме отправяли предложения към социалното министерство за промяна на изискванията за минимален трудов стаж, за да може един работник да бъде регистриран в Бюрото по труда като безработен.

Друг немаловажен проблем е появата на държавата като работодател с програмата “От социални помощи към осигуряване на заетост”. Тя е най-големият бич в момента за нас. Мисля, че се съсипва държавата в навечерието на влизането ни в Европа. От производители ставаме потребители, т.е. не можем да бъдем конкурентни износители. Безработните се стремят не да си намерят работа, а да бъдат включени в списъка на трайно безработните. Ако на нас са ни нужни работници за кампанията за 2-3 месеца, то тези, които дойдат, не са мотивирани да прекъснат 12-месечния срок. Затова хората масово търсят работа на черно при работодатели, които не са регистрирани в НОИ.

 

 

 

B: Как оценявате подготовката на зеленчукопроизводителите за влизане в Европейския съюз?

 

- Необходимо е развитие на фермерите. За жалост личното ми мнение по отношение на зеленчукопроизводството е, че все още изобщо не сме тръгнали към Европа. Нямаме представа колко инвестиции са необходими, за да предложим нашите зеленчуци там, където трябва да се продадат. В законодателно отношение всичко е перфектно, но всичко е в сферата на пожеланията.

 

 

 

B: Очаквате ли тогава фалити на фермери след присъединяването ни към Евросъюза?

 

- Фалити няма да има, но винаги ще бъдем на ръба на фалита. Един куриоз - жътвата още не е свършила, 30 млн. лева се дават субсидии за есенната сеитба. Искаме да сме равнопоставени със зърнопроизводителите. Субсидии са необходими за успешно излизане в настоящата година. Получава се така, че тъкмо да потънеш и те измъкват от блатото. Помагат ти да не се удавиш, но не те вадят на брега. Всеки фермер прави тих бойкот срещу субсидиите. В зеленчукопроизводството условията са следните - произвеждаш, сключваш договор с преработвател, продаваш, фактурираш, дават ти документ, че е платено продаденото. След тези стъпки можеш да подадеш документи във фонд “Земеделие” през октомври за 2 ст. на килограм субсидия. Тази субсидия при нас не носи принадена стойност. Субсидия в края на годината не върши работа, затова не успяваме да я усвоим.