На 18 октомври в столичния хотел "Хилтън" се проведе Българско-исландски бизнес форум, който срещна представители от търговския и нетърговския сектор и от двете страни. Организатор беше Българската международна стопанска асоциация (БИБА).

В исландската делегация участваха компании от фармацевтичния бранш като Actavis, Lyfja, Lyf & heilsa Inc., Silfurberg., от енергетиката Enex, от банковия сектор Credit-Info Group, Landsbankinn, Landsbanki Luxembourg S.A., от софтуерния бранш FRISK, GoPro Group, търговия с недвижими имоти - Festing, консултантски и инженерингови услуги - Rafteikning HF, и др.

Повечето от компаниите имат сериозни намерения за инвестиции в страната или желаят да създадат свои филиали или съвместни дружества тук.

- - - - - - - - -

 

B: Как бихте определили българско-исландските отношения?

- Ние имаме контакти с България вече пет години. Исландско-българските отношения укрепнаха и доказателство за това са инвестициите във фармацевтичния сектор в лицето на "Актавис". Това е положително за Исландия, тъй като ние сме доста малка страна и възможностите на вътрешния ни пазар са ограничени.

 

B: Смятате ли, че в България има благоприятен инвестиционен климат?

- Да, така смятам, а и такава информация получих досега. Ние сме оптимисти и смятаме, че и за двете нации ще има полза от задълбочаване на връзките, още повече като се има предвид успехът ни при исландския културен фестивал IceArt. Търговските и културните връзки вървят ръка за ръка, така че нашата визита ще бъде успешна. Прекрасно е, че виждам колко добре се развива страната. Благодарение на съвпадението на двете събития - културния фестивал и бизнес делегацията, в този смисъл около 200 представители от Исландия бяха отседнали в страната ви.

 

B: Какви са предимствата на Исландия и какво може да предложи тя на българския пазар?

- Населението ни е около 300 хиляди души, но имаме един от най-високите стандарти на живот - брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението през тази година се очаква да бъде 36 хил. долара.

Водещият отрасъл с 39 на сто от БВП и основа на икономиката ни е рибната промишленост. Около 74 процента от данъчните декларации в Исландия се подават по електронен път, което е доказателството за развитието на нашето информационно общество. Подписали сме споразумение с Европейската общност за членство в европейското икономическо пространство, което не е същото като да сме член на Евросъюза, но ние сме част от общия европейски пазар.

Очаква се България до три години да стане член на Европейския съюз, за което мога само да я поздравя. Исландия членува и в Обединените нации, НАТО, Съвета на Европа, СТО, ОИСР, Европейското споразумение за свободна търговия и Съвета на Скандинавия.

 

B: В кои сфери биха инвестирали исландските компании?

- Фирмите от исландската делегация действително имат намерение да инвестират тук и те са дошли да проучат възможностите за съвместна дейност. Надявам се резултатите да са позитивни и за двете страни. Най-вече смятам, че ще има развитие от страна на софтуерния сектор. Както споменах, ние сме малка страна, но населението ни е добре образовано. Винаги взимаме за пример позициите на "Актавис" на българския пазар, чийто опит може да се използва и от другите исландски компании с намерение да стъпят в България.

Ние дойдохме тук, защото искаме да установим по-близки и трайни връзки с местните компании. Имаме какво да предложим, но имаме и какво да потърсим от българските си потенциални партньори. Само мога да се надявам на успех в преговорите между компаниите от двете държави.

 

B: От кои сектори на енергетиката на България се интересуват исландските фирми?

- Преди всичко ще се насочат към геотермалните източници на енергия. В Исландия около 70% от потребяваната енергия идва от геотермални източници. До 85% от отоплението също е от този възобновим ресурс. Просто спецификата на страната ни е такава, че произвеждаме само т.нар. зелена енергия, която се произвежда от възобновими източници.

 

B: Не смятате ли, че между България и Исландия има все още ограничен стокообмен?

- Да, наистина стокообменът между двете страни е в полза на България, т.е. нашият внос от вас е много по-голям, отколкото износът ни за България. Основният ни износ е от рибната промишленост. Икономическият растеж за годината е 3%, инфлацията е 2.5%, средногодишната безработица - 3.1%.

 

B: Какви стоки основно се търгуват между двете държави?

- Главно от Исландия за България изнасяме риба треска, писия, скариди и други морски дарове. За миналата година износът ни към България е бил на стойност 5.4 млн. исландски крони, или около 120 000 лв. Обратното, вносът ни от България е възлязъл на 92.8 млн. исландски крони, което се равнява на 2.1 млн. лв. От българската страна внасяме основно машини, инструменти, мебели и облекло. Въпреки негативния за Исландия баланс от стокообмена с България смятам, че в близките няколко години търговията от България към Исландия ще се облекчи. Традиционните български продукти обаче не са достатъчно популярни в нашата страна.

Исландия като малка страна принципно е изключително зависима от външната търговия, тъй като износът на стоки и услуги съставлява 40% от националния ни продукт. Над 70% от експорта е предназначен за страните от Евросъюза.

 

B: Освен от рибната индустрия от кои други отрасли идват приходите на Исландия?

- Наистина основен източник на приходи са продажбите на даровете и продукцията от Северно море. Но факт е, че 14% от приходите ни в чужда валута идват от износ на алуминий, по 13% - от транспорт и туризъм, 10% са от услуги.

Рибната промишленост, енергетиката и туризмът са гръбнак на нашата икономика. Освен в риболова и рибната промишленост сме много силни в производството на висококачествено агнешко месо, млечни продукти, бутилирана минерална вода, птичи пух от гага и др. Силно развити са високотехнологичният ни бранш, включително областта на медицинската техника и биотехнологиите.

В областта на софтуера можем да предложим различни решения, системи, програми, бази данни, включително и решения за електронно правителство и антивирусни програми. Продуктите за здравето като билки, билкови масла и фармацевтичните продукти също са плюс в икономиката ни. Имаме световноизвестни дизайнери за облекла, мебели и бижутерия.

Исландия е страна на контрасти и в природно отношение - тя е покрита с лед и гейзери, но в това е силата и красотата й.