Димитър Енев е завършил през 1962 г. химико-технологичния институт, по образование е инженер химик. Работил е в обувния завод “Добрич”, бил е директор на завод “Орлов” (сегашната шивашка фирма “Албена стил”), генерален директор на Промишлено-търговско обединение “Пирин”, чиято основна дейност е производство на обувни, кожарски, кожухарски и галантерийни изделия, управител на “Добруджанско пиво” ООД. През юни 2003 г. е избран за председател на кооперация “Мир”.

 

 

В: Г-н Енев, представете дейността на кооперация “Мир”.

 

- Кооперация “Мир” ще навърши тази година 50 години. За този период в нея са работили общо над 8 хил. души. Дълго време е била една от водещите в страната кооперации, специализирана за трудоустроени. Основният й предмет е шивашката дейност.

Произвеждаме облекла за износ на ишлеме и със собствени материали. Другите дейности са картонаж и производство на кашони и амбалажни кутии, книговезки и печатарски услуги, включително ситопечат, правим украшения, плетива, бродерии, търговия на дребно.

За голямо съжаление в условията на прехода нашата кооперация не съумя да се пригоди към условията на пазарната икономика. Причините за това са и обективни, и субективни. Обективните се обуславят от големия брой трудоустроени наети работници, които заради здравния си статус имат по-малки възможности за производство.

Предишното ръководство на кооперацията е допуснало голяма част от трудоустроените да напуснат заради липса на поръчки. Това е причината от началото на 2003 г. “Мир” да е без статут на специализирано предприятие за трудоустроени и в момента е в незавидно финансово състояние. Кооперацията не може да ползва привилегиите, предоставени от Закона за рехабилитация и социална интеграция. Месечната заработка на хора със загуба на трудоспособност обикновено е между 60 и 80 лева. По здравноосигурителния кодекс обаче ние сме задължени да осигуряваме тези хора на прага от 145 лева.

Когато постъпих в “Мир”, получих изключително тежко наследство. При направената ревизия бяха установени над 700 хил. лв. непокрити задължения, основната част от които са към бюджета под формата на данъци и осигуровки.

 

В: Правят ли се инвестиции в модернизиране на технологичното оборудване?

 

- Машинният ни парк започва да остарява и морално, и физически, тъй като не могат да се отделят средства за реинвестиране. Имотите, които има кооперацията, не се поддържат пак заради липса на пари. Това от своя страна води до бързото им изхабяване. Поради това финансово състояние заплатите са неатрактивни и голяма част от здравите работници започват да предпочитат други работодатели. Затова не е чудно, че в периода на прехода от списъчен състав 1700 души сега са малко над 260.

 

В: Какви са плановете ви за възраждане на кооперацията?

 

- Въпреки сегашното състояние на кооперацията ние сме оптимисти. Новото ръководство е амбицирано да спре движението надолу и да стабилизира “Мир”. Задачите ни в момента са да завоюваме отново статут на специализирано предприятие. Това ще постигнем, когато броят на трудоустроените ни работници достигне 50% от общия състав. За тази цел ползваме и помощта на предлаганите програми на бюрото по труда за заетост на хората от тази категория. В момента са ни необходими само 15 души, за да достигнем този статут. Работихме упорито по този проблем цяла година и вече сме назначили над 50 трудоустроени. Ние сме единствената фирма в областта, която кани на работа тази категория хора.

Ориентирали сме се към възстановяване на някои дейности, характерни за трудоустроените. Това са надомната работа за уникални плетива ръчна изработка, към които има заявен интерес от фирми от Италия. Другата ни задача е да закупим няколко машини в картонажния цех и отново да станем конкурентни в производството на кашони и кутии.

Стремим се да повишим производителността на труда, а оттам и на конкурентоспособността на основната ни дейност - шевната, чрез доставка на нови автоматични и полуавтоматични машини. За всичко това ще разчитаме изключително на помощта на фонд “Рехабилитация”, който предстои да се преструктурира в агенция. Обмисляме да кандидатстваме с проекти и това да са първите ни крачки към възраждане на кооперацията.

Другото направление, по което смятаме да работим, е подобряване условията на труд. Стандартите по качество ще изискват и конкретни условия за труд.

 

В: Какви са планираните инвестиции, за да се превърнат намеренията ви в реалност?

 

- Необходимите инвестиции за възраждане на кооперацията са 500 хил. лв. От тях около 200 хил. лв. трябва да се вложат в ново оборудване и около 300 хил. лв. за възстановяване на сградния фонд и подобряване условията на труд. Около 150 хил. лв. от тях ще са собствени средства, а за останалата част кандидатстваме с проекти по различни програми, които финансират трудоустроени хора.

 

В: Къде реализирате продукцията си?

 

- Работим изцяло за износ - предимно за Англия, Франция, Испания, Италия, Германия, както и Канада. Работим по дългосрочни договори, които се конкретизират всеки сезон. С някои от фирмите контактуваме директно, а с други - чрез представителствата им в страната.

 

В: Имате ли защитени някои от стандартите за качество ISO?

 

- Засега нямаме защитени такива стандарти. Причините за това са финансови. Разработката и внедряването на един стандарт е скъпа инвестиция - по наши изчисления ще са ни необходими над 30-40 хил. лв. Планираме през 2005 г. да направим разработки за сертификатите.

 

В: Каква част от производството ви е на ишлеме?

 

- В момента 100% от продукцията ни е на ишлеме. Тази форма на производство е продиктувана от съществуващите ни отношения с партньорите. Фирмите възложители имат възможността да се докоснат директно до пазара на модата, да проучат неговите изисквания, да направят дизайнерските разработки и в кратък срок да осигурят изделията в търговската мрежа. Всякакви опити да разработим собствени колекции с наши суровини и материали ще са обречени на неуспех. Засега единствено формата на ишлеме позволява да се следват изискванията на пазара на Европа. Предимството при тази форма е, че като работим нови модели, получаваме непрекъсната информация за тенденциите в модата, за най-добрите материали и технологични решения. Когато укрепнем достатъчно финансово, ще започнем решаването на различни технически и технологични задачи в сътрудничество с фирмите възложители, за да увеличим производството.

 

В: Вече познавате изискванията на европейския пазар. Как успяхте да се нагодите към него?

 

- Научихме се на най-важното изискване - качествено и срочно изпълнение на поръчките. Договорените срокове са закон за нас, качеството - също. Ако не бъде спазено това, никой не би могъл да работи с партньори от Европа.

Характерно в шевната индустрия е, че световната мода се ражда в Европа. Интересно е, че източноевропейските производители не съумяват да се наложат на собствените си пазари, но пробиват успешно на един пазар с много по-високи изисквания като европейския.

В България потребителите на нашите стоки - търговските фирми, не съумяват да спазят една линия на традиционализъм в предлагането, нямат финансови възможности да заплатят висококачествено изделие и да го предложат на пазара. С това нарушаване на връзката между търговци и производители местният пазар става неудобен за нас. Естествено е, че фирми като нашата трябва да имат амбицията да произвеждат изделия на по-висока цена и оттам да си гарантира ефективността. Такива поръчки могат да се получат само от един голям пазар, какъвто е европейският.

В тази борба за пазара на ЕС се включват и фирми от Азия и от развиващите се страни. Те не са за подценяване, тъй като работят с изключително висока производителност, с по-ниски ставки за заплащане на вложения труд, много са гъвкави. Бариерата за квотите може да бъде прекрачена със съвместни предприятия, с изнесени производства, с производства на полуфабрикат. Прегради за парите не съществуват. Няма да се учудя, ако и в България започнат да изникват японски и китайски фирми за производство на изделия за леката промишленост. Това ще стане много скоро.

 

В: Какви са плановете ви, за да оцелеете на пазара?

 

- Нашата кооперация трябва да привлече чуждо участие в производството - това е пътят, който ще гарантира съществуването й. Този момент не е далеч. В следващите 5-10 години се очаква тази категория труд като по- непривлекателен да бъде изнесен в Източна Европа. Цялата наша лека промишленост трябва да отговаря на изискванията на пазара, за да се гарантира продължаване на отношенията с големите възложители. “Мир” работи за такива марки като “Манго” от Испания, “Мей” (May) от САЩ, “Карина”, британската верига от магазини “Кронк” и много други.

 

В: Каква  част от производствените мощности са натоварени?

 

- В момента имаме свободни машини, на които бихме могли да осигурим работа на още 200 души. Но състоянието на пазара на работната сила в града е такова, че ограниченият контингент от специализирани работници диктува мащабите на производство. В момента дори има доста сериозна конкурентна борба за квалифицирани кадри. Започва битка за всеки квалифициран работник. В бюрото по труда няма квалифицирани безработни. За съжаление българският работник не е на най-доброто ниво, дори е под средното европейско. Имам наблюдения, че на една и съща машина в България се произвеждат сто единици, а в Германия или Франция - 300. Интересното е, че там работят главно гастарбайтери, което означава, че и географският произход не е много различен. Това е голямото предизвикателство, с което трябва да се борим. Съзнанието, че сме европейци, трябва да е съпроводено с по-друг начин на организация на живота на всеки. Най-важното е хората да си изградят трудови навици.