Васил Коков е роден на 13 март 1951 г. в гр. Пловдив. Завършил е ВИХВП, специалност технология на общественото хранене. Дълги години е бил началник на отдел “Организационен” на предприятието “Обществено хранене”, а след 1993 г. е председател на Съюза на ресторантьорите и хотелиерите “Тракия” в Пловдив. От учредяването на регионалната занаятчийска камара през ноември 2002 г. досега е неин председател.

- - - - - - - - - - - -

B: Г-н Коков, какво прави камарата за членовете си в региона?

- Регионалната камара на занаятчиите в Пловдив е създадена през 2002 г.

Тогава в нея влязоха 250 собственици на занаятчийски предприятия, а членската маса наброяваше над 1.1 хил. души. В България в момента има 25 камари. На практика те регулират отрасли със 129 професии. Законът за занаятите предвижда в бъдеще те да поемат функциите на държавата за управление и регулиране на тези дейности.

Законът за занаятите има пожелателен, а не задължителен характер. Това е хубаво, но има и своите слаби страни. Хората, извършващи дейностите, попадащи в обхвата на нормативния документ, биха могли да регистрират фирми по Търговския закон и да не се наричат занаятчии. И сега има фризьори, дърводелци и много други хора, извършващи ръчна работа, които не се водят занаятчии.

Членството в занаятчийската камара дава възможност за продължаване на традицията - обикновено това става при семеен бизнес. Камарата дава и добра квалификация и перспектива. Майсторското свидетелство, издавано от нашата камара, е документ, валиден в ЕС. Друго предимство е, че един занаятчия не може да изпадне във фалит. Той ще затвори за известно време, докато отново е способен да извършва своята дейност.

 

B: Като термини или като длъжности са възстановени понятията чирак, калфа, майстор?

- Законът приема три степени на квалификации, а те са тези, които по степен отговарят и на израстването в занаята. В началото на века чиракът е живеел при майстора, хранили са се на една трапеза. Сега просто трябва да се извърви пътят от чиракуването до майсторлъка. Калфата има право да упражнява занаята самостоятелно, а майсторът може да отвори занаятчийска работилница. Това са стъпки в усвояването на една професия и е погрешно да си мислим, че няколко месеца са достатъчни за да се изминат. Въведените задължителни такси за удостоверение са такива, че всеки да може да си ги позволи и те да не са пречка пред членовете ни. Според тарифата за таксите свидетелство за калфа струва 30 лв., а майсторското е 50 лв.

 

B: Какъв е най-големият недостатък в това, че законът не е задължителен?

- Един задължителен закон за занаятчиите би означавал, че правителството счита гилдията за приоритет на политиката си. В Германия например 70% от младите хора получават професионална квалификация по този начин. Едва 30% се обучават във висши учебни заведения, където получават образователна степен и квалификация. Да си занаятчия в Германия е престиж, а сертификатът ти дава право да се развиваш в йерархията. У нас нещата стоят по друг начин. Работещите по Търговския закон, както и тези, работещи по Закона за занаятите, се облагат с едни и същи данъци. Занаятчийската камара настоява за облекчения на своите членове. Все пак фирмата предполага стопанска дейност с по-различен мащаб - а занаятът е свързан с полагане на личен труд. Освен това едно предприятие обучава чираци, редно е данъкът му да бъде намален със съответния процент. В противен случай занаятчийските камари трябва да бъдат финансирани от бюджета за дейности като обучение на чираци например. Все още нямаме достатъчно разбиране от страна на правителството по проблемите на българските занаятчии.Те са притиснати не само от високите данъци, а и от нелоялната конкуренция на производители от сивата икономика.

 

B: Създадено бе Националното сдружение на браншовите синдикати. Как работите с него, при условие че то също обединява занаятчии от различни професии?

- Националното сдружение на занаятчиите обединява занаятчии хаотично, но работи на много по-ниско ниво от нас. Моето мнение е, че то е създадено с политическа цел. Убеждават хората, че ще им помогнат, но реално няма как да стане това. Сдружението е извън Закона за занаятите и не може да провежда изпити и да издава свидетелства за чираци, калфи и майстори. На регионално ниво ние предложихме на регионалното браншово сдружение да работим заедно. Хората, които членуват и на двете места, имат еднакви интереси. От сдружението идват при нас, държат изпити, получават свидетелства, без които не биха могли да прилагат занаята, и в крайна сметка стават наши членове. Лошото е, че нашият пример все още не е последван и другаде в страната. Нищо не печелим, ако се караме помежду си. Не е редно проблемите на българските занаятчии у нас да се използват с нечисти цели. В момента занаятчиите са около 300 хил., ако прибавим и семействата им, както е в повечето случаи, става въпрос за около 1.2 млн. души.

 

B: В Пловдив вие работите по няколко проекта. Видяхме новите работилници в Междуучилищния център, а в Стария град вече бе определена сграда за шоколатерия. Какво конкретно е постигнато по отношение на приобщаването на младите хора към занаятчийството?

- Наистина в нашия регион работим по няколко проекта. Работим със занаятчийската камара на Кобленц и с тяхна подкрепа изпълнихме първия пилотен проект за занаятчийска квалификация.

Започнахме обучение за занаятчии по дуалната система, която е най-разпространената в Германия. Обучението трае три години. Два месеца младежите са в училището, девет месеца - в занаятчийското предприятие. Проектът се приложи за безработни младежи до 29-годишна възраст. Държавата финансира първите 6 месеца, следващите две години и половина се поемат от собственика на занаятчийското предприятие. Младежите не плащат за обучението си, а дори получават заплата. След първите шест месеца на тях вече могат да им се възлагат дейности, които да извършват самостоятелно.

На 5 април тази година проектът стартира със 70 младежи, наети от бюрата по труда. Те избираха между сладкарство, фризьорство, шивачество и дървообработване. Днес мога да съобщя, че от тях 55 продължават обучението и работата си. Тези резултати са много показателни. Целта ни е успешният пилотен модел да се мултиплицира на територията на цялата страна.

 

B: Това означава ли, че в някаква степен бихте могли да спомогнете за решаването на проблема с младите безработни в областта?

- Ако на младите не им се учи, вместо да чакат помощи, биха могли да получат занаят. Така, докато учат, ще могат и да изкарват пари. Няма ограничения в заплащането. Ако майсторът е доволен, заплатата на младия човек ще расте. Така той ще може да получи професия за цял живот. Изборът не е малък - в Междуучилищния център са оборудвани работилници по дървообработване, златарство, сладкарство, шивачество, включително и компютърна техника.

Очакваме към Коледа да заработи учебна кухня. С финансиране от общината в размер на 35 хил. лв. започна ремонт на сградата. Скоро ще се види и продукцията на учебната кухня. В Стария град бе открита единствената в България шоколатерия - отново с помощта на общината, която предостави сграда, а занаятчийската камара в Кобленц ще оборудва сградата. От Кобленц ще се погрижат и за обучението на сладкарите, ще предоставят и рецептурник. Има идея и за изграждане на колбасарски цех съвместно между двете камари.

Всъщност по отношение на младите хора най-важен е проектът, който в момента обсъждаме с Министерство на образованието и науката. Той е свързан с изграждането на интернати за децата от домовете без родители. На практика след завършване на основно образование тези деца остават на улицата. Чрез усвояване на занаятчийска професия те не само ще бъдат пълноценни, но ще имат и дом, и социална среда, няма да се чувстват изоставени.

 

B: Какви са непосредствените задачи пред занаятчийските камари у нас?

- Най-важно е да подготвим своите членове за изискванията, които ще постави влизането ни в ЕС през 2007 г. Все още не е ясно точно какви документи трябва да имат различните предприятия. За всеки занаят изискванията са различни. За свързаните с хранително-вкусовата промишленост отрасли има и много изисквания за качеството, за екологично чиста продукция. Само за сертификати предприятието трябва да задели около 15-20 хил. лв. В това число не влизат инвестициите, които ще наложат подмяна на оборудването, средствата за нов вид работно облекло, екипировка, предпазни средства и т.н. Според организацията за малки и средни предприятия в Европа УНИЗО след присъединяването се очакват до 60% фалит на малки фирми и около 60 хил. нови безработни.

Така че основната роля на занаятчийските камари е да подготвим занаятчиите у нас за европейските изисквания.

Ще искаме облекчени критерии за сертифициране на микропредприятията. Занаятчийската камара от своя страна ще консултира своите членове по самото сертифициране. Чрез директни договаряния със занаятчийските камари на страните от Евросъюза ще създадем възможности за участие на българските майстори в пазара на труда в тези страни.