Пламен Юруков е на 40 години, завършил е Френската гимназия в София и след това е следвал философия в СУ "Св. Климент Охридски". Сега е съдружник в една от най-големите фирми за кафе - "Балкам", която произвежда марката "Спетема". През април тази година фирмата вложи 12 млн. лв. в нова фабрика. Бъдещите инвестиции са свързани с експанзия на фирмата на външните пазари.

В: Как започнахте бизнеса с кафето?

- Когато завърших университета, с моя съдружник решихме да започнем някакъв бизнес. В началото се занимавахме с търговия, нямахме начален капитал и необходимите познания. Постепенно стигнахме до идеята да произвеждаме кафе. Наехме фабриката на ЦКС, която през това време не работеше, и започнахме да внасяме суровината с малък капитал. Постепенно се появи възможност да продаваме повече. Инвестирахме част от печалбата в развитие на фирмата. Първоначално акцентирахме на бизнеса с кафе по произход, което се продава в специализираните магазини. Ние вкарахме много видове кафе, които не бяха познати на българския пазар. В момента предлагаме голямо разнообразие от около 40 вида, внесени от 26 страни. Имаме и пакетирано кафе в няколко бранда. От 4 години пуснахме на пазара и марката "Спетема", която е смес от висококачествено кафе за различните видове на приготвяне - на джезве, филтрирано и еспресо.

В: Какви са тенденциите на пазара на кафе в момента?

- Този бизнес пръв излезе на светло още преди 5-6 години. Сега той е организиран и са ясни кои са основните играчи. В същото време от 2001 г. вече няма разлика дали се произвежда в България или в Европейския съюз (ЕС), защото няма защитни бариери. По този начин ние реално сме в ЕС от 4 години. Пазарът е изключително конкурентен и за да оцелееш, трябва да знаеш как да купиш суровината. Клиентите са изключително взискателни и в двата канала - при домашната употреба и в кафенетата. Мога да кажа, че България е на второ място в света по развитие на еспресо културата след Италия. У нас още от 50-те години се пие еспресо, което не е така в съседните балкански държави. В Сърбия например този вид кафе е популярен едва от 2-3 години. В Гърция има още много кафенета, където просто няма еспресо машини. По този начин много фирми, най-вече италиански, имат желание да участват на нашия пазар и те го атакуват със своите продукти. Аз се радвам, че пазарът е такъв, защото единствено силният пазар позволява на всеки да се развие.

В: Кои са основните ви конкуренти?

- Това са, от една страна, италианските марки, а, от друга, мултинационалните компании като "Елит" и "Крафт", които имат свои производствени мощности в България. Също така има много малки местни производители, които обаче събрани заедно държат значителен дял от пазара - около 27-28 на сто. Като цяло има голямо разнообразие на пазара между старите традиционни производители и малките фирми.

В: Кои са лидерите на пазара?

- Зависи според какъв критерий се измерва. По вноса на сурово кафе това е нашата фирма. Но по отделните направления - за домашна употреба, пакетирано или мляно кафе, там вече има и други фирми.

В: Как ще се развива пазарът в бъдеще и има ли място за нови марки?

- Едва ли може да се отговори категорично. Според мен обаче пазарът е пренаситен от играчи и някои от тях може би ще се откажат. Самата конкуренция ще изтласка някои от тях, за които няма да е рентабилно да се развиват. Ще останат малките и може би ще има окрупняване при средните и по-големите играчи.

В: Какъв е обемът на кафе в момента?

- Според последните статистики обемът е около 1500 и 1700 т на база на суровото кафе месечно. Това прави между 17 и 20 хил. т годишно. Не може да се изчисли с точност, защото кафето е борсова стока. Около 20 млн. лв. са акцизите, които се събират от кафе годишно.

В: Има ли ръст на потреблението?

- През последните години не се забелязва ръст на потреблението, което е проблем за индустрията като цяло. В България все пак потреблението на човек е относително малко - около 2.4 кг на човек сурово кафе годишно. Например в Сърбия е 4.7 кг, в Италия е 4.3 кг. Най-високо е в скандинавските страни, където достига и до 13 кг на човек. В момента в световен мащаб борбата на индустрията е да отвоюва по-голям дял от изключително силната конкуренция на така наречените софт дринкс - безалкохолни напитки, в това число коктейлите, сиропи, смеси и т.н., които атакуват предимно младото поколение. Този проблем е най-сериозен в Италия, където кафето губи позиции. Основната причина за това е, че много фирми в стремежа си за печалба намаляват качеството на продукта и така консуматорите се отказват. Затова философията на нашата фирма е да поддържаме изключително високо качество на продукта, за да може да задържим консуматорите на напитката кафе.

В: Колко човека работят във фирмата ви?

- Имаме около 350 души, като основната част е концентрирана в търговската дейност. Произвеждаме с модерни мощности, където не са необходими много хора. Това е тенденция за цялата световна икономика - развитието на технологиите намалява броя на персонала в производствената сфера. Човешкият фактор е изключително важен тогава, когато трябва да се измисли и продаде един продукт. Нашите усилия са в развойната дейност - от една страна, в приготвянето на продуктите, а, от друга, в самото купуване на суровината. Това е изключително специализирана процедура, която изисква големи познания. Общо взето кафето като борсова стока е най-трудният пазар, защото върху него влияят много фактори. Като търгуемост то е второто след суровия петрол, но като сложност за прогнозиране на ценовите равнища е на първо място.

В: Какво е участието на компанията на международните борси?

- Ние създадохме специализиран екип, който да спомогне дейността по доставката на суровината, защото на Балканите пазарът е много чувствителен ценово. Подготвихме млади специалисти, които следят развитието на борсите в Лондон и Ню Йорк. Това е ежедневна работа от около 10 часа на непрекъснато анализиране на отделните влияния върху пазара. Това е играта на големите фондове, които ту влагат огромни капитали, ту ги изтеглят. Следят се политическите влияния, промените в курса на местните валути и др. Дейността е много интересна, но е трудно предсказуема и там няма гаранции.

В: Как ще се развивате в бъдеще?

- Основно ще инвестираме в дистрибуторската мрежа и планираме постепенно разширяване на пазарните дялове. Най-вече ще инвестираме в налагане на нашите продукти извън България. В момента продаваме около 80 на сто на вътрешния пазар. Вече имаме капацитета за голям износ и можем да произвеждаме по 7 т на час, което прави между 2500 - 3000 т на месец. Реално обаче произвеждаме около 900 т.

В: Как се става мениджър в България?

- Това е въпрос на непрекъсната работа и отношенията с хората е един от най-важните фактори за успеха на фирмата. В България има два основни проблема. Голяма част от хората имат изградени навици по-леко да се отнасят към задълженията си. Младите пък за съжаление имат пропуски в образованието си. Малко са тези, които са склонни сериозно да работят. Това са проблеми най-вече на възпитанието и мисленето на хората. За да може една компания да стане голяма, тя трябва да разчита на своите хора отдолу. Ако един ръководител се притеснява непрекъснато, че складът няма да работи добре, че нещо ще се обърка в счетоводството и т. н., тогава фирмата много трудно може да успее. Манталитетът пречи компаниите да израснат. Част от собствениците предпочитат да не си разширяват дейността поради тази причина. При възпитанието на бизнеса трябва да си изберем ценности, които да ни позволят да станем силни в дадена област. В Италия например фирмите са известни с творчеството и иновациите, в Германия с точността на изпълнението. Нужно е да заемем своето световно място в разпределението на труда.

В: Как мениджърите могат да се научат да делегират права?

- Това е преминаването от фамилната фирма към корпоративното управление. В компания с 20-30 служители нещата са по-лесни. Мениджърът делегира задачите и очаква от всеки те да се изпълнят. При големите компании, за да може да се развива структурата, на отделните нива трябва да има лидери, които да извършват това. Ръководителят просто трябва да тласка цялата дейност. Създаването на такива хора и привличането им за каузата на компанията е много труден процес и при всеки е много индивидуален. Според мен 90% от успеха на една компания зависи от това.

В: Кои са пречките пред бизнеса в момента?

- Това е изключително голямата намеса на държавата в стопанската дейност. Има много излишни неща. Много от функциите на държавните организации са видоизменени и в момента предлагат услуги, а не защитават бизнеса. Никой няма право на продава принудително услуги. Защо например трябва да си плащам непрекъснато за това, че някой ми е направил проверка. Политическата власт трябва да се ограничи в основните дейности, за които е създадена - вътрешната и външната сигурност, от една страна, и съдебната неприкосновеност. Така например смятам, че мениджърите трябва да се освободят от всякакви странични занимания, които им губят времето. Това са занимания с данъчните, с контролните власти и т.н. Хората трябва да се оставят свободно да работят и да не се занимават с излишни неща. За развитието на даден бизнес основните качества са вдъхновението и професионалното усъвършенстване. В момента, в който един ръководител започне да се занимава с технически проблеми, свързани с данъците и законите например, той трудно може да развие бизнеса си. Така се затруднява и излизането му на международния пазар, което е и нашата цел - да бъдем достойни конкуренти на бизнесмените от другите държави. При нас е нужно да се развие културата на предприемача. Бизнесът не е само изпълнение на техническите задачи. Основното е създаването на нови продукти и намирането на възможности за продаването им. Има и един друг проблем и това е актуалната тема за парите от излишъка от бюджета. Това е доказателство как от фирмите се събират пари, които са излишни и не е трябвало да се събират. Така става излишно пренасочване на ресурси в сфери, където няма да са от полза.