Милен Велчев е номиниран за един от членовете на Форума "Млад световен лидер". Новосъздаденият клуб е основан от проф. Клаус Шваб, който е и изпълнителен директор на Световния икономически форум (СИФ). Младите световни лидери ще бъдат от най-различни поприща - политика, бизнес, медии, култура, наука и гражданско общество. Те ще се опитат да изградят представата за света през 2020 г. с динамиката на индустриалното и социално развитие и предизвикателствата, които те ще поставят пред света.

Сред останалите номинирани тази година са Марк Андрийсен, председател и съосновател на Opsware(Netscape), САЩ, Али Бабаджан, министър на икономиката на Турция, Джеф Безос, основател и директор на Amazon.com, Сергей Брин, съосновател и президент на Google, Дейвид Фило, шеф и съосновател на Yahoo, премиерът на Чехия Станислав Грос, футболистът Зинедин Зидан.

-------------------------

 

B: Вие представихте Бюджет 2005 като закон, в който са заложени европейските предизвикателства пред България. Бихте ли конкретизирали кои са те?

- Европейските предизвикателства налагат преструктуриране на бюджетните системи с цел осигуряване на средства за съфинансиране на проектите по предприсъедителните фондове. Бюджетът е част от вече дефинираното дългосрочно виждане за развитие на публичните финанси чрез бюджетна прогноза до 2007 г. Средствата, които ще постъпват след 2007 г. от структурните фондове, ще доведат до значителен бюджетен натиск върху разходите между 2% и 3% от БВП. И нашата политика си поставя за цел един тип от разходите да бъдат заменени от разходи, които се финансират от европейските програми.

 

B: Има ли сериозни предизвикателства пред изпълнението на бюджета?

- Няма бюджет без предизвикателства. Заложените по-високи приходи от данъчни постъпления при намаляващи данъчни ставки е много сериозно предизвикателство. Не може да не ни радва фактът, че нивото на доброволно плащане на данъчните задължения е адекватно на това в Западна Европа - около 83% от данъчно задължените субекти.

Запазването на макроикономическата стабилност също е сериозно предизвикателство. Сред външните рискове, които стоят пред изпълнението на бюджета, е цената на петрола например. Вътрешните възможности икономиката да расте обаче са достатъчно добре определени и изглеждат устойчиви.

 

B: Защо през мандата на НДСВ/ДПС икономиката не успя да отбележи двуцифрен икономически растеж, както обещавахте през 2001 г.?

- В предизборната програма на НДСВ не се споменават конкретни цифри, а се говори за устойчив и висок икономически растеж. В управленската програма е записано, че главна цел на правителството е постигането на висок и устойчив реален средногодишен икономически растеж от 5% до 7% за периода от 2002 до 2005 г. Тази цел успяваме да изпълним едва през тази година и надявам се и през следващата. Частично обяснение на това закъснение е по-бавният от очаквания икономически ръст на нашите основни търговски партньори.

 

B: Не смятате ли, че е еднакво лошо годината да завършва с излишък или с дефицит, след като приходите и разходите трябва да се планират по-реалистично?

- Смятам, че всяка макроикономическа обстановка има своите изисквания към фискалната политика и я определя като излишък или дефицит. Докато през 1999 г., когато преодолявахме последиците от кризата, не беше разумно годината да завършва с излишък, тъй като имаше нужда от фискален стимул за излизане на икономиката от тази дупка в пътя, то през 2004 г., когато се говори за прегряване на икономиката, със или без основания, когато дефицитът по текущата сметка, макар и да спада спрямо 2003 г., продължава да бъде на високо равнище, е напълно уместно и препоръчително годината да завърши със скромен излишък.

 

B: Обявихте образованието за приоритетна сфера. Отговаря ли одобрената от НДСВ стратегия на личните ви виждания?

- Да. Проведоха се много дискусии по тази тема през последните месеци. И други политически сили вече имат позиция по въпроса. В хода на обсъжданията в НДСВ се наложи мнението, че реформата в образованието е закъсняла твърде много. Ако мога да си позволя да го кажа по-недипломатично, в хода на обсъждането се каза това, което по принцип хората говорят помежду си - че родителите не се интересуват какво става в училище, че на децата не им е интересно в училище, че учителите нямат стимул да се развиват. Като резултат имаме система, която съществува сама за себе си, консумира публични ресурси, без обществото да има полза. А това е така, защото няма вътрешен механизъм, който да стимулира различните интереси. Затова се налага ускорено да провеждаме адекватни и ефективни промени, които да са подчинени на следните задачи - повишаване качеството на образователните системи, по-голяма отвореност на тези системи към останалия свят, гарантиране възможността на всеки човек чрез образованието да избира своя път на реализация и подобряване на достъпа до обучението.

 

B: Защо сравнявате парите, които вие отпускате за сфери като образование, здравеопазване, социално подпомагане, със средствата от предишните кабинети, а не сравнявате конкретните резултати, постигнати вследствие от реформи?

- Това е така, защото инвестициите в тези сфери и най-вече в образованието дават резултат след много години. Това са тежки реформи, които са продължителни във времето. Не случайно предложих надпартийно споразумение в тази посока - за да не се присвояват дивидентите от една или друга политическа сила, след като тежките мерки са взети години преди дивидентите да дойдат. По същия начин стоят нещата в здравеопазването.

 

B: Смятате ли, че сгрешихте някъде като финансов министър?

- Няма безгрешен човек, но аз бих предпочел вместо да си давам сам оценка, да оставя избирателите след шест месеца да я направят. Ако все пак мога да изтъкна нещо, за което съжалявам, това е прибързано даденото обещание за нулев корпоративен данък върху реинвестираната печалба. Това обещание се даде в предизборната кампания, когато едва ли можехме да знаем колко твърда ще е позицията и на Европейския съюз, и на Международния валутен фонд за тази мярка.

 

B: Всички ли операции по дълга оценявате като успешни и възнамерявате ли да направите още до изборите?

- Категорично съм на мнение, че с всички операции по дълга сме следвали ангажиментите, които сме поели и резултатите за страната са много положителни. Резултатите се изразяват в намаляването на половина равнището на задлъжнялост на страната, изразено в съотношението държавен дълг - брутен вътрешен продукт и многократното увеличение на кредитния рейтинг. На евентуални опоненти още веднъж ще заявя, че решенията за тези операции се вземат без лукса от информация за движението на валутните курсове и лихвените равнища в бъдеще време, а конкретните финансови резултати от всяка една операция ще се знаят с точност едва след изтичането на срока на съответните финансови инструменти.

 

B: Оценките за създаването на нова държавна компания с пари от излишъка са в двете крайности. Защо се налага създаването на тази структура?

- Правилната фискална политика за момента е скромен бюджетен излишък. По-голям излишък би довел до излишна фискална рестрикция върху икономиката. Ако приемем това, трябва да си зададем въпроса как най-правилно да оползотворим възможностите за разходи, които се очертаха в края на годината. Единият начин е традиционен, който е използван през годините, за запушване на винаги съществуващите дупки в бюджетните системи и безразборно харчене без ясен резултат. Другият начин е инвестиране на част от този излишък в проекти, които не могат да бъдат извършени от частния сектор, но въпреки това са необходими за населението. Говоря за междуградски пътища, за водопроводи, завършване на пречиствателни станции и т.н. Единствената техническа възможност за реализирането на тези проекти е средствата бъдат заделени в специално създадената компания и това е “Публични инвестиционни проекти”. Правителството и управляващата коалиция ще определят проектите, които ще се финансират, като управителният орган на компанията ще изпълнява политическата воля. Това не е прецедент - подобни компании има в Германия, Франция, Норвегия и др.

 

B: Защо не успяхте да намалите преразпределението през бюджета?

- В това отношение сме, както казват американците, жертва на собствения си успех. Защото една от целите за намаляването на данъчните ставки беше именно намаляването на преразпределителната роля на държавата. Може би не предполагахме, че в приходната част има толкова много резерви, които могат да бъдат разкрити чрез увеличаване на събираемостта. Когато сключвахме договор с "Краун ейджънтс", не очаквах, че за три години приходите в митниците мога да се увеличат с 60.3%. Митническите приходи през 2001 г. бяха 2.301 млрд. лв., докато очакваните за тази година са 3.690 млрд. лв. Това ни дава възможност да преследваме целта за намаляване на преразпределението.

 

B: Става ли България по-модерна държава?

- Това категорично е така и лесно се забелязва, когато човек се разходи из София, туристически курорти, по-големите градове в страната. По-важното е, че ставаме по-модерна страна не само като инфраструктура, но и като мислене на хората. Все повече хора гледат с оптимизъм към бъдещото и все по-малко от тях разчитат предимно на държавата.

 

B: Името ви се споменава и като бъдещ премиер или пак финансов министър - какви са политическите ви амбиции?

- Пак ще се наложи да отричам прекалени политически амбиции. Моите амбиции през 2005 г. не се отличават от тези на колегите ми от НДСВ - главната цел е да получим необходимата подкрепа на изборите, която да гарантира водеща роля в следизборната управляваща коалиция.

По отношение на премиерския пост нееднократно съм заявявал, че най-добрият вариант за България е след изборите Симеон Сакскобургготски да продължи да е министър-председател.

 

B: Как си обяснявате, че много политически анализатори ви сочат като топлата връзка с БСП?

- Според мен това се дължи на една информация през лятото, когато след заседание на политическия съвет на НДСВ се обявих против това да гледаме само надясно за потенциална коалиция след изборите. Това обаче не дава предпочитания към левите или десните сили, а по-скоро говори за необходимостта НДСВ, като либерална политическа сила, да проявява достатъчна гъвкавост при коалиционната си политика. Като бивш инвестиционен банкер не мога да изповядвам икономическа философия, различна от дясната. БСП би могла да разчита на коалиция с НДСВ, само при положение че се осигури приемственост на днешната икономическа политика, която оценявам по-скоро като дясна.