Антон ПЕТРОВ*: Все по-трудно се намират специалисти
Антон Петров е представител на "Виохалко" за България и участва в ръководството на почти всички дружества от групата у нас.
В: Като компания, която има 15-годишен опит в България, как оценявате условията за бизнес в страната?
- През последните години - от първите крачки на демокрацията досега, нещата се промениха в много аспекти. В началото на прехода имаше по-смели закони за привличането на чужди инвеститори. Предлагаше се идеята тези компании да са напълно освободени от данък печалба, след това се прие да плащат половината от него за десет години. Имаше и други подобни усилия, но политическата обстановка в страната беше много нестабилна, липсваше законодателство, съобразено с новите реалности, пречеше и продължава да пречи сивата икономика.
След всяка изминала година отчитахме, че бизнес климатът се подобрява, но винаги оставаше по едно но. Единственото, което България като цяло загуби, е, че беззаконието и стихийното развитие през първите години на демокрацията доведоха до създаването на мощни икономически структури в сивата икономика. И до ден днешен митническата и данъчната администрация не могат да се справят с тях. Надявам се, че до 2007 г. нещата да се подобрят още повече. През последните три-четири години се полагат много усилия да се пресекат тези канали, но те са станали дълбоки, добре изградени и е много трудно да се върви срещу тях.
През всичките тези години се борехме и срещу нерегламентирания внос. Въпреки усилията все още този процес не може да бъде прекъснат, което е изключително странно за страна като България. Географски погледнато, пунктовете, през които минават тези стоки, не са чак толкова много, че да не могат да бъдат обхванати. Например публична тайна е, че камиони с алуминиеви профили влизат през Малко Търново декларирани като картофи или домати. Не се плаща ДДС и, от една страна, държавата губи, че не събира данъците, а от друга - българският производител. При тази ситуация защо му е на един инвеститор да влага в производството на алуминиеви профили например, когато е по-необлагодетелстван, отколкото, ако е вносител. Българската икономика много пострада от нерегламентирания внос. Не съм радетел на митата, защото, когато си конкурентен, ще продаваш, но когато има данъци, трябва да се платят. Сива икономика има навсякъде, но делът й в България е все още много висок.
В: Вашите заводи са големи потребители на електроенергия. Как оценявате либерализирането на този сектор?
- Либерализацията на енергийния пазар върви бавно и има много трудности. Пазарът на газ все още не е либерализиран и цената на газта е много висока. По този начин енергоемките производства стават неефективни. На думи секторът се демонополизира, но на практика още няма нищо.
В: Смятате ли, че има проблем с обучението на кадри и няма връзка между образованието и бизнеса?
- В сферата на образованието трябва да се направи много. Технологиите рязко се промениха, докато учебните заведения изостанаха. Трудно се намират специалисти - или са отишли в чужбина, или има общ недостиг.
Ние се опитваме да провеждаме квалификационни курсове, но сами по себе си едва ли можем да се справим. Винаги се казва, че българинът е трудолюбив, изпълнителен, интелигентен, но трябва да бъде и образован. Образованието трябва по-сериозно да залегне като правителствена политика.
Давам си сметка, че най-лесно е да критикуваш, че нещо го няма. Предполагам, че не е лесна работа и се изисква много време. Но не е нужно да откриваме колелото, а да се поучим от чуждия опит.
В: Трите големи инвестиционни проекта на "Виохалко" бяха реализирани в "София мед", "Стомана индъстри" и "Стилмет". Какъв е размерът на инвестициите до момента в тези предприятия?
- До този момент общите инвестиции в тези три предприятия са над 200 млн. евро. Обемът работа също е впечатляващ. "Виохалко" смело навлезе в страната за един кратък период от време.
Реално инвестициите на групата започнаха след 1998 г. През 1999 г. беше построен "Стилмет" на зелено, по-късно започна изкупуването на активите на бившия Комбинат за обработка на цветни метали, сега "София мед", включихме се и в оздравителната програма на "Стомана". Така само за три години бяха реализирани три големи инвестиционни проекта в три различни завода - алуминий, мед и стомана.
В: Преди няколко месеца "Виохалко" купи част от линията "Даниели" на "Камет". Какви са плановете ви за това оборудване?
- Станът от линията "Даниели", който купихме, планираме да започне редовно производство през 2006 г. Оборудването вече е в "Стомана индъстри", но все още не е разопаковано. В момента се извършва оценка на състоянието му, липсите и щетите, причинени от времето, през което е съхранявано. Проектът се разглежда от всички страни и предстои да се достави автоматизацията и електрониката за това съоръжение.
Първоначалната оценка на допълнителната инвестиция за пускането в експлоатация е 30 млн. евро. Доста оптимистично сме настроени за тази линия - планираме капацитетът й от 150 хил. тона да стигне 500 хил. тона годишно с една широка гама продукти. Това означава, че на българския пазар излизаме с нови продукти, някои от които сега се внасят от Гърция, други пък изобщо не са били произвеждани от "Виохалко". Целта е производство на специални стомани, тъй като това е липсващото звено до момента, за да заработи и термокалибровъчният завод, собственост на "ТеПроСтил".
При работата на "Стомана" се върви към по-краен продукт, а не просто преработка на скрап в затоговки. Ресурсът от скрап в страната е ограничен и ако просто го претопяваме и го изнасяме като материал за производство на краен продукт, надали ще имаме много дълго бъдеще.
В: През 2004 година в работата на "Стомана индъстри" за приоритет беше посочен вътрешният пазар, а през тази?
- И през 2005 година приоритет за "Стомана индъстри" ще бъде развитието на вътрешния пазар. Бюджетът за вътрешния пазар през 2005 г. е удвоен. Например при бетонното желязо - през 2004 година сме продали около 60 хил. тона, а за 2005 г. предвиждаме 100 хил. тона.
Ръстът при продажбите се базира на по-сериозното внимание, което ще отделим на българския пазар. А това ще стане чрез непрекъснато доказване, че сме надежден доставчик, работим качествено и предлагаме добри цени, като под добри цени не разбирам ниски цени, а актуални и конкурентни.
В: През последните години в "София мед" беше въведено модерно оборудване. С колко се увеличи капацитетът на завода?
- Преди "София мед" имаше капацитет от 34 хил. тона годишно, в момента само валцовото производство има 120 хил. тона. За да можем да продадем тези огромни количества, трябва да сме с високо качество, надеждни като партньори ида сме доказали, че сме готови да мислим дългосрочно. Едно от конкурентните предимства на работата в България е по-нископлатената работна ръка. Но с времето тази разлика ще се стеснява и ефектът от нея ще намалява.
Иначе "София мед" е на път да се превърне в един от най-големите производители в Европа във валцовото производство с мед и месинг (листа и ленти от мед и месинг). Технологичното оборудване в завода е последно като технология, някои от нещата са пионери в технологията по обработване на метали. През 2005 година очакваното производство е 50 хил. тона готова продукция.
Преди години с този завод България беше водеща в обработката на мед и месинг, сега пак излизаме на водещи позиции на международните пазари.
В: "Стилмет" също планира увеличаване на капацитета. Докъде стигнаха нещата?
- "Стилмет" като първа инвестиция на "Виохалко" в България доказа, че в тук може да се инвестира и да се работи качествено. Сега заводът е една от най-бързо развиващите се структури в страната.
Строителството му започна през 1998 г., а през 1999 г. беше пуснат в експлоатация. Месеци по-късно заработи и втора производствена линия, а в края на 2001 г. стартира производство и на трета линия. Така общият капацитет на завода стигна 10 хил. тона годишно. В момента сме пред следващата крачка - до 2006 г. трябва да бъдат пуснати в експлоатация още две производствени линии, които ще удвоят капацитета на "Стилмет".
*представител на "Виохалко" в България