Драган Митев: В световен мащаб рибата, и по-специално скумрията се изчерпва
Драган Митев е роден в Шуменско. Завършил е технология на местните и рибни продукти във Висшия институт за хранително-вкусова промишленост (ВИХВП) в Пловдив. Бил е дълги години главен технолог на бившата държавна фирма "Океански риболов", а от април 1990 г. е управител на частната "Калмар-МБ" ООД. В нея е съдружник с Янчо Барантиев. Фирмата е специализирана в производство и търговия с риба и рибни продукти.---------------------
B: Г-н Митев, в каква посока се развива рибният отрасъл?
- Поне от три години фирмите от рибния бизнес в България не знаят в каква посока да тръгнат. Причината е най-вече във високите европейски изисквания, пред които се изправят. Каквито и капиталовложения да направим в старите помещения, в които произвеждаме продукцията, те няма да отговарят на тези изисквания, които Европейският съюз (ЕС) налага. В отрасъла се налага мнението, че Европа е решила да унищожи рибната ни промишленост.
B: Какво ви кара да правите подобни изводи?
- За да направиш и оборудваш нова база, се иска много голяма инвестиция. Рискът да построиш ново предприятие е огромен. Аз можех да го направя още преди три години, когато имаше възможност за кредитни линии по САПАРД, но нямаше да мога да се издължа към банката, която щеше да ми отпусне кредит за построяването. Средствата не могат да се възвърнат, защото няма достатъчно голям пазар за рибните продукти, които произвеждаме.
Има одобрени предприятия, които и сега отговарят на европейските изисквания, но те също не могат да изнасят за ЕС. Наши гръцки партньори споделиха, че имат построен и одобрен от ЕС цех за преработка на риба, но нямат предоставен номер от комисията в Брюксел. Всяко предприятие трябва да има номер, за да може да изнася в съюза.
Ако една фирма от бранша няма достъп до европейските пазари, възникват проблеми, защото на Балканския полуостров сме потънали в една дупка. Тук пазар няма. Румънци, сърби и македонци станаха известни с това, че не се издължават. В Турция не можем да изнасяме, защото освен митото държавата е наложила и допълнителни защитни такси, за да се избегне конкуренцията на местната продукция.
Опитахме да влезем на пазара в Того, Нигерия, Грузия и в други от републиките на бившия Съветски съюз. Търсихме начини за износ в САЩ, но бяха неуспешни. От няколко месеца усилено търсим контакти с други държави, където поне един продукт да можем да изнесем и наложим.
B: Каква е ситуацията в момента на европейския рибен пазар?
- В страните от ЕС има много големи производствени мощности за рибни консерви. Нашата продукция би могла да има успех заради конкурентната цена, но без ветеринарен сертификат тя не може да стигне дотам.
B: Какво е положението на вътрешния пазар?
- Вътрешният пазар е много свит. Бих казал дори, че трудно може да се говори за пазар при съществуващата некоректност. Има фирми, които работят без фактури, и така свалят цените. Не може един продукт да бъде качествен и в същото време да бъде под себестойността си.
- Моето мнение, че рибната борса е задължителна. Но е много трудно осъществима, защото уловът в Черно море не е достатъчен. В наши води се лови най-вече цаца. Докато в други крайморски държави борсата регулира цените, но там има десетки видове риба, и то в големи количества.
B: Обсъждаха се възможности за развъдници, защо не се осъществяват такива проекти и у нас?
- В други държави като Турция, Гърция, Испания, където имаме наблюдения, има много стопанства за изкуствено развъждане на риби и те са доста популярни. В оградено пространство в морето там се пускат риби тон. Всеки ден ги хранят с по-малоценни риби като океански сафрид. В България като че ли е рано за такова начинание. Първо, защото няма риба, с която да храним тази в развъдниците, и второ - защото няма да може да се опази рибата в развъдниците от кражби.
B: Според някои научни работници Черно море се е очистило в значителна степен и немалко рибни видове се завръщат в него?
- През последната есен никой не можа да хване паламуд например. Уловът беше предимно от дребен сафрид и дребен лефер, или както още се нарича чернокоп, но в малки количества. Това, че се е очистило морето и се възстановяват пасажите, може и да е вярно, но на практика още не е доказано.
B: Как се справяте с конкуренцията?
- Нашата фирма не е имала проблеми. Има случаи на съдебни дела между фирми за кражба на марки.
B: Преди съществуваше Институт по рибни ресурси, където научно се разработваха рецепти за рибни консерви. Сега как рибопреработвателните фирми се снабдяват с рецепти?
- Институтът по рибни ресурси още съществува, но е с намален персонал към "Риберкс груп". Иначе сега всяка фирма е задължена да си изработва самостоятелно техническа документация (ТД), преди да пусне продукт на пазара. Тя замества бившите стандарти БДС. Тази документация се предава за корекции на ветеринарния лекар, който контролира фирмата. Той заверява документацията и един екземпляр остава при него, втори - в лабораторията за изследване на готовата продукция и трети - във фирмата производител. Според Закона за храните на етикета трябва да бъде написан номерът на ТД и дали е съгласуван и одобрен от ДВСК.
B: Каква продукция произвежда "Калмар-МБ" ООД?
- Произвеждаме стерилизирани рибни консерви в метални кутии. За целта внасяме риба от цял свят - от Канада, САЩ, Испания, Холандия. Трябва да кажа, че и в световен мащаб рибата, и специално скумрията, се изчерпва. Сега предлагането на замразена скумрия е от 100-170 грама рибката, и то на много висока цена. Това си е едно унищожаване на ресурсите и аз се чудя как още Европейският съюз не е наложил забрана на улова на този вид риба. Преди около 20 години положението беше идентично, но тогава изискванията бяха много строги и беше наложена временна забрана на улова на дребна скумрия.
А пък нашето Черно море е бедно на рибни видове. Освен копърка друга риба в големи количества за консервиране няма. Отделни други видове има, както казах, но те са в малки количества и цената им е висока.
B: С каква база разполагате на този етап?
- Имаме собствена хладилна и производствена база. Капацитетните възможности са за около 20 тона консерви месечно. Помещенията ни отговарят на всички хигиенни изисквания за производство на храни. Но след 2007 г. няма да можем да произвеждаме при същите условия.
Фирмата ни разполага с 24 дка собствена земя в бургаския комплекс "Меден рудник" по пътя за Средец. Трябват ни около 1.2 млн. евро, за да изградим новото производство. Имаме готов проект и готовност през май или юни да направим първа копка. При това положение новото производство ще бъде изградено до края на 2005 г. Възпира ни единствено липсата на пазар и средства.
Искаме да направим тази инвестиция, но сами разбирате, че става въпрос за огромна сума, и това не е по възможностите на сравнително малка фирма. Средствата по мярка 2 по САПАРД са изчерпани, поне така казват, и не отпускат средства за такива производства.
Изходът е да намерим пазари в чужбина - най-вече в арабския свят, където да продаваме или замразена, или консервирана риба, за да си осигурим приходи и да можем тогава да рискуваме да теглим кредит, за да построим нови предприятия.
Ние имаме разработена американска hacceb система за анализ на риска, управление на качеството и контрол на критичните точки при производството на рибни консерви, която също е задължителна за Европейския съюз, и работим по нея. Ако построим ново помещение и започнем производство в него, качеството на консервите ще бъде абсолютно същото като вкусови качества. Единствено сградите и съоръженията ще бъдат нови. Капацитетът на производство на първо време ще бъде същият. Единствено ако намерим много нови пазари, можем да мислим за увеличаване на капацитета.
B: Обмисляли ли сте възможността и производството да изнесете в други държави, които не са членки на ЕС?
- И това сме го мислили. Проучвахме възможностите и сме направили предложение за това на партньори в Того и Грузия. Но подобно начинание в непозната среда крие други рискове.
B:Как изпращате 2004 г.?
- Изминалата 2004 г. беше по-трудна от миналата, а 2003 г. беше по-трудна от предходната. Живеем обаче с надеждата, че през 2005 г. ще има повече пазари за българската продукция. Надяваме се в България като морска държава да се заговори приоритетно за морските отрасли, в това число и за рибната промишленост.