Рекламата на гръцка туристическа фирма "Елате в страната на Орфей" разбуди българска ревност за собствеността над тракийския герой и неговата вълшебна музика. Проф. Александър Фол, който повече от 20 години изследва орфизма, отказа да влиза в споровете на любителския патриотизъм и предпочете да осветли научните истини, воден от убеждението, че те не бива да бъдат спекулативно приземявани. Орфей не разединява траките и елините, той ги свързва, казва проф. Фол. Той е основател през 1972 г. на Института по тракология към БАН. Главен секретар е на Международния съвет по траколожки и индоевропейски изследвания и издава със своя екип списание "Орфей". Сред научните трудове на проф. Фол са "Тракийският орфизъм" (1986), "Тракийският Дионис" - три тома (1991, 1994, 2003), "Орфика магика" (2004).

--------------------

 

B: Как оценявате проучванията на тракийското наследство 33 години след основаването на Института по тракология?

- Щастлив съм да споделя, че изследователското поле, което очертах и нарекох тракология, днес привлича нарастващ брой историци на древността, археолози, антрополози, културолози, изкуствоведи, историци на религията, етнолози, фолклористи, езиковеди, музиколози. В богата научна продукция на основните европейски езици широкият кръг изследователи, сред които водещи са българските колеги, разработва всички направления на тракологията и обсъжда резултатите си на различни форуми. Най-важните от тях са международните конгреси по тракология - девет от 1972 г. насам. Те се патронират от Международен съвет по траколожки и индоевропейски изследвания (40 учени от 15 страни). Съветът е подготвил своя юбилеен 10-и конгрес в Атина, планиран от гръцките учени, за октомври 2005 г. Ако сме живи и здрави, ще вземем участие в едно извънредно събитие в развитието на тракологията.

 

B: Защо конгресът в Атина е извънредно събитие?

- Моите ученици, днес вече професори и ръководители на научни структури, и аз сме много развълнувани от обявената тематика на конгреса. Тя е посветена на ролята на древна Тракия в гръко-римския свят, на значението на тракийската култура от средата на второто хилядолетие пр.Хр. до ІV в. сл.Хр., когато християнството възтържествува като официална римска имперска религия. Такава тематика е признание на тезата на българските траколози, че между Тракия и Елада от епохата на Троянската война и след нея, както и между траките и римската цивилизация се изгражда и функционира културно-историческо партньорство. Казано другояче, Тракия като обект на всестранно историографско изследване „излиза” от варварския свят и „влиза” в зоната на древната европейска култура, чиито корени са в Югоизтока, на Балканския полуостров. На Атинския конгрес ще ръководя обсъжданията от проблемния кръг „Изкуство и религия” и съм убеден, че именно в хода на пренията най-силно ще бъде подчертан този извод.

 

B: Тоест вие застъпвате тезата за историческо партньорство между траките и елините?

- Така е, още повече че съм първият и най-търпелив застъпник на тезата за културно-историческата равнопоставеност между древните траки и елините. Тази равнопоставеност е най-дълбока и с най-значителни последствия в духовната сфера, ярко белязана от орфическата религиозност. С орфизма се занимавам в седем монографии и десетки студии, чиито основни заключения се потвърждават от археологически проучвания по цялата тракийска територия, разположена на земи на Украйна, Молдова, Румъния, Европейска и Малоазийска Турция, Северна Гърция, Северна Албания, Източна Македония и Източна Сърбия с ядро между българските политически граници. Особено изразителна, дори пищна подкрепа на моята теория за орфизма предоставят резултатите от разкопките на колегата Георги Китов и на неговата експедиция през последните десетина години и най-вече през 2004 г.

 

B: Но Орфей и орфизмът станаха ябълка на раздора между българските и гръцките учени?

- Тази "ябълка" е от менюто на туроператорските фирми в двете страни, които, надявам се, скоро ще се спогодят за съвместни туристически проекти, ако са далновидни. Доколкото ми е известно, „страната на Орфей” в рекламата на гръцка агенция е нейна своевременна реакция на изключителния успех, който регистрира тракийската изложба в Бон през 2004 г. с близо 200 000 посетители от Германия и от други страни. В нея бяха показани експонати от над 30 български музея под заглавие „Траките. Златното царство на Орфей”. Тракийската изложба се представя във всички най-големи световни музеи от 1974 г. насам срещу солидно заплащане от страна на домакините под формата на наем за експонатите, но за пръв път авторите на каталога, съставен под мое ръководство, поставиха акцент върху това кодово име. С гръцките колеги обаче по неговото тълкуване нямаме нерешими дискусионни въпроси.

 

B: И все пак Орфей е "родом от Тракия", по-точно Родопите - само в този общопризнат факт ли се състои тракийският принос в орфизма?

- Съдбоносният въпрос за всеки човек и за всяка общност се отнася за състоянието в смъртта. Затова и всяка вяра, древна и съвременна, се стреми да просветли следовниците си за битието им Отвъд, което тя определя съобразно възприета ценностна система. Към средата на второто хилядолетие пр.Хр. в източния дял на Югоизточна Европа започва да укрепва упованието за живот след смъртта, което се гради на египетски, критски, предноизточни, малоазийски и континентални съставки. Това упование се изповядва на две равнища. В затворените мъжки аристократически общества, обучавани от царя-учител-жрец, то отвежда вярващите през изпитания на разума, чувствата, волята и нравствеността към убеждението, че безсмъртието на духа е постижимо и че то влива енергия у живите адепти на учението.

При вседостъпните прояви на тази религиозност, които имат масов характер, упованието призовава божествена сила да обсеби вярващия, да го пречисти от вини и прегрешения и по този начин да го подготви за праведно пребиваване на духа му Отвъд. Тази вяра е и персонифицирана в обредността и в свещените формули. Вселената е Великата богиня-майка, която самозачева и ражда своя Син-Слънце на Небето и Огън на Земята, за да се образува космическата ос на движението на света. Сътворяващата свещена брачна връзка между Великата богиня-майка и Сина й, обредно визуализирана в докосването на земята от слънчевите лъчи или на небето от езиците на огъня, дава живот на тяхното мъжко чедо - носителя на идеята за духовно безсмъртие на подготвилите се за него. В историческата действителност мъжкото чедо е виждано във фигурата на царя, който е и жрец, пророк, мъдрец, лечител на духа, който подготвя слушателите си с напеви и свещени слова. Това означава, че той е и поет-певец, защото музиката е космическият език, разбираем от всички.

Тази вяра наричам тракийски орфизъм, защото тя повсеместно се разпространява и съхранява в Тракия за разлика от други области на Югоизточна Европа, устоява и през римската епоха и оставя свои реликти в съвременния български и балкански фолклор. В гръцка среда тя се стопява през епохата на класическата древност, когато се заменя от гръцкия орфизъм - едно философско спекулативно учение, ограничено в тесен кръг интелектуалци и без особено влияние върху религиозността на елинските общности.

 

B: Тогава кому принадлежи Орфей?

- Орфей, както се изразих, е елинско кодово име. То произхожда от термина орфнинос, който е извлечен от тракийската обредност и свещени слова и означава съчетание от черно, червено и бяло. Двойката Велика богиня-майка и Син-Слънце/Огън е цветово означена с черния цвят на раждащата космическа утроба, с червения цвят на свещения брак и с белия цвят на новородения Син-Слънце, който изгрява всеки ден на небето. Тези три цвята са често откривани при археологически разкопки на тракийски сакрални обекти.

Орфей не разделя старите траки и елините, той ги свързва. Той е тракиец, защото, както пишат елинските и римските автори, музиката е „по произход тракийска”, а музиката е универсалният език за посвещаване във вяра и в познание за света. Произходът на музиката е в древните посветителни обреди, най-разпространени в Тракия. Тези „тракийски” качества са литературизирани от големи старогръцки поети и писатели, както и в някои документи на орфически общества в елински градове. Под името Орфей се натрупва значителна старогръцка книжнина като контратеза на класическата олимпийска религия, която не допуска духовното възвисяване на тленния смъртен.

 

B: Значи Орфей не е реална историческа фигура?

- Той е старогръцката мито-метафора на тракийската вяра в безсмъртието на духа, подготвен за следсмъртното си битие. Орфей и орфизмът са формулите на истинското културно-историческо взаимодействие между Елада и Тракия, което от своя страна представлява несравним влог в европейското културно наследство.

 

B: Тези формули могат ли да бъдат структурообразуващи за културния туризъм?

- Поредното откриване на културния туризъм в България напоследък е ново доказателство, че постоянното изнамиране на велосипеда е сериозно заболяване. Този туристически подотрасъл е майсторски разработен и правилата на играта в него са отдавна известни. Остава да ги приложим.