B: Откривате ли тенденция за по-късно съзряване на младите за самостоятелен живот?

- Тази тенденция е естествена реакция на начина, по който живеем. Животът се удължава и на този фон пропорционалното съотношение младост - зрелост и трета възраст си остава. Порастването сега е различно. Децата узряват преждевременно от гледна точка на информацията, която получават. Познанието идва по-бързо, на по-големи дози. Собственият опит обаче изостава за сметка на чуждия.

B: Защо се отлага създаването на семейство?

- Една от причините е, че в съвременната култура се цени тясната специализация, а за това се изисква много по-дълго време учене - повечето хора искат първо да завършат, да стъпят на крака, да започнат кариера. Една от психологическите причини е, че сме ужасно претоварени с информация и силно стресирани. Живеем с динамика, която е противоприродна. Компенсаторна реакция на това е желанието за по-дълго продължаване на безгрижния период, желанието поне в личния живот да запазиш усещането си за по-голяма свобода и лекота.

B: По какъв начин влияе средата?

- Има го ефекта на заразата. Ако съм в среда, в която ми обясняват колко е нормално да се оженя след 30 години, тогава не бих се притеснила, ако закъснявам с брака. Критериите да се определи нещо като норма обаче са количествени, а от биологична и психологична гледна точка хората са различни. Има значение и местожителството - в селото и малкия град са по-консервативни. Колкото по на запад отиваме, толкова по-късно идва моментът на обвързване - обществото там изисква свободни индивиди, защото те са по-полезни за социума, работят повече, идеалната бурмичка в механизма са.

B: Кога е добре младият човек да заживее самостоятелно?

- Възрастта на откъсването е тийнейджърската, когато негативизмът спрямо възрастния е израз на вътрешото желание за автономност. В този период родителите трябва да му дадат въздух с нужния контрол. Точно както тялото ни, ако не срещне някаква болест в детството и не си изгради имунитет, после я прекарва по-тежко, така и душата си изгражда имунитет. В по-ранна възраст детето трябва да преживее едно отхвърляне, излагане, изоставяне, за да не се страхува от тези неща в зряла възраст. Най-добре е да започне самостоятелен живот, когато навърши 18 години. Родителите трудно преживяват това откъсване, защото така осъзнават собственото си остаряване и изкуствено го задържат. Това наричам неодрязана пъпна връв. По нея освен благодарност и обич тече и зависимост, която не е естествена за тази възраст.

B: Има ли разлика между двата пола?

- Жените по-рано узряват - това е психологическо и биологическо правило. Момчетата се развиват по-бавно, може би защото ги чака по-тежък живот - ето как природата удължава детството във връзка с това, че животът се променя и става по-стресов. Мъжете обаче напоследък се феминизират, а жените стават мъжкарани. По-мъжкият модел на поведение е по-оцеляващ, но на тези жени им коства много повече стрес - все пак мъжете са програмирани психологически да се грижат за прехраната.

B: Има ли негативните последици от по-късното създаване на семейство?

- В крайна сметка си има и биологически възрастови граници, в които е редно да се създаде семейство и деца. Може медицината да е отишла много напред, но не е естествено след 35 години да се ражда първото дете - има много рискови фактори за увреждане на детето. Освен това жената, ако е правила кариера, вече е доста уморена и няма да има тази пъргавост и психическа бодрост да се грижи за детето. Самите деца биха се чувствали по-добре с енергични и по-млади родители, защото разминаването в моделите на мислене иначе е огромно.