Петър НИНЧЕВ: Застраховането на имуществото трябва да ни стане навик
Петър Нинчев (60) кара втори мандат като кмет на община Луковит. Спечелил е като независим кандидат. Женен е, има син и дъщеря. Завършил е икономика в Свищов през 1971 г. Бил е директор на шивашкото предприятие в Луковит. Работил е в частния бизнес.
----------------
B: Вие сте кмет на една от най-пострадалите общини в България след небивалите наводнения миналата седмица. Разкажете ни като очевидец какво се случи, как хората се бориха с природната стихия?
- Очевидец съм наистина, въпреки твърденията на някои, че не съм се явявал в критичните ситуации. Но истината е, че дежурният щаб на "Гражданска защита" беше на крак 24 часа. В общината телефонът звънеше непрекъснато. Хората бяха объркани и уплашени и се обаждаха денонощно - на дежурния в общината, на "Гражданска защита" и в полицейското управление. Всички бяха на крак.
Предишната седмица имахме проблеми с Витската долина. Най-тежко беше положението около с. Ъглен, което е в Луковитската община. Така че бяхме направили "тренировка" за следващото по-голямо бедствие, което сполетя града. Нищо обаче не подсказваше, че ще се случи подобно нещо. Аз съм на 60 години и такова бедствие не си спомням, въпреки че река Златна Панега винаги си е била пълноводна. Тя е къса река и никога не губи водата си.
B: Какви са реално размерите на щетите на територията на община Луковит? Колко села, колко къщи и насаждения са наводнени?
- От наводненията пострада цялата долина на река Вит - селата Тороз, Дерманци, Бежаново и най-много Ъглен. Пострадаха къщи и насаждения и в селата Петрене и Румянцево. Първата седмица там бяха проблемите. В Ъглен бяха наводнени над 50 къщи и дворове. Като по чудо нямаше човешки жертви. Навсякъде има унищожени стотици декари селскостопански насаждения.
В Луковит обаче беше най-голямата трагедия. Не искам от този факт да правя сензация или да извличам дивиденти. Но човешката трагедия в града беше най-голяма, защото имаше залети над 500 къщи. На практика половината град беше във вода, а реката течеше до шосето.
Слухове имаше всякакви - че сме знаели за опасността от преливане на водите на Златна Панега преди месец, че всеки момент щяла да се скъса дигата на язовира в Дерманци, че се къса съоръжението на ТЕЦ-а, а кметската управа нехаела за проблемите. Истината е, че никой специалист не би могъл да предвиди параметрите на опасността. Защото от 60 години никой не помни такова нещо.
Ние се обръщахме по местния радиовъзел към всички хора, за да ги успокоим и да ги предупредим да не се поддават на неверни слухове, 24 часа чакахме нещо да не се случи. Нямаше опасност да прелее язовирът в Дерманци, но край Тороз дигата беше подкопана от големите дъждове и ако беше поддала, река Вит щеше да залее цялото село. Това беше основната грижа. Имахме готовност да действаме, но някакви предварително начертани оперативни планове не можеше да има в тази ситуация.
B: Колко пари ще са необходими, за да покриете щетите?
- Вече сме почти готови с данните, с Комисията за защита на населението от бедствия, аварии и наводнения работихме денонощно. В момента (4 юни, събота, бел. ред.) екипи продължават да обикалят наводнените къщи в града. По приблизителни изчисления щетите са за над 1 млн. лева, като не включваме залетите селскостопански земи, които по наши предварителни данни и от обажданията на хората не са по-малко от 3000 дка. Особено в Палешката долина, която е най-плодородна - сега тя е напълно унищожена. Всички трайни насаждения са във вода. Има и отнесени кошери, селскостопански животни. На фона на общото бедствие обаче удавените животни не са най-голямото нещастие. Ако са загинали животни за 10 или 20 хиляди лева, в сравнение с щетите за 1 млн. лева това е дребна работа.
B: В тази сума от над 1 млн. лева влизат ли и някои застраховани имоти?
- Проблемът е, че съвсем малко хора са се застраховали. В бъдеще, изглежда, трябва да се промени застрахователната политика на компаниите. Трябва да бъде по-активна и разяснителна, за да стане ясно на хората какъв е смисълът да се застраховат. Застрахователите трябва да убеждават хората да застраховат личното си имущество. Това трябва да стане навик на българина. А не като ни сполети такова бедствие, всички да чакаме държавата. На мен лично не ми се вярва да получим всички пари, необходими за ликвидирането на щетите и за предотвратяването на нови наводнения.
B: Как държавата помага да се справяте с щетите?
- Екипи на дирекция "Гражданска защита" дойдоха от София и от Ловеч. Лично Филиз Хюсменова се ангажира с това да следи ситуацията. Пристигнаха и повечето от кандидат-депутатите от региона. Даже някои започнаха да ни питат защо две къщи в Летница например били наводнени, а общината още не е изпомпала водата.
Ами на практика ние не сме длъжни. Но благодарение на бързата намеса на областната администрация в Ловеч бяха организирани екипи и ние почти за един ден овладяхме положението. Ген. Войнов лично ръководеше спасителните операции. Бяха мобилизирани екипи от няколко региона - Плевен, Червен бряг, София, Правец, Ботевград. Екипи на МВР патрулираха през цялото време. По време на бедствието не е регистрирана нито една кражба в региона. Момчетата работиха без прекъсване и овладяха положението. Бяха мобилизирани и екипи на БЧК, които помагаха с храни и дрехи и раздаваха одеала на останалите без покрив над главата. Основната работа приключи в 1.30 ч. през нощта. На следващия ден работа продължиха нашите екипи - пет коли изпомпваха водата от къщите. И сега продължават да отводняват къщите. Най-голяма е личната трагедия. Много от домовете станаха необитаеми.
B: Наложи ли се да евакуирате хората от наводнените къщи?
- Не се наложи да прибегнем до евакуация. Бяхме готови да ги евакуираме, имаме един социален дом, но това не се наложи. Тук всички се познават и половината хора са роднини. Така че всеки се приюти при близки, при приятели. Дори някои успяха да се върнат в собствените си домове, след като бяха отводнени. Макар и всичко в тях да беше съсипано. Това е голям шок за всички хора, това е лична трагедия и трудно може да се възстановят щетите.
B: Каква част от щетите се надявате, че ще успеете да покриете и колко средства ще бъдат отпуснати на община Луковит от държавата?
- Все още не знаем каква е сумата. Общинската комисия по бедствия и аварии непрекъснато заседава. Вече сме готови с доклада за инфраструктурата, която е засегната, а до следващата седмица ще стане ясно и колко точно жилища са пострадали. Готови сме и с резултатите от Витската долина.
Комисията обаче ще реши кои щети признава, кои не признава, кои са държавни и т.н. Някои казват: общините само искат. Ние не че искаме, но понеже при нас е бедата, се опитваме да помогнем с каквото можем. На всички пострадали няма да можем да помогнем, но се надявам да възстановим поне инфраструктурата.
Трябват ни пари основно за три обекта - за ремонта на дигата в Тороз, за почистването на река Вит край Ъглен от наноси, дървета и кал и за изграждането на допълнителна дига по поречието на Златна Панега в Луковит.
B: Има ли други фондове, които да финансират тези ремонти, освен държавата?
- Общината няма такива средства и няма предвиден фонд при бедствия. Основно разчитаме на държавата. Мога да кажа, че досега при други по-малки бедствия парите, отпускани от министерството, са ни стигали.
Има и един такъв проблем - до реката има бараж, строен преди повече от 50 години край подстанция "Мизия", който отбива водата към малката ВЕЦ в Радомирци. Този бараж подлежи на ремонт, но това зависи от собственика на подстанцията. Ако съоръжението се модернизира и се назначи охрана, това значително може да намали пораженията при подобни бедствия. Това обаче зависи от собственика, а него никой не може да го задължи да отдели пари и да направи ремонт.
Но каквото и да издигнем край реката, когато тръгне водата и влачи храсти и цели дънери, трудно може да устои. Ние ще настояваме пред собственика да вземе мерки, да си създаде организация, за да може при такива ситуации да се действа светкавично.