Директор е на ДП „Кабиюк" от края на миналата година. Конезаводът се намира на около 15 км. от Шумен, разпростира се на площ от над 28 хил. декара. Той е най-старият в страната, основан през 1864 г. от Митхат паша.

Г-н Славчев, неотдавна статутът на „Кабиюк" се промени. В какво се изразява промяната?

- От еднолично акционерно конезаводът бе преобразуван в държавно предприятие. Това стана в края на миналата година. Преструктурирането беше направено с промяна в Закона за животновъдството, приета специално за „Кабиюк". В закона е вписано, че конезаводът не подлежи на приватизация и обявяване в несъстоятелност. С този акт на парламента държавността се завърна видимо в аграрния сектор. На базата на промяната в закона бе издадено постановление на Министерския съвет, в което се уточнява правилникът за работа на предприятието.

Кое наложи тази промяна?

- Законодателят прецени, че „Кабиюк" е национално богатство, което трябва на всяка цена да се съхрани. Щом не може да бъде приватизиран, конезаводът става абсолютен държавен приоритет. Принципал е министърът на земеделието и горите.

Какво включва програмата за финансова стабилизация на конезавода, която изпълнявате в момента?

- Предприятието беше на ръба на оцеляването, което наложи да се изготви стабилизационна програма. Основната идея, заложена в нея, е да започнат да се изпълняват технологичните изисквания за производството. Доскоро поради липса на средства те не са се изпълнявали, както е необходимо. Това се отразява на резултатите. Вече спокойно мога да кажа, че технологичните изисквания се изпълняват във всяко едно направление. Технологията е в основата на всяко производство.

Няма ли пълна технология, започнеш ли да я заобикаляш, губиш. За целта трябва да разполагаш поне с минимум средства. Тази година те са осигурени. Намесихме се по-активно и на пазара за племенни животни. За да се оздрави едно такова предприятие, не са необходими някакви революционни мерки, не е нужно да съкратиш половината персонал, за да успееш. Вече назначаваме нови работници, защото навлизаме в производствен ритъм. Тук в момента работят около 200 души.

Държавата изцяло ли субсидира дейността на конезавода?

- Съгласно правилника държавата субсидира три дейности - коневъдство, овцевъдство и резервата за ценни видове. Всичко останало е на стопанска сметка - растениевъдство, свиневъдство, говедовъдство. Бих искал да кажа, че ние ползваме бюджетни средства, но не сме бюджетно предприятие, регистрирани сме по Търговския закон. В това има дуализъм и то е интересен и специфичен подход от страна на законодателя. Затова сме и уникални.

„Кабиюк" доскоро беше в тежко финансово състояние - имаше натрупани задължения. Стабилизира ли се след намесата на държавата?

- Няма да коментирам конкретни цифри, това е конфиденциална информация. Мога да кажа, че към момента предприятието се намира в динамично финансово равновесие. Изплащат се редовно всички заплати, спазват се изцяло технологичните режими във всички производства. Преустановено е трупането на загуби. Редовно и текущо се погасяват публичните задължения, които са разсрочени с постановление на Министерския съвет.

Считам, че това е началото на възстановяването на конезавода. За да се каже, че предприятието е окончателно оздравено, трябва вероятно да мине доста време. В продължение на над 10 години държавата беше абдикирала от задълженията си. Имам предвид "въдствата", които представляват национален приоритет. Те са били на самоиздръжка и са трупали загуби. Все още малко хора разбират смисъла на преструктурирането.

Може би защото се питат какъв е смисълът държавата да налива пари в нещо, което е губещо?

- Тук става въпрос за съхранение на генофонд. Все едно говорим за водата. Ние можем да изчислим водата като природен ресурс, какво би ни струвало да я извадим от определена дълбочина и да сметнем себестойността й. Но самата вода каква стойност има, няма как да определим. По същия начин стоят нещата и с генофонда. Да, той в момента не носи печалба. Но в работата с генетичния материал след 10, 20 или 30 години и с това, което ще се постигне като породи, можем ли да изчислим каква печалба ще има?

Затова казвам, че това е нещо неоценимо, то де факто няма стойност. Доста хора се опитваха да разглеждат нещата от чисто икономическа гледна точка. Това е опростенчески подход за сложно предприятие, каквото е „Кабиюк". Държавата трябва да има не само икономически подход към някои предприятия, важен е и генералният й подход за следващите 50 години напред.

Да разбирам ли, че в „Кабиюк" се съхранява уникален генетичен материал?

- В България и на други места се съхранява генетичен ресурс, а именно в институтите от сферата на Националния център за аграрни науки. Но тук се съхранява уникален генетичен ресурс на конете, овцете и местните породи в страната - медночервена шуменска, каракачанска овца, сиво искърско говедо. Ние сме като едно ядро в страната в това отношение.

Колко и какви животни отглеждате?

- В стопанството се отглеждат около 1,5 хил. овце общо, годишно се завъртат между 1.5-1.7 хил. прасета, имаме около 310 коня, 150 крави, 50 юници и телета общо, 100 кошера пчели. Тук няма животно, което да не е е елитно и което да не е генетичен ресурс. Всичко се следи от Националния селекционен център и от различните асоциации. Животните се отглеждат в условия, максимално близки до естествените.

„Кабиюк" е прочут с развъждането на елитни коне. Какви породи отглеждате?

- Тук се отглеждат четири основни породи: най-многочислената национална спортна източнобългарска порода, арабска чистокръвна, арабска-шагия и чистокръвна английска. За последната година средногодишният брой на конете е 310. Освен тях имаме и стадо от 15 кобили майки с кончета пони и 9 кобили майки хафлингерска порода. Породистите коне изискват повече грижи, по-взискателни са към качеството на храната. Отглеждаме ги в условия, максимално близки до естествените. Осигуряваме им максимум движения, които са изключително важни, особено за спортните коне.

За съжаление поради финансови затруднения през последните години най-силно пострада тренингът на конете. Отглеждането на един кон годишно струва между 1-1.5 хил. лева, докато издръжката на кон в тренинг излиза 3-4 хил. лева годишно. Сега имаме средно 13 чистокръвни английски коне, които участват в тренинг. Наесен планираме да възстановим тренинга на спортните източнобългарски коне, който изцяло беше прекратен. Има прогрес в тази насока, стъпка по стъпка ще се върви до достигане на старата слава на „Кабиюк", когато е имал над 20 спортни коня и масово е участвал в състезанията от спортния календар с много коне. Сега имаме два коня в националния отбор, обучени на много високо ниво, които са шампиони и вицешампиони в държавни първенства.

Планирате ли възстановяване на някое от производствата, което е било закрито?

- От тази година възстановяваме семепроизводството в „Кабиюк", което ще донесе допълнителен финансов ресурс. Преди години, освен че са се отглеждали породисти животни, които са се продавали, в стопанството са се произвеждали и семена също за продажба. В следващите 2-3 години ще влезем в ритъм и подобаващо ще присъстваме на пазара. Засега сме започнали да представяме фуражните култури в семепроизводството, тъй като първо ще задоволим собствените си нужди от семена и след това ще излезем на пазара. Има благоприятна пазарна ниша.

Инвестирате ли в техника?

- Миналата година закупихме два трактора с кредит от фонд „Земеделие", който погасяваме. За тази година министърът на земеделието и горите ни отпусна средства за закупуване на още техника. В момента текат процедурите по закупуването.

„Кабиюк" е традиционно привлекателно място за туристи. Продължавате ли да ги посрещате?

- Разбира се, че продължаваме традицията, туризмът е едно добро финансово перо за конезавода. Туристическият поток никога не е спирал. Посещават ни ежегодно между 12 хил. и 15 хиляди туристи. Предлагаме им разновидност на селския туризъм. През тази година си позволихме да инвестираме в подобряване на туристическата услуга. Работим с туроператори, които са доволни от туристическия продукт.

На туристите предлагаме демонстрации с прескоци на коне, яздене на кон, разходки с писани каруци, представяме им различните породи елитни жребци, наслаждават се на красивата гледка на пасящите табуни коне. Инвестирахме в ремонта на манежа, сменихме цялата настилка с нов кварцов пясък. Стараем се на туристите да им е приятно от това, което виждат, и да усетят, че влизат в елитен конезавод. В „Кабиюк" се намира и уникалния на Балканите Музей на коня, който също е отворен за посещение от туристите. Тук идват и групи от фермери, които специално се интересуват от животните и нивите.