Никола Зикатанов е машинен инженер, специализирал е управление на бизнеса в УНСС и е завършил магистратура по бизнес администрация в САЩ. Представлява американската инвестиционна група New Century Holdings и над 10 години работи за тях. Групата е един от основните учредители на приватизационния фонд "Златен лев". От 2001 г. Зикатанов е изпълнителен директор на дружеството, на което "Златен лев холдинг" е мажоритарен собственик и притежава 95% от капитала му.

--------------------

B: Г-н Зикатанов, от юни тази година "Системи за телеобработка и мрежи" АД се преименува на "Карат електорникс" АД. Как се промени продуктовата гама на дружеството през последните години? Запазихте ли нещо от старото производство на "Завода за запаметяващи устройства"?

- Продуктовата гама е сменена тотално. Частично това има своето обяснение в смяната на поколенията техника. Този завод е правил модули за компютри, когато компютрите бяха колкото една стая. Освен това произвеждаше комуникационни модеми за армии, когато радиостанция под 20-30 кг, за да се носи в раница или с джип, нямаше.

 

B: Финансовият отчет на дружеството за миналата година показва, че касовите апарати са най-голям процент от производството и приходите ви.

- Така е, за миналата година касите представляват най-голям дял от приходите на компанията, следвани от електромерите.

 

B: В този сектор освен вас работят "Датекс", "Дейзи технолоджи", "Оргтехника" - Силистра. Това ли са компаниите, които си делят пазара?

- Това са четирите най-големи, но има и 3-4 други, по-малки, които също са доста активни на пазара. Пазарът на касови апарати е интересен и труден, конкурентен. За разлика от съседните страни у нас има много производители на добра електронна техника, и в частност на касови апарати. Не си делим пазара, а се конкурираме за него. За България делът ни при касовите апарати е още малък - от порядъка на 10%, и нашата амбиция е да го увеличаваме. Смятаме, че заслужваме по-висок дял.

 

B: Българските производители на каси проявяват силен интерес към румънския пазар. С какво е интересен той?

- Румъния е три пъти по-голяма по население от България. Там няма такива изявени производители на електронна техника, както у нас. Специално в нишата на касовите апарати няма такива силни конкуренти на българските фирми, както в други области на високите технологии. За разлика от България през последните няколко години не сме прекратявали продажбите си на каси в Румъния. Нашият

анализ показва, че 10-12 на сто от продажбите на касови устройства на

румънския пазар са наши.

 

B: Кои са другите по-интересни пазари за вас?

- Сърбия беше през миналата година и продължава да бъде много перспективен за нас пазар, за който подготвяме изделия с високо качество и ги предлагаме на прилични цени. Около една трета от касите, продадени там през 2004 г., са наши. Това прави около 35 хил. каси. Сърбия е от мащаба на България и миналата година за пръв път прие със закон, че касите са задължителни. Дори световноизвестни фирми, специализирани в производството на каси, калкулатори и ПОС терминали, не успяха да се конкурират с нас там.

 

B: Първото масовото внедряване на касовите апарати стана през 2000 г. във връзка с ДДС. Какво друго данъчно изменение може да наложи наново смяната им?

- Тогава имаше по-голям натиск от данъчните да няма фирми без касови апарати. През тази година завършва един период, в края на който законът изисква да бъдат подменени всички касови апарати от старите модели, заварени от последния закон към края на 1999 г. Очакваме да се наложи наведнъж подмяната на 15-20 хил. стари касови апарата в България до края на тази година. Месечните продажби на каси напоследък са около 2 хил. устройства за България.

 

B: Как изглежда пазарът при електромерите?

- В България, а и в света доскоро се произвеждаха само стария тип индукционни електромери с въртящи се дискове, които имат сравнително ниска точност, която с времето се влошава още повече. Отскоро целият свят започна да преминава към статични, т.е. електронни електромери, които са доста по-точни, нямат износващи се механични части и дават възможност за допълнителни функции, свързани с отчитането на консумацията, анализа на информацията, дори и дистанционно прекъсване на захранването при достигане на определени лимити. Тъй като страната ни има сериозни възможности в електронната техника, у нас се появиха 7-8 производители на такъв тип електромери. Смятаме, че сме от най-добрите между тях. Появиха се и предприятия, които асемблират чужди разработки - китайски и други. Нашият екип има собствена разработка и всичко правим сами. Впечатленията на специалистите, които монтират и поддържат в експлоатация електромерите, са, че нашите изделия са едни от най-добрите. Грешките, които те дават, са с един порядък по-ниски от това, което законът и стандартите изискват. И цената ни е конкурентна.

 

B: От какво се влияят продажбите на този пазар?

- Подмяната на електромерите беше предизвикана от факта, че електрификацията в България е направена преди много години с електромери от стария модел, които с течение на времето ставаха неточни. Електроразпределителните дружества, които доскоро бяха държавни, обявяваха до 15% загуби и грешки в отчитането на електроенергия поради неточността на устройствата. Затова подмяната на електромерите с по-точни стана държавна политика. Възприе се, че електроразпределителните дружества трябва да са собственици на електромерите, а не гражданите. ЕРП-тата подменят електромерите, като ги купуват по Закона за обществените поръчки, на които се явяват производители и търговци. В края на миналата година се извърши приватизация на всички ЕРП-та. Новите собственици не само заради закона, а по-скоро заради икономическата изгода са решени да продължават стратегията на подмяна на старите електромери с нови. Но в какви темпове, с какви нови електромери и от кого ще ги купят зависи изцяло от тях.

 

B: Колко търгове са проведени досега?

През тази година беше открит един обществен търг на софийското ЕРП, но очакваме да последват и други такива търгове. Резултатите все още не са обявени, но търгът се провежда на няколко тура, "Карат електроникс" е допуснат да участва в последния от тях и имаме надежда, че ще бъдем сред тези, на които ще бъде възложена поръчката.

 

B: Имали сте пилотни внедрявания на диспечерски информационни системи. Каква е идеята на такива проекти?

- Това беше идея за съвместен проект с "Електроразпределение - Горна Оряховица". Обект на измерване бяха електромерите на домакинствата в една голяма жилищна кооперация. Идеята има няколко аспекта. Първо, това е централизирана информационна система, която позволява в един диспечерски пункт да се получи информация за това кои потребители са включени и кои не в определен момент, каква енергия потребяват включените, каква е промяната в текущ порядък на консумацията. Отчитането на тока е дистанционно, а не от инкасатор. Има информация всичките с уредени сметки ли са, а ако има авансов лимит, може да се изключват потребители, които искат да потребяват, но не са платили сметката си за ток. И това се прави от диспечерския пункт, а не отива техник на място и не се прави механично сваляне на електромера.

 

B: Какви други производства планирате?

- Следващото ни изделие е електронен тахограф. Ще излезе на пазара до 1-2 месеца. Днес трудно може да кажем какви точно продукти ще се произвеждат след само 3-4 години. Електрониката навлиза масово в живота. Нищо чудно електронни възли и функции да има във всичко. Готови сме да приемем поръчки на световни фирми, имаме добри специалисти и свободни машини и сгради. Имаме контакти в различни компании и смятам, че европейските фирми проучват възможността да пренесат определени едросерийни производства както от Западна в Източна Европа, така и от Китай и Тайван при нас поради редица причини. Намирането на такъв партньор няма да означава, че спираме да работим по дребно- и средносерийните изделия.

 

B: Съобщихте, че "Златен лев холдинг", който е мажоритарен собственик на "Карат електорникс", планира да излезе на борсата. Кога една компания избира са стане публична?

- "Златен лев холдинг" се образува като непублично дружество чрез отделяне от инвестиционното дружество “Златен Лев”, което беше и е публично дружество. Обикновено изборът дали едно дружество да е публично се прави по две причини - за да се улесни търговията с акции, когато има голям брой акционери, или да се привлече капитал чрез емисия нови акции. Тъй като имаме над 80 хил. акционери, искаме да им дадем възможност да продадат акциите си, когато поискат, при

по-справедлива цена. Това не може да става ефективно, ако дружеството не е качено на борсата. Не само ние сме мислили в тази посока, а и законодателят предприе мярка и измени Закона за публичното предлагане на ценни книжа от май т.г., с което каза, че дружества с над 10 хил. акционери трябва да бъдат публични.

 

B: Холдингът планира да се занимава и с лозаро-винарство. Това факт ли е, или са още само планове?

- Това вече е част от бизнеса на "Златен лев холдинг". Имаме дъщерна фирма, която закупи 300 дка новосъздадено лозе в Пазарджишко, и очакваме тази есен да берем грозде за първа година. Уговорили сме с една изба да винифицираме и бутилираме при тях първътъ си реколта. Още не сме уточнили търговската марка. Близо 2 години се опитваме да работим по комасирането на една нива от близо 500 дка, където да засадим ново лозе. Като направим и това, в него ще изградим и винарска изба, неголяма като капацитет, но за качествено вино. Нашето разбиране е, че България освен компютърни специалисти и предприятия за микроелектроника, освен Черно море и планини има възможност да прави и качествени вина. Засега ще концентрираме усилията си към червените сортове грозде - преди всичко към мавруд, мерло, каберне совиньон.