Васил Ботушаров е роден в Стaра Загора. Завършил е ТУ в София, специалност "Радиотехника". Работи като проектант на специални слаботокови системи в "Софпроект" за обекти като НДК, Софийския метрополитен, Софийската опера и т.н. Впоследствие заема длъжности като ръководител група, ръководител проектантско ателие, главен проектант на слаботоковите системи за Софийския метрополитен; изпълнителен директор на фирма "ИТА инженеринг". От 1994 г. е директор маркетинг и продажби в "Eриксон". Специализирал е в Русия, Германия, Австрия и Швеция.

Г-н Ботушаров, откога "Ериксон" присъства в България и с кое от поделенията си? Може би много хора асоциират името й с мобилните телефони?

- Да, като се каже „Ериксон", хората си мислят за мобилни апарати, но това е заради широката им употреба. Аз самият преди 15 години не знаех, че съществува такава компания. Швеция е малко далече от България и не беше толкова популярна у нас, колкото е днес. „Ериксон" стъпи на българския пазар през 1993 г. , откривайки представителство. Повод за отварянето му беше проектът ДОН. Съкращението означава "насложена цифрова мрежа", която БТК започна да изгражда 1993 г.

Търговете за модернизация на мрежата бяха обявени по времето, когато Стефан Софиянски беше председател на Комитета за пощи и далекосъобщения. „Ериксон" беше избрана за един от доставчиците на съоръженията за изграждането на тази мрежа. През 1994 г. започна процедура по създаването на фирма по Търговския закон и от началото на 1995 г. на българския пазар присъства дъщерната фирма „Ериксон телекомюникейшънс България".

Какво най-много продавате на българския пазар?

- Трудно е да се каже, защото пазарът се нуждае от различни продукти в различно време. Почти цялата продуктова гама на компанията присъства тук - от цифровите телефонни централи, учрежденски тип, през съоръжения за изграждане на системите на оператори като БТК и "Глобул", продуктите за пренос на данни (преди да се появи "Сиско", ние бяхме почти монополист на този пазар). Ние изградихме системата за пренос на данни на БТК, после - на "Банксервиз" ("Банкнет"), на БТА.

Последният ни голям проект, финансиран от Световната банка, е в БДЖ, където изградихме система за пренос на данни на територията на цялата страна, чрез която могат да се правят резервации, да се следят вагони, товари и т.н. Сред най-значимите ни проекти е подмяната на старите аналогови телефонни централи на БТК с цифрови. „Ериксон" е изградила над 50% от цифровата мрежа на телекома.

Това означава ли , че вие ще подмените и другата половина?

- Това знае само БТК, която вече е частна компания със свои планове. Досега по мои данни е цифровизирана около 60% от мрежата й, т.е. около 50% от тази обновена мрежа е на „Ериксон". През последните 4 години работим успешно с "Глобул". Доставили сме голяма част от съоръженията на мрежата му. Гордеем се със сложни проекти в МВР, Министерството на отбраната, Министерството на външните работи, Министерството на екологията. Тези мрежи покриват част от територията на България и по тях се извършва пренос на глас, данни и видео.

За изминалата година "Ериксон" обяви 18% ръст на продажбите си. Какви са числата за България?

- Като дъщерна фирма нямаме право да съобщаваме резултати. Но ще ви кажа, че "Ериксон България" стои стабилно на българския пазар. Ние сме сред най-големите доставчици на телекомуникационно оборудване тук през последните десет години. Фактът, че назначаваме нови хора и разширяваме екипа си, е знак, че нещата вървят много добре. При нас работят 40 специалисти - българи на безсрочен договор, четирима шведи и в зависимост от проектите ни често ни посещават наши колеги - специалисти от други страни.

"Ериксон" изгради в съседна Румъния системата за спешни повиквания 112. Стои ли изграждането на такава система на дневен ред в някое българско ведомство?

- Към кое министерство ще бъде тази система, кой ще я изгражда и кой ще я стопанисва ще каже Министерският съвет. "Ериксон"е изградила няколко такива системи. Последна е румънската, завършена в началото на 2005 г. Тя обхваща цяла Румъния - 40 окръга, с един общ главен център в Букурещ. Номер 112 е единен за цяла Европа и след изграждането на такава система в бъдеще ще замени сега действащите в България 150, 160, 166.

Той ще бъде достъпен от всеки телефон - домашен, мобилен, уличен. На него отговарят диспечерските пунктове, в които дежурят екипи на пожарната, полицията и бърза медицинска помощ. В Швеция номерът се използва и от възрастни хора, които живеят самотно и имат заболявания, за които е нужен непрекъснат медицински контрол. Те имат на ръката си датчик под формата на часовник, свързан със системата 112. Натискайки бутон, системата идентифицира абоната и подава сигнал към дежурния медицински екип. Системи като шведската, която се казва SOS Alarm, има изградени и в други европейски страни.

Колко продължи изграждането на системата в Румъния и за какви инвестиции става дума? Как според вас би се случил такъв проект у нас?

- В Румъния системата беше изградена от "Ериксон" за около две години. Цялостната стойност на проекта зависи от наличните ресурси, от това каква част от тях могат да се използват и какви допълнителни инвестиции трябва да бъдат направени. Цената за България зависи много от това кой ще я изгради и каква част от съществуващите ресурси ще бъдат използвани.

Кой отговаря за системата 112 в Румъния?

- Там е създадена специална агенция - STS, подведомствена на Министерския съвет, т.е. не принадлежи към никое министерство.

Какво разбирате под налични ресурси и върху какво може да се надгради системата за спешни повиквания у нас?

- Въпросът е инфраструктурата на коя институция ще се използва за изграждането на диспечерските центрове. Доколкото съм запознат, МВР например има частично изградена инфраструктура, която може да бъде използвана при изграждането на част от системата, но пак повтарям, става дума за държавно решение. Може да се създаде и съвсем нова институция като в Румъния.

"Ериксон" отправила ли е оферта?

- Към кого? Оферта се прави, ако има запитване. Правили сме семинари, на които сме канили широк кръг специалисти от различни ведомства, за да подпомогнем процеса. Така или иначе това ще се случи. Системата е записана като препоръка от ЕС. За този номер се говори от шест-седем години. Имаше дори частичен проект преди 4-5 г., който обхващаше София и Перник. Мисля, че възложител тогава беше Министерството на транспорта и съобщенията. Доколкото знам, не се реализира по финансови причини.

Какво приложение има системата при природните бедствия, които ни сполетяха?

- Има изключително голямо приложение. Сега липсата на добра координация между различните ведомства увеличава размера на щетите. Един пример: ако пожарната закъснее с 5 мин. при всеки възникнал пожар, за една година общите щети за държавата ще възлизат на милиони. Ако бърза помощ закъснее, това ще коства човешки живот. Наличието на единен център, в който има представители на всички организации, предполага бързата размяна на информация между тях, взимането на адекватни и бързи оперативни решения, което многократно ще подобри използването на съществуващите ресурси и ще намали разходите.

Към мобилните комуникации ли гледа "Ериксон" в развитието си?

- Мобилните комуникации са бъдещето на човечеството. Човек иска да бъде свободен и мобилен и те му дават това. Имаме различни решения, в това число за офиси, базирани на мобилни комуникации. Разбира се, "Ериксон" съществува от 120 г. и има традиции в изграждането на фиксирани мрежи. Така че те не са ни чужди и ние все още не сме ги загърбили. Днес наред с всичко друго предлагаме и решение за широколентов достъп до интернет - ADSL, което БТК успешно предлага на своите абонати.

Докога ще говорим по фиксирани телефони?

- Много хубав въпрос. Но според мен все още е рано да забравим стационарните телефони. Мобилната телефония се развива изключително бързо. В Гърция например почти 100% от населението са мобилни абонати, но гърците са известни с това, че говорят много и са пристрастени към GSM-те. В България все още не е така. Освен това фиксираната телефония предлага високи скорости за интернет, които мобилната телефония на сегашния етап все още не може да достигне.

Затова според мен времето й не е отминало. Напоследък все по-популярна става т.нар. тройна услуга (tripple play), т.е. използва се фиксираната мрежа и по един кабел се доставя телевизия, телефон и интернет. Много скоро интернет ще навлезе във всяка къща. Над 90% от услугите, за които днес се редим на много гишета, ще се извършват чрез интернет. Дали в бъдеще ще се използва мобилната или фиксираната мрежа е друг въпрос. Но засега, както казах, фиксираната предлага скорости, каквито мобилната все още не позволява.

Чувала съм, че в САЩ например цените на мобилните и фиксираните телефонни разговори са изравнени.

- Това е въпрос на конкуренция. Някои мобилни оператори при силно съревноваване на пазара за определени периоди от денонощието или седмицата могат да предложат цени, равни на тези на фиксираната мрежа, като идеята е привличането на повече клиенти и по-големи приходи. Сигурно и у нас ще стане така след време, когато конкуренцията на пазара се засили.

Изглежда като лобиране в полза на мобилните оператори?

- Не, това е просто въпрос на пазарна икономика.

Как оценявате българския телекомуникационен пазар?

- Той все още има голям потенциал. Има още много да се прави за него. Югоизточна Европа като цяло е най-динамично развиващата се част на континента по отношение на телекомуникациите. Разбира се, това е свързано с демонополизацията и възможността нови оператори да заработят на този пазар. Както знаете, неотдавна бяха дадени лицензи за изграждане на мобилни мрежи от трето поколение. Предстоят търгове за издаването на лицензи за point-to-multipoint ("точка към много точки"). Всичко това предполага много работа за доставчиците на телекомуникационно оборудване, както и за новите оператори.