Ст.н.с. д-р Виолета Димитрова е директор на Института по лозарство и винарство в Плевен. Тя е завършила висше образование в Селскостопанския институт - София, през 1974 г. Започва работа по разпределение в Ловешко, по-късно работи като агроном в ИИРР - гр. Садово, Пловдивско. През 1984 г. печели конкурс в Института по лозарство и винарство - Плевен. Защитава научна дисертация по проблемите на размножаване на лозата чрез прилагане на ин витро метода. От декември 2004 г. е директор на института. Продължава и научната си дейност в направление посадъчен материал. Институтът по лозарство и винарство в Плевен е създаден през 1902 г. В него се съхранява най-голямата колекция на Балканския полуостров от 2 хил. сортове, клонове и хибридни форми.

--------------

B: Г-жо Димитрова, добивите от тазгодишната реколта не са добри. Как това ще се отрази на цените на гроздето и на вината?

- Първо е редно да се каже следствие от какво са ниските добиви. При нас в Северна България и особено в региона на Плевен ниските температури през февруари унищожиха около 30% от реколтата. Това се отрази не само върху количеството на продукцията, но беше свързано и с допълнителни разходи. Някои от лозовите насаждения загинаха и ние ги бракувахме. Иначе можеше да разчитаме на продукция от тях поне още няколко години. Навременно трябваше да прибегнем към възстановяване на насаждения, при които степента на измръзване беше по-ниска, а това е свързано с парични разходи. Не сме изчислявали още колко точно пари сме изразходвали при възстановяването на тези насаждения, но въпреки този разход губим значителна част от продукцията за тази година.

Въпросът за последиците от измръзването е доста специфичен, защото това зависи от няколко фактора - стойност на ниските температури, продължителност на въздействие, разположение на лозовото насаждение, сортова специфика. Има сортове, които са по-студоустойчиви. Има и такива, които имат по-слаба устойчивост на ниските температури. В експерименталните насаждения на института при мискет - врачански, измръзването на главните пъпки беше 96%. Това на практика означава, че от този отличен винен сорт през настоящата година няма да има добив и дори се налага възстановяване на насажденията. По-обнадеждаващи са резултатите на института при сорт каберне совиньон. При него измръзването е между 28 и 32%, тъй като сортът е по-издръжлив на ниски температури. Имаме сведения за други производители в региона, при които лозовите насаждения от каберне совиньон са измръзнали в много по-висока степен. Вторият голям удар върху лозарството бяха проливните дъждове, което се отрази на опрашването и оплождането, а по-късно и на нормалното извеждане на растителнозащитните мероприятия. Очакваме търсенето да бъде голямо, а количеството грозде да бъде малко. Цените както на гроздето, така и на крайните продукти ще скочат. Докато друга година сме продавали грозде за ракия по 0.30 лв./кг, сега цената му е 0.45 лв./кг. Каберне совиньон ще предложим на цена 1 лев, докато досега е достигала най-много 0.70 лв. Винопроизводителите ще бъдат много затруднени, тъй като едва ли ще има достатъчна суровина за тях. Поради това може да се стигне до внос на грозде.

 

B: Каква научна дейност развивате в института и какво е нейното приложение?

- Научноизследователската дейност на института е насочена в няколко направления. Едно от тях е обогатяването на лозовия генофонд на страната. Във връзка с това се разработват проекти по създаване на нови сортове, които да бъдат адаптирани към настъпващите промени в климата. Работи се и по селекциониране на сортове с повишена устойчивост към болести и вредители. Това е от голямо значение за бъдещето на лозарството и би имало своя икономически ефект. В момента се работи по създаването на нови десертни сортове, тъй като ще дойде време, когато те ще бъдат по-търсени на пазара.

През 60 - 70-те години България е била на първо място в света по износ на десертно грозде. Колегите работят по създаване на десертни сортове с атрактивен външен вид, с по-едри зърна, с добро оцветяване и различни срокове на узряване - от началото на лятото до последните месеци на есента. В момента обаче на пазара повече се търсят винените сортове. Друга насока в научната ни дейност е интродукцията - изпитване качествата на сортовете, внесени от чужбина, тяхната реакция при почвено-климатичните условия на страната ни. Много от тях дават положителни резултати, френските сортове каберне совиньон, мерло, шардоне, които са изпитвани в нашия институт, са навлезли широко в България. Направление на научноизследователската работа е клоново санитарната селекция, която гарантира автентичност и здравен статус на размножителния материал. Досега у нас имаше само една категория - стандартен лозов посадъчен материал, но изискванията се промениха във връзка с предстоящото ни членство в ЕС. Изработи се нов закон, хармонизиран с европейските изисквания за качество, който изисква и няколко категории посадъчен материал.

 

B: С колко декари лозови масиви разполага институтът?

- Имаме около 700 дка, но както вече казах, голяма част от тях измръзнаха. Отглеждането на лозя е свързано с още едно направление на научноизследователската работа - с разработване и усъвършенстване на технологията за отглеждане на лозя и производство на грозде - създаване на нови лозови насаждения, експериментиране на различни формировки, разстояния на засаждане, изпитване на нови сортове и начини на приложение.

 

B: Как резултатите от вашата работа достигат до лозарите и производителите на вино?

- За съжаление научната ни дейност не може да намери пълна реализация. Агробизнесът, може би заради трудностите, които има в момента, стои встрани от науката. Все още и законово не са регламентирани нашите отношения. От една страна, ние като научно звено стриктно сме следени от контролните органи, законът обаче не изисква лицензионни договори от производителите на посадъчен материал, които размножават сортове, селекционирани в института. На практика всеки производител може да отиде и да си присади какъвто сорт си избере, без това да се счита за нарушение на закона. Що се отнася до производителите на вина у нас, най-често те влагат собствени средства в създаване на нови лозя. Според мен обаче това ограничава производството им само до най-разпространените сортове у нас, тези които вече са утвърдени на пазара - каберне совиньон, шадоне, мерло. Липсата на връзка между производителите и научните среди ограничава възможностите им да разширяват асортимента си с подобрени сортове. Както вече споменах, по-адаптивните сортове грозде, които създаваме, са икономически по-изгодни и биха имали и положителен ефект както върху крайната цена на виното, така и върху качествата му.

 

B: Известно е, че вашият институт има една от най-богатите колекции на генетични видове у нас. Колко сорта се съдържат в него и какво е тяхното приложение?

- Нашият институт има най-богатата генетична банка на Балканския полуостров. В нея се съдържат 2000 сорта лози. Този генофонд е резултат на дългогодишен обмен на сортове с други научноизследователски институти в чужбина. Основното предназначение е да се ползва като източник на генетичен материал за селекционни цели. Тази година фонд “Земеделие” отпусна на института 32 хил. лв. за поддръжката на генофонда. Това означава, че държавата постепенно възвръща интереса си към отрасъла. Както ви казах обаче, институтът в момента работи с “идеална цел”, т.е. няма закон, който да задължи някой производител да сключи лицензионен договор. В същото време не е достатъчно само да вземеш нов сорт лоза, за да произведеш и по-добро вино. Съществуват много специализирани технологични правила.

 

B: Регламентирана ли е връзката на научните среди и бизнеса в чужбина? Не биха ли могли от вашите разработки да се възползват първо чуждите агропроизводители?

- Не зная какви точно са регламентираните връзки между бизнеса и научните среди в чужбина, но е напълно възможно наши разработки да попаднат там. Това, разбира се, не би било редно. Официално не даваме цялата информация на колегите. Не говорим за разработки, които все още са с неустановено авторство. И все пак държава като Китай дава страшно много пари за наука, в това чисто и за разработки на лозя и вина. Това е една от причините Китай да е водеща страна в много сектори на икономиката.

 

B: Науката в България, както и вашият институт има финансови проблеми. Как се извършва финансирането и възможно ли е да разчитате на собствена издръжка?

- Финансирането на института се осъществява от републиканския бюджет и от собствени приходи, като процентът на собствените приходи от планирания за 2005 г. бюджет е под 50 на сто. Това е много тревожно за нас, като се имат предвид изключително тежките условия на годината и намаляване добива от грозде с 40-50%. Производители сме на лозов посадъчен материал и пренасочваме грижите си към него. Отчасти можем да разчитаме на печалба от продажбата на вино от собствената ни изба - реколта 2004 г. Имаме както наливни вина, така и бутилирани от сортовете каберне совиньон, шардоне. Разбира се, това не е достатъчно, за да говорим за някакъв приход, който да осигури необходимите средства за научна дейност. Известно е също, че парите, които се дават за наука в България, са крайно недостатъчни. За научните звена в сектор земеделие това са 0.3 процента от брутния вътрешен продукт. Надяваме се след приемането ни в ЕС този процент да се увеличи. Говори се за 3 процента, което вече би могло да даде повече средства и възможности на науката от бранша. Очакваме, разбира се, да се хармонизира и законодателството и държавата да регламентира отношенията на науката с бизнеса.

Друг начин институтът да печели е включването ни във винения туризъм. Наскоро водихме разговори с няколко туроператора, които бяха изработили каталог с най-забележителните туристически обекти в Плевен. Освен картинната галерия на Светлин Русев и историческия музей в тях беше включен и Лозаро-винарският институт. Атракция за туристите всъщност представлява нашата експериментална изба. В нея се намират бутилирани вина отпреди сто години, още от създаването на института. Има и въведена тарифа за дегустация от 6 евро. Влизането в избата също ще става срещу заплащане. Към избата проявяват интерес много западни туристи. Смятам, че по този начин винарството в България се популяризира и страната ни има шанс да възвърне предишната си слава на производител на грозде и вино.

 

B: Какво ще бъде бъдещето на вашия институт в новата икономическа обстановка след приемането на България в Евросъюза? Тогава вашата продукция на практика ще се конкурира с най-големите производители като Франция, Италия?

- Първо се надявам, че ще настъпят и други законодателни промени, които да облекчат работата в научните среди. Не се притеснявам за нашето бъдеще, тъй като европейците са консервативни и стогодишната история на института ще ги респектира. Освен това се надявам нашата работа да влезе в европейските норми и стандарти и да получим необходимото финансиране за съвременна апаратура, която на този етап не можем да си позволим. Това ще има само положителен ефект върху резултатите от научноизследователската работа. По целия свят има научни звена, които имат своето решаващо значение и приложение в икономиката.