Тимур Уразаев е бил консул в посолството на Казахстан в Русия от 1993 до 2003 г. Работи като началник на отдела за Русия, Украйна, Беларус и Молдова и началник на дирекция "Русия" в Министерството на външните работи на Казахстан. От ноември 2004 г. е посланик на своята страна в България. С територия от 2.7 млн. кв.км Казахстан е девета по площ държава в света. Казахстан е пета в света по залежи на злато и трета на уранова руда. През този месец Уразаев проведе срещи с български текстилни компании, на които им представи конкретни предложения за аутсорсинг и клъстърно производство в свободните икономически зони в Казахстан.

-----------------

B: Какви възможности за бизнес може да предложи Казахстан на българските фирми?

- Търговските отношения между Казахстан и България са в много скромен обем в момента. Стокооборотът за 2004 г. е 157 млн. долара, като почти целият се пада на казахстанския петрол. Затова структурата на стокообмена е доста бедна. От България се изнасят медикаменти, козметика, продукти на машиностроенето като влекачи, електрокари и др. Ако изключим петрола, стокооборотът е едва 20 млн. долара. Това естествено е голям дисбаланс и ни се иска да разнообразим и обогатим структурата на товарообмена. Можем да предложим износ освен на петрол, също така на газ, черни и цветни метали, торове и един от най-добрите сортове твърда пшеница. Казахстан всяка година изнася 4.5 до 5 млн. тона зърно и е на пето място в света по експорт на твърда пшеница.

Българският бизнес може да се ориентира именно към износ на зърно. Следващите важни и изключително изгодни възможности за българските фирми е участието им в организацията на производствени линии на територията на Казахстан преди всичко в текстилната промишленост. Казахстан е създал свободна икономическа зона за пет приоритетни икономически сектора: текстилна промишленост, транспортна инфраструктура и логистика, нефтохимическа промишленост, туризъм и високи технологии. България не може да се конкурира в сектори като нефтохимическата индустрия и транспорта. Тя обаче има богат опит и традиции в текстилното производство. Наскоро разговарях с български текстилни фирми на последното специализирано изложение и там с председателя на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил Петко Шишков обсъдихме възможностите, които Казахстан може да предложи.

В какво се изразяват тези перспективи за българските текстилни производители?

- Малките и средни компании могат да дойдат в Казахстан, защото в южната част имаме свободна икономическа зона, в която биха могли да започнат производство. Тази зона предлага изключително благоприятни условия - с 50% по-ниска ставка за корпоративния данък, освобождаване от данък земеделие, имуществен данък и ДДС по оборотите от продажбата на продукцията. Стоките, произведени от българските фирми и внесени в Казахстан, не могат да се конкурират с изнесените от Русия, Китай, Индия, Пакистан и Турция. Това са главните участници на текстилния пазар в Казахстан. Ако компаниите просто се опитват да продават стоките си, те нямат шанс да пробият. Единствената им възможност е да изнесат производството си в страната ни в тази свободна икономическа зона, където има изключителни преференции. В такъв случай произведените от българските компании стоки ще бъдат конкуренти като качество и цени на предлаганите от останалите участници на казахстанския пазар. Не ми се ще българските компании да остават настрана от тези процеси, защото китайските и руските фирми вече активно работят в тази клъстърна зона. В южноказахстанската област вече е организиран руско-казахски текстилен алианс. Българските фирми ще излязат на пазар от 15 млн. души само в Казахстан, но ще са конкурентни и в Централна Азия (45 млн. души), и в ЕС.

B: Предлага ли държавата финансиране за предприемачите?

- Ако българската страна не е готова да инвестира, Казахстан е готов сам да финансира проектите на чужди фирми с интерес в изнасяне на производството си. При нас е създаден иновационен фонд, който финансира одобрените проекти. В него към средата на годината са заделени 1.2 млрд. долара. За миналата година благодарение на иновационния фонд са финансирани 204 проекта. Не мисля, че са много държавите, които биха могли да предложат толкова изгодни възможности за развитие.

Лидер сме и по привлечени чуждестранни инвестиции дори за страните от Централна и Източна Европа. За периода 1995 - 2005 г. отчетохме обем на преките чуждестранни инвестиции от 33 млрд. долара. През последните три години имаме ръст на БВП 9-10% годишно, което е най-високият за региона. Казахстан също така няма и външен дълг. Държавният златно-валутен резерв на Казахстан достига 15 млрд. долара, а в стабилизационния фонд имаме 5 млрд. долара. За деветмесечието на тази година златните ни резерви са допълнени с още 7 тона злато, а сребърните резерви - с още 600 тона. Преди 1994 г. на територията на Казахстан бяха разположени 241 балистични ракети. През 1994 г. след разпадането на Съветския съюз ние изцяло се отказахме от военния си ядрен потенциал. Това е прецедент в историята на света, защото всяка държава пази официално или неофициално ядрени резерви. Това е елемент от борбата ни срещу атомното оръжие.

B: Скокът в цените на петрола засегна ли вашето производство?

- Петролът, газта и рудите са гръбнакът на икономиката ни. Добивът на петрол заема 40% от брутния вътрешен продукт на страната. Тъй като искаме обаче икономиката ни да не зависи само от добива на нефт, изпълняваме стратегия за иновационно развитие от 2003 до 2015 г. В рамките на тази стратегия сме планирали много дейности по диверсификация на икономиката, като се стараем да привлечем възможно най-много чужди инвеститори и компании.

В частта от шелфа на Каспийско море, която се пада на Казахстан, има запаси от 100 млрд. барела суров петрол. Всяка година изнасяме по 50 млн. тона нефт. Колебанията в цените на петрола, до които доведе ураганът "Катрина" в САЩ, не могат да ни се отразят по никакъв начин.

Проблем на икономиката е, че нямаме нефтохимическа индустрия, а именно тя добавя 4-5 пъти по-висока стойност на крайните продукти. Продукцията от нефтопреработката е в пъти по-скъпа от суровия петрол. Западноевропейските и щатските компании са много силни в нефтопреработвателната индустрия, но българските фирми нямат традиции в тази област. Най-подходящите области за присъствие на българските компании в Казахстан са текстил и туризъм.

B: Как изнасяте добитите количества петрол и имате ли интерес към инвестиции в нефтопроводи през България?

- Износът на казахстанския нефт се осъществява главно по руските нефтопроводи. С присъединяването си към съглашението Баку - Тбилиси - Джейхан сме готови през тези системи да експортираме 10 - 20 млн. тона петрол всяка година. Построихме вече наполовина и нов нефтопровод Атасу - Алашанкоу от Казахстан до Китай и от началото на 2006 г. по този нефтопровод ще потече нашият нефт - 20 млн. т на година. Казахстан вече има свои независими канали: чрез Русия в Европа, чрез Баку - Тбилиси - Джейхан на Средиземноморието и в Източна Азия. Когато се решат проблемите в отношенията между Иран и САЩ, ще използваме и иранското направление, за да им доставяме нефт. Основното направление засега е азиатско-тихоокеанското. До 2012 г. планираме да добиваме ежедневно 2 млн. барела нефт. Проблемът ни е свързан не с добива, а с транспортирането, защото нямаме директен излаз на море освен към Каспийско.

Имаме готовност да участваме и в проекта Бургас - Александруполис. Той се точи вече 12 години, а още не виждам реални резултати. Когато проектът достигне мъртвата си точка, ние сме готови да доставяме нефт за запълване капацитета на този петролопровод. Същата е позицията ни и за Бургас - Вльора.

Казахстанските капитали са "окупирали" азиатския пазар. В момента в Грузия с финансиране от една от най-големите ни банки се строи хотелски комплекс "Иберия" на стойност 100 млн. долара. Петролопроводът от Украйна също се финансира с капитали от казахстански банки. В повечето държави нашите банки са открили клонове, които играят водеща роля в икономиките на тези страни. Надявам се в най-скоро време и в България да се появи клон на казахстанска банка.

B: Смятате ли, че има възможност казахстански компании да инвестират в кинопродукции в България?

- До края на годината очакваме по кината в цяла Европа и в България да тръгне премиерата на най-широкобюджетната казахска суперпродукция "Кочевники" - на български думата означава номади. Бюджетът на продукцията и общите разходи съставиха 45 млн. долара, половината от бюджета са отпуснати от правителството. Филмът е исторически и описва събития в периода на хан Аблай. Не е ясно все още коя компания ще разпространява правата за прожекцията на филма в България, защото "Мирамакс", която държи правата за света, няма представител в страната. Продуцент на филма е Милош Форман, режисьорите са известните Иван Пассер и Сергей Бодров. Сценаристът е Рустам Ибрахимбеков, известен с филма "Бялото слънце на пустинята" и др.