На 30 септември държавните фирми “Булгаргаз” и НЕК , които са основни кредитори на обявеното в несъстоятелност "Химко", приеха оздравителната програма, внесена от "Ново Химко". По-късно Окръжният съд във Враца утвърди оздравителната програма за възстановяване на завод "Ново Химко" АД.

За оздравяването на врачанския торов завод кандидатства и компанията "Интер РАО България" АД, която е един от основните акционери в дружеството. В крайна сметка кредиторите избраха програмата на "Ново Химко", според която компанията ще изплати задълженията на "Химко" от над 160 млн. лв. в срок от 10 години след тригодишен гратисен период.

------------------

B: Защо кредиторите на „Химко” АД предпочетоха вашата оздравителна програма?

- За кредиторите най-важно е да получат своите пари обратно и затова трябва да са уверени в това, че заводът може да заработи. Гаранцията, че такъв завод като „Химко” ще заработи е само една, а именно гарантираната доставка на газ. Това ще позволи да се произведе продукция и след продажбата й да се удовлетворят кредиторите.

Кредиторите разгледаха двете програми от позицията на реалността, а не от красотата им. Може би на вас ви е известно, че в нашата компания “Ново Химко” 50% от акциите принадлежат на фирма „Центрекс”, която от дълго време се ползва с пълното доверие на „Газекспорт” и поради това „Газекспорт” даде писмена гаранция за доставка на газ в обем до 500 млн. куб.м газ ежегодно за „Химко”. Това писмо беше изпратено, ако не ме лъже паметта, на 12 септември, и копие от него е предоставено на министър Румен Овчаров.

Тридесет на сто от „Ново Химко” принадлежат на Indagro S.A., компания, която има годишен товарооборот от 5 млн. тона, и тя предостави писмена и банкова гаранция, че ще реализира цялата продукция, произведена от „Химко”.

На кредиторите на „Химко” бяха представени двете основни гаранции - за доставка на газ и за реализирането на цялата произведена продукция. Аз мисля, че те подходиха към този въпрос от бизнес гледна точка, а не от гледна точка коя програма е представена в по-красива форма.

 

B: Според представителите на „Интер РАО България” вашата програма не може да се изпълни, тъй като въпросната гаранция за доставка на газ се охарактеризира като „хвърчащо писмо”. Доколко „Газпром” стои зад тази гаранция? Дори казахте, че генералният директор на "Газекспорт" Медведев ще пристигне в България.

- Разбира се, че ще идва, но той беше болен от грип и не успя да пристигне на 5 октомври, за когато беше насрочено неговото посещение. Ние очакваме г-н Медведев да пристигне в България идната седмица.

По повод на това, че нашите опоненти са изразили мнение, че писмената гаранция е „една хартийка, която нищо не представлява”, аз ще ви покажа официалното писмо, за да прецените сам.

В бизнеса по света, сред нормалните хора, за достатъчен е приет даже не печат, а дори един подпис. Подписът на такова име като г-н Медведев, който е генерален директор на „Газекспорт”, поставен на фирмена бланка, това само по себе си вече се счита за гаранция. Аз сега не искам да споря с моите опоненти. Вижте внимателно кои са те. Те са същите онези хора, които доведоха „Химко” до банкрут, защото това са бившите собственици на завода.

Те приватизираха завода през 1999 г., увеличиха дълга на предприятието до 160 млн. лв., разпродадоха всички основни активи на дружеството. Това са хората, които разпродадоха сърцето на завода, ръцете и неговите крака, защото ТЕЦ-ът и инсталацията за химическо очистване на вода - това е сърцето на предприятието, продадоха всичките цистерни и вагони. Тези хора дори не искаха да заработи предприятието. И те да кандидатстват за оздравяването? Това е безсмислица.

 

B: Самият завод прилича на “труп”. Именно поради това в общественото пространство битува мнението, че целта е не той да заработи, а по-скоро кой да го източи, тъй като създаването на едно предприятие на „зелено” би струвало по-малко, отколкото да се оздрави „Химко”. Как смятате вие?

- Съгласен съм, че гледката „Химко” е неприятна. Но искам да ви обясня, че в някои случаи наистина е по-добре да се започне на „зелено” и да се построи нов завод. Затова в нашата оздравителна програма ние предложихме реалистичен план. Ние ще платим дълга към кредиторите в течение на 10 години, като поискахме тригодишен гратисен период, защото задължително трябва да инвестираме достатъчно пари. За завод като „мъртво тяло”, както вие правилно го нарекохте, за да стане отново рентабилно предприятие, ни трябва гратисен период за инвестиции.

За трите години ние планираме реално да изведем производството ако не на 100%, то поне на 75% от неговите мощности. Що се отнася до ТЕЦ-а и инсталацията за химическо очистване на вода, ние проведохме предварителни срещи преди събранието на кредиторите с Христо Ковачки (фирмата му "Камибо" е собственик на централата - бел. ред.). С него се договорихме, че ако нашата програма бъде одобрена, ние ще купим обратно от него ТЕЦ-а. Тази ТЕЦ така е изградена, че не може да работи автономно. Може да работи само за "Химко".

Предстоят ни големи инвестиции. Първо, да си върнем обратно ТЕЦ-а, след това да вложим 22 млн. долара в решаването но екологичните проблеми на завода, за да се покрият евронормите. Това беше основното ни съображение да поискаме тригодишен гратисен период.

 

B: Екологичните норми трябва да бъдат покрити до 1 януари 2007 г. Смятате ли, че ще се справите дотогава?

- Разбира се. За това време ще направим всичко.

 

B: Какви са основните точки в оздравителната ви програма? Доколкото знам, се предвижда да има обезсилване на акции. Това в какъв период се очаква да стане?

- Това не се предвижда от нашата програма. Тя се базира на българското законодателство и конкретно на Търговския закон, според който фирми, които ще бъдат оздравявани от друго предприятие, в течение на един месец отдават и активите си на съответното дружество. Това е предвидено от българското законодателство. Решението на Върховния касационен съд от 12 октомври утвърди решението на Врачанския окръжен съд за несъстоятелността на „Химко”, с което „Химко” АД като акционерно дружество е окончателно обявено във фалит и съответно акциите на това предприятие се обезценяват, тъй като не са обезпечени с активи.

В правния свят предприятие като „Химко” АД може да съществува, но то няма да има активи, тъй като те отиват в „Ново Химко”. От момента, в който Върховният касационен съд утвърди решението на Врачанския съд за приетата оздравителна програма, е необходим месец, за да се прехвърлят активите в „Ново Химко”.

 

B: Ще спазите ли обещанието си до края на годината "Химко" да заработи?

- Предвиждаме пускът да се осъществи между 20 декември до 15 януари, като всичко зависи от климатичните условия. Ако есента и зимата бъдат меки, ще стартираме на 20 декември и ще произведем първата продукция. Ако времето е студено поради специалните технически изисквания няма да можем да извършим ремонтите в химическото предприятие и затова ще предприемем мерки за безопасност на техниката и в този случай ще започнем производство на 15 януари.

 

B: Вие бяхте и наематели на „Химко”. Успяхте ли да произведете нещо през това време?

- Тогава практически подготвихме завода за началото на производството. Като наематели ние вложихме в ремонти 2.5 млн. долара, за което имаме документи. Тъй като юридически ТЕЦ-ът е отделно предприятие, ние не успяхме да газифицираме централата с газа, който получавахме, понеже законът е много стриктен. А в документите, които имаме, пише, че ще бъдем снабдявани с газ само за завода „Химко” и такъв няма да бъде доставян за никое друго дружество. Тъй като ТЕЦ-ът е друго предприятие, ние не намерихме разрешение на казуса и затова прекратихме договора за наем и преустановихме работа.

Сега, както казах, преговаряме за покупката на централата, но тогава подобна сделка не беше належаща. Тогава не знаехме, че ние ще изпълним оздравителната програма и ще имаме нужда от тази централа. Тъй като това е основен агрегат, ние ще го купим обратно. Ще купим също и инсталацията за химическо очистване на водата и жп гарата, тъй като без тях не можем да започнем работа.

Затова ви казвам, че, от една страна, е по-лесно да се започне на „зелено”, но от друга - като знаете, че от проекта и чертежа до първата копка има поне една година... Започването на „зелено” означава да има проектен период от четири-пет месеца, след което този проект трябва да се утвърди от всички министерства и инстанции и минава още половин година. Чак след това започва строежът, което би отнело още две или три години.

Ето за това за нас е по-лесно да вземем това „мъртво тяло”, да инвестираме пари, да купим обратно основните необходими ни активи и да започнем незабавно работа. След това ще модернизираме завода, така че в бъдеще да можем да произвеждаме всички нови продукти, производни на карбамида, които се предлагат на пазара.