Никола ДОБРЕВ: Ще изградим бизнес зона до Куклен
-----------
B: Господин Добрев, кои са приоритетите в работата на "КЦМ 2000" в следващите една-две години?
- В момента работим по два изключително важни проекта за групата. Единият е усвояване на нова гама цинкови сплави за горещо поцинковане. Това е проект в напреднала фаза и през четвъртото тримесечие на 2006 г., ще излезем с тези сплави на пазара.
За съжаление "Кремиковци" няма готовност да приеме този продукт, но Европа и най-вече Турция и Гърция изпитват голяма потребност от него.
Другият голям проект е т.нар. ново оловно производство. Това за нас е много важен проект, защото намерението ни е след 2007- 2008 г. да се промени принципно базата за производство на олово. Ще осъществяваме модерен процес на производство на оловни суровини и ще дадем предимство на преработката на вторичните суровини. Така новото оловно производство ще бъде съобразено с изискванията на следващото десетилетие и ще бъде на базата на оловни отпадъци. Подобна технология няма да има нищо общо със сегашната.
Ако искаме да работим като европейци, държавата трябва коренно да промени политиката си срещу всички, които не спазват изискванията за работа с амортизирани акумулатори например. Надявам се, че ако стриктно спазваме изискванията на ЕС, този процес ще бъде преустановен и ние се подготвяме за това.
B: Какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да може един голям металургичен комбинат да бъде печеливш?
- През 2000 г. беше учредено РМД “ КЦМ 2000” АД с идеята мениджърският екип на КЦМ да участва в приватизацията на комбината. РМД-то подготви и предложи една от най-добрите оферти за приватизиране на металургично предприятие в България. Създадохме дружеството със съзнанието, че рамката, в която я създаваме, ще й стане тясна и ще трябва да се излезе от нея и да отидем по-далеч в бизнес начинанията. Още след като приватизирахме комбината, поканихме за съдружници Trafigura - известна фирма в нашия бранш. С поканата целяхме да укрепим нашите позиции на международния пазар. Trafigura е наш съдружник от края на 2000 г.
В началния етап на своето съществуване акционерното дружество започна работа по реформиране на комбината. Тогава той беше тежка интегрирана икономическа система, изградена по правилата на централизираната планова икономика. Пряко управлявахме оперативните дейности и започнахме да извършваме аутсорсинг на всички дейности, които не бяха непосредствено свързани с производството. Използвахме всички възможности за аутсорсинг - отдаване под аренда, структуриране на нови предприятия и т.н. Така “КЦМ 2000” запази ролята си на собственик. Някои дейности и предприятия на комбината продадохме.
Целта на този процес, продължил около две-три години, бе да облекчим производството чрез и да създадем възможност аутсорстваните дейности да реализират повече приходи. Освободихме се от строителни и автотранстпортни дейности, от изработка на резервни части, от социални дейности - като поддържане на стол и почивни станции и т.н. Поставихме на пазарна основа и сервиза на металургичните дейности.
Създадохме и мотивация за подобряване на производителността на труда в сервизните дейности.
След като всичко това приключи, се озовахме в нова ситуация. Започнахме да проучваме възможностите да излезем извън рамките на металургията и да навлезем в други бизнес сектори като строителство, етерично-маслени култури, търговия на метали, суровини, машини и съоръжения.
Вече навлизаме със свои структури във високотехнологичния инженеринг за разработване на процеси, съоръжения и цели проекти в областта на екологичните технологии и опазването на околната среда. Правим това с един малък екип, с ясно дефинирани задачи, с натрупан опит от работата с японски партньори. Поставили сме си стратегическата задача да разширим портфейла на фирмата.
B: Постигнахте ли някакви конкретни резултати?
- Да. Създадохме група от фирми, в които "КЦМ 2000" е единствен собственик или мажоритарен собственик. Наши партньори в тази дейност са “Сиенит”, “Лъки”, “Ста”, Trafigura. Най-новият ни проект е за изграждане на бизнес зона до Куклен съвместно с фирма “Сиенит холдинг”. Тази промишлено-търговска зона ще е на 470 дка площ в близост до "КЦМ 2000". В нея ще се вложат около 70 млн. лв., включително и за изграждане на инфраструктурата.
Идеята е промишлената зона по подобие на тази в община Раковски да привлече големи чуждестранни инвеститори, като бъдат създадени максимално добри условия за това. Предимство е, че може да се ползва цялата база на КЦМ - инфраструктура, ж.п. гара, канализационен колектор.
B: Предстои официалното откриване на новата пречиствателна станция на КЦМ - това ли беше най-голямата инвестиция в комбината за последните години?
- През 2002 г. приключихме първия етап от проекта за екологична защита на КЦМ, който възлизаше на около 60 млн. долара. През този етап бяха изградени инсталации за пържене и производство на сярна киселина по най-съвременните технологии, според основните изисквания за труд и опазване на околната среда. Бяха изпълнени и внедрени редица малки проекти, което също се отрази на производството. През септември 2003 г. приключи и вторият етап на проекта, възлизащ на около 10 млн. долара. В него основният голям проект беше централната пречиствателна станция за отпадни води, чието откриване предстои.
В рамките на тези инвестиционни дейности изградихме и съвременно депо за индустриални отпадъци .Това депо е в състояние да поема освен нашите и отпадъци на други индустриални обекти. Вече има запитвания от фирми и предприятия, тъй като депото е узаконено от държавна комисия. Капацитетът му би ни задоволил за 20 години напред, ако работим с това ниво на отпадъците, но ние се стремим да го минимализираме и това, което ще складираме, ще е временно депонирано. Има интерес от предприятията за преработката на отпадъци към нашите отпадни продукти, тъй като в тях има ценни елементи.
Оловната шлака също не влиза в депото, тъй като е добър продукт за циментовата индустрия и директно заминава за там.
Една от сериозните ни задачи е да осигурим ресурса на основните производства. Затова търсим партниране с български и чуждестранни производители на суровини за цинка и оловото. Работим активно с “Лъки инвест” - за разширяване на суровинната база, с турски партньори - за българско участие в разработването на турски мини, преговаряме и със сръбски мини. На Балканския полуостров няма друга структура като нашата и шансът ни е да преодолеем пазарния рубикон на 2005-2006 г. и да сме в стабилна позиция в производството на оловото, цинка, златото, среброто.
B: Какви са финансовите показатели на дружеството?
- Имаме дълготрайни активи от около 123 млн. лв. при регистриран капитал 200 хил. лв. и уставен капитал 26 млн. лв. В реализираната инвестиционна програма през последните години, сме вложили около 80 млн. долара, като основните инвестиции са в КЦМ - в металургията. С новите инвестиционни проекти в близките три години ще можем допълнително да инвестираме около 20 млн. долара, а в другите проекти - 70 млн. лв. Към 30 септември 2005 г. имаме около 1.9 млн. лв. консолидирана печалба на групата.
B: Как финансирате социалните дейности на компанията?
- Дарителството и спонсорството са част от имиджа на КЦМ. В основата си целта на групата е реализирането на печалбата, но не забравяме, че обществото се нуждае от материални и морални проекти, от висок духовен статус. Правим всичко възможно да се включваме в общественополезни дейности за подпомагане на духовността. Това е наше разбиране, а мисля, че и пловдивският регион заслужава по-висок духовен статус и трябва да съдействаме за него.