Румена Андреева е собственик на шуменската модна къща „Таис 77”, специализирана в производството на дамско облекло и сценични костюми. Родена е през 1959 г. в Шумен. Завършила е „Физика и математика” в местния университет „Еп. Константин Преславски”. Председател и един от учредителите е на Клуб по спортни танци „Фея-данс”, в който членуват над 70 деца. През февруари месец спечели конкурса и за директор на Младежкия дом.

„Таис 77” съществува от 15 години. В началото се насочва към ръчно плетиво - дамски пуловери и жилетки. През 1992 г. разширява предмета на дейност и създава модна къща.

-------------------------

 

B: Г-жо Андреева, към какви клиенти е насочено производството?

- Основните ни клиенти са делови работещи дами със собствен стил. Стараем се да насочим усилията си в удовлетворяване на желанията както на по-консервативните клиентки, така и на по-артистичните натури. Изпълняваме и индивидуални поръчки от качествени платове и материали.

Предлагаме дамски ежедневни и официални облекла, предимно костюми в различни комбинации. В Шумен имам два магазина в централната част на града, единият от които е бутик. Модната къща е специализирана и в производство на сценични облекла уникати, най-вече за спортни танци, шоу програми и модерен балет. Облеклата за спортни танци имат своя специфика и отговарят на определени изисквания съобразно възрастовите групи и класове. Това е особен вид дейност, която изисква много въображение и фантазия. В това отношение мога да кажа, че „Таис” е уникална.

Използваме предимно италиански, корейски и индонезийски платове от разнообразни материи. Изработваме малък брой облекла от даден модел, за да се чувстват клиентките ни неповторими. Прави впечатление, че работещите дами се стремят да се обличат елегантно и красиво, все още не наблюдавам тенденция на обличане с широки, размъкнати пуловери, дънки и маратонки. Формира се вкус към подбор на облекло за различни случаи -бизнес среща, официална вечеря, посещение на театър, опера и т.н. Българската жена е с чувство за красота и естетика, иска да изглежда добре, независимо на каква възраст е.

 

B: Смятате ли да разширите производството?

- Винаги съм искала да произвеждам младежко облекло. Виждаме какво се предлага масово за младите в иначе красивите лъскави магазини, особено в по-малките градове - еднакви дънки, блузи и якета от Турция и Китай, купени от Капалъ чарши или от някоя борса - едва ли не на килограм и предлагани на високи цени. Много от тийнейджърите са облечени по един и същи начин. Така изгубват индивидуалността си. Смятам, че младежкото облекло е недостатъчно разработена ниша в сравнение с дамската и мъжката конфекция. Малко са фирмите, специализирани в тийнейджърската мода. В Шумен например има само един бутиков магазин специално за младежки дрехи на търновска фирма, където се предлагат уникати. Надявам се, че ще осъществя намерението си за колекция младежки дрехи.

 

B: В град като Шумен имате ли конкуренция?

- Определено да, но това не е лошо. Трябва да се доказваш непрекъснато, да поддържаш и доказваш името си. Стремим се да бъдем добрата местна модна къща със собствен облик. Наистина конкуренцията е много голяма. В града има още няколко шивашки фирми със собствени магазини и в страната. За съжаление обаче покупателната способност на средната класа в Шумен прогресивно намалява и това се усеща. Затова в ценово отношение се съобразяваме с този факт.

 

B: Къде рекламирате произвежданите от вас облекла?

- Основно по ревюта и фестивали на модата в града. През 90-те години интересът към ревютата беше огромен. Да организираш едно ревю не се изисква само да покажеш дрехата. Това е спектакъл, в който са ангажирани много хора с творчески виждания. Участвали сме в над 15 съвместни ревюта с фирми от страната, реализирали сме над 10 самостоятелни. За съжаление през последните години в града почти никой не организира ревюта, тъй като интересът на публиката е слаб. Няма например фестивал на модата, в който да участват всички производители от региона и да покажат постиженията си. Жалко е, че всичко е съсредоточено в столицата и в няколко по-големи града. Много публика няма дори и на конкурсите за красота, които се провеждат като регионални етапи от национални конкурси. Сигурно има причини за това - на финансово затруднения човек не му е много до забавления и шоу от такъв вид, той не е освободен. Плаши ме това, че хората сякаш изгубиха потребност да ходят по ревюта, апатични са. Надявам се все пак занапред публиката да се върне към модния подиум.

 

B: Кои са проблемите, с които се сблъсквате?

- На първо място за модния бизнес като цяло проблем остават фалшивите стоки, с които е залят пазарът. Те са на по-ниски цени, разбира се, но качеството им е съмнително. Всеки се е опарил от ментета, но хората продължават да ги купуват, защото са евтини. Сякаш свикнахме с фалшивите стоки, които ни заобикалят. Все още потребителската ни култура е на ниско ниво. Именно хора като нас трябва да убеждават хората в предимствата на оригиналните изделия, да съдействат за формирането на култура на потребление. Българските производители трябва целенасочено да се стремят да изместят некачествените вносни продукти, като наложат качественото производство на достъпни цени. Друг проблем е липсата на качествени материали заради малкото български производители на платове. Затова се налага внос. През последните години в много наши фабрики за платове не се инвестираше в обновяване на производството и затова затвориха врати. Надявам се това да се промени. Мисля, че са необходими големи инвестиции от страна на българските производители на платове, за да са конкурентоспособни на западните от една страна, а и да задоволяват нуждите от текстил на българските производители, от друга. В това отношение има потенциал, който навярно ще се разгърне в близките години. Необходимо е и време за създаване на традиции, за да се наложат българските производители на чуждите пазари.

 

B: Трудно ли се прави мода в България?

- Модата е творчество и за да я правиш, трябва да си освободен човек с въображение и фантазия. Определено е трудно, особено когато си поставен при пазарни условия и при липсата на традиции. И конкретно в моя случай, когато правиш мода в малък град, започвайки от нулата. Трудно е да организираш производство, да намериш добри специалисти, да постигнеш добро качество, да наложиш името си и да го поддържаш. Някои производители в момента се намират в положение на оцеляване и започват да правят компромиси, за да могат да продават на по-ниски цени.

 

B: Ще успеят ли български производители да навлязат на европейските пазари?

- Основите на модата у нас вече са поставени, но не и традициите. Не трябва да забравяме, че България никога не е била определящ фактор в световната мода. Но би могла да си извоюва подобаващо място и смятам, че в това отношение има потенциал. Мисля, че той се крие в навлизането в Европа на родни модни къщи в сегмента на луксозните дрехи. Удобен е моментът след 2007 г. с приемането ни в Европейския съюз. Това обаче е свързано с много инвестиции в технологии и реклама от страна на българските модни къщи и компании. Нужни са и участия в световни изложения. Надявам се да се осъществят тези инвестиции. Има добри и образовани български дизайнери, които черпят чуждия опит и се опитват да го приложат на местна почва. Сегашното поколение дизайнери е призвано да постави началото на традициите в модния бранш и навлизането на българската мода в Европа.

 

B: Как виждате модния бранш в страната в бъдеще?

- Добра тенденция е, че вече има утвърдени български производители на национално ниво и други - на регионално. Мисля, че световните модни къщи ще продължат да навлизат на нашия пазар, но не толкова агресивно, защото българският пазар за луксозни дрехи от висша категория не е толкова голям. Смятам, че има потенциал за развитие и на родното производство за вътрешния пазар, при положение че се повишат доходите на потребителите. Не ми се иска България да остане страната, в която се шият дрехи само на ишлеме и се използва евтината работна ръка от чужди компании.

 

B: Бизнес климатът в страната работи ли в полза на модните производители?

- Винаги се говори и се отчита как бизнес климатът се подобрява. Така и трябва да бъде. Но бизнесът не се развива сам за себе си. За това, което си произвел, трябва да има и платежоспособни потребители, които биха могли да си позволят да купят изделията на производителя. Имало е периоди, в които доходите на масовата част от хората стигаха само за храна и сметки за домакинството. Немислимо е тогава да се купуват актуални дрехи за всеки сезон. Когато потребителят е финансово затруднен, това се отразява и на производителите на облекла. Когато се повиши жизненият стандарт на хората, тогава и ние ще можем да разгърнем още повече възможностите си.

 

B: Каква е връзката между модния бизнес, спортните танци и работата ви като директор на Младежкия дом?

- Ще си призная, че съм уплашена от промяната на ценностната система на младите чрез масираното лансиране на чалга програми. Искрено се надявам, че през следващите години ще се създават качествени български шоу-програми, каквито наблюдаваме по чуждите телевизии. В тази връзка, общото между всички дейности, с които съм се нагърбила, е работата и общуването с младите и талантливи деца и тийнейджъри на Шумен. Те са ми голяма слабост и носят удовлетворение. Смятам, че е престъпление да не се използва отличната база на Младежкия дом за тези, за които е предназначена и които искат да се развиват. Затова реших, че мога да помогна на младите в стимулиране на творческите им търсения. Вече функционират младежки театър, естрадно студио, школа за манекени, брейк формация, инструментален състав, клуб по спортни танци, различни школи.