Елс Лосберг е зам. изпълнителен директор на "Санома мегазинс интернешънъл" (SMI), изпълнителен директор за Югоизточна Европа и член на борда на директорите. Лосберг се присъединява към SMI като главен оперативен директор през януари 2000 г. През януари 2005 г. тя е назначена за зам. изпълнителен директор на SMI и изпълнителен директор за Югоизточна Европа. На тази позиция тя отговаря за дейността на компанията в Румъния, Хърватия, България, Сърбия и Черна гора и е подчинена на изпълнителния директор на SMI. На нея докладват управляващите директори на гореспоменатите местни поделения в тези страни. Тъй като Лосберг има журналистическо образование, през 1997 г. тя постъпва на работа в холандската издателска компания VNU, където заема различни редакторски и издателски позиции. В продължение на повече от седем години тя е главен редактор на Libelle, най-голямото женско седмично издание в Холандия.

-----------------

В: Как бихте определили българския пазар на списания? Мислите ли, че е достатъчно развит, или все още има място за нови списания?

- Мисля, че все още има незапълнените ниши на българския пазар. Нека направим сравнение с други европейски страни, като Унгария например, където на един човек се падат по 22 списания за четене. В Румъния този показател е 1.5. Не мога да гарантирам за това колко точно списания се падат на човек от населението в България, но мисля, че е под 1. Това красноречиво потвърждава тезата, че все още има място за появата на нови издания.

В: Какви точно? Можете ли да прогнозирате списания с каква тематика биха се продавали добре?

- Без да искам да издавам неща от нашата кухня, все пак биха обобщила, че бъдеще имат специализираните издания - независимо дали става въпрос за готварски или модни списания.

В: Тези издания обаче отново са насочени към жените като аудитория - те ли са предпочитаният таргет за списания?

- Да. Навсякъде по света жените са тези, които инициират покупката на списание. Те са тези, които купуват списанията не само за себе си, но и за останалите членове от семейството. Това сочат изследванията навсякъде по света, няма причина нещата в България да стоят по различен начин. Затова и комуникационните кампании са насочени към тях.

В: Какво мислите за предложението на българските издатели за по-ниска ставка на ДДС върху вестниците и списанията? Можете ли да споделите от вашия опит каква е световната практика в това отношение?

- Намирам го за отлично и го подкрепям. Всъщност, дори да оставим настрани факта, че в известен смисъл имам пристрастия по темата, мисля, че 20% е безкрайно висока ставка за този вид стоки. В Румъния например ставката за печатни издания е 9%, в Хърватия - 5%.

В: Това означава, че има специални, по-ниски ставки за вестници и списания.

- Категорично да. Всъщност предложението на българските издатели не е някаква новост, а по-скоро практика в останалите европейски страни. Истината е, че доколкото съм запозната, това предложение няма големи шансове за успех, макар аз лично да се надявам то да получи нужната му подкрепа. Но, както казах, аз съм издател, а правителството има свои аргументи в този спор.

В: Кои са останалите проблеми, пред които са изправени издателите, като изключим този?

- Мисля, че нашият бранш има два основни проблема в началото и в края на веригата на създаване на списание. Първият проблем е липсата на човешки ресурси, които да бъдат ангажирани в редакционните екипи. Обикновено изпитваме недостиг на хора, които да имат достатъчно опит точно в този бранш - издаването на списания. Така се налага ние да провеждаме обучения на наетите, което все пак изисква време, макар и вече да разполагаме с нужния опит. Вторият основен проблем е разпространението на списанията. От една страна, ние се опитваме да постигнем максимално разпространение, което означава много на брой павилиони, на които да се продават нашите списания. Но това предполага работа с много и различни дистрибуторски компании, които имат различни условия и изисквания. По-основен обаче е проблемът с недостатъчната информация, която получаваме като обратна връзка от нашите разпространители. Според мен е важно да се изгради система, която да ни позволява да следим точно в коя точка на разпространение продаваме най-много, къде продажбите са по-слаби. Така никога няма да се окажем в ситуация, в която наш читател да спре на павилион с желание да си купи наше списание, а то да е свършило например. Защото точно както има вероятност клиентът да отиде при друг разпространител, така може да се насочи и към конкурентен продукт.

В: Как могат да бъдат преодолени тези проблеми?

- Тези проблеми се проявяват в различна степен в различните държави в зависимост от степента им на развитие. Проблемът с разпространението например е по-голям в България, Румъния, Хърватия и много по-слабо се провява в Унгария. Как да бъде разрешен? Просто е нужно време, за да започнат доставчиците да работят по-професионално, нужно е търпение. Аз бих предложила на този тип фирми да инвестират в професионален софтуер, който да спомага точното отчитане на продажбите. Но на практика SNI няма какво да направи, защото сме издатели, не дистрибутори.

В: Не се ли страхувате от пренасищане на сегмента на женски списания? Съществува ли опасност от вътрешна конкуренция между вашите издания?

- Разбира се, че има конкуренция. Но това е добре. Състезанието между екипите им може да е само от полза за читателите.

В: Наскоро "Санома Блясък" пусна на пазара българско издание на поредното международно списание "Нешънъл джиографик". Планирате ли въвеждането на други интернационални марки списания в България?

- Мисля, че вече дойде времето на основаването на нови локални марки.

В: Кои са силните и слабите страни на списанието като рекламна медия? Как списанията ще продължат да привличат рекламодателите в засилващата се конкуренция на други рекламни сегменти, като онлайн рекламата например?

- Всъщност, доколкото съм запозната с особеностите на българския рекламен пазар, по-скоро телевизията е тази, която събира най-много рекламни пари, около 70% от бюджетите на компаниите се насочват именно към тв каналите и 20-25% към принт реклама, което означава, че в този процент се включват и вестниците. Но това, което аз обикновено се опитвам да покажа, е, че качественото списание се ползва с доверието на читателите си. Но за мен интернет все още не представлява истинска заплаха.

В: Как оценявате българските списания? Как бихте отговорили на критиките, че българските аналози на световните списания не са на достатъчно добро ниво?

- Нашата компания вече въведе доста списания на българския пазар и фактът, че продължаваме да го правим, би трябвало да е показателен за това дали са успешни. През тази и миналата година към местните български списания ("Блясък", "Максимум" и "Журнал"), добавихме три нови големи бранда - "Космополитън", "Ел" и "Нешънъл джиографик"). Според мен не може да се каже дали статиите в едно издание са по-интересни от тези в друго с подобна тематика, те просто са различни и обусловени от преценката на местната редакция какво би било интересно на читателите от съответната страна. Единственият адекватен измерител за това доколко добро е едно списание е тиражът му.

В: Това означава ли, че сте доволни от постигнатите в България тиражи?

- Да, определено. При това от развитието не само на международните списания, но и на локалните ни. След като променихме дизайна и честотата на издаване на "Журнал" например - от месечно на седмично списание - тиражът скочи до 100 хил. броя всяка седмица.