Борис Инчев е роден на 24 март 1966 г. в Пловдив. Завършва в СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Право". Адвокат, от 1995 г. работи в мениджмънта на “Симид”. От две години е председател на браншовата камара на индустриалните хлебопроизводители.

Реколтата от зърно през миналата година беше почти 3 млн. тона, но една голяма част от нея не е с добри хлебопекарни качества. Една от причините за по-лошата реколта бяха наводненията.

-------------------

 

B: Как повишението на цените на горивата и електроенергията се отрази върху производството на хляб?

- Естествено енергията има отношение към производството, но ако има увеличение и сме честни за това, то ще дойде от по-скъпия транспорт. Друг е въпросът, че и цените на горивата горе-долу се задържаха на някакво ниво, но не може да се отрече, че себестойността се увеличи. В страната през лятото имаше едно увеличение на цените на хляба, колкото и условно да е това, част от този натиск беше поет от това увеличение. Но всеки производител решава каква цена да обяви и дали да я вдига. Безспорно той няма да продава на загуба, но конкурентният натиск може да го принуди да продава и с много малка печалба. Тогава дори е възможно в определени случаи да се стигне до намаление на цената на хляба.

Хлебопроизводството е един от браншовете с висока конкуренция в страната за множество производители и това изключва възможността автоматично да се пренесе някакво увеличение на себестойността в цената. Пазарната цена, разбира се, зависи от себестойността, но това не е правопропорционално. Естествено за по-дълъг период от време не може увеличението на цените

на енергоносителите да не промени крайната цена на хляба. Други компоненти, поне в нашия бранш, са по-важни, но те се подценяват. Много хора не виждат увеличението на стойността на работната сила. Въпреки приказките за голяма безработица в страната поради нощния характер на труда става все по-трудно да се намира работна ръка, и особено сериозни хора, желаещи да работят наистина нормално. Това в някаква степен води и до увеличение на заплащането в бранша.

 

B: Каква е средната работна заплата в хлебопроизводството?

- Няма такава, защото диференциацията е много голяма. Статистиката има някакви данни, но разликите в отделните хлебарници и региони е в пъти. За съжаление, особено при по-малките и трудно контролируеми производители, в някаква степен продължава незаконното наемане на работници без договор. Но този процес е в далеч по-малка степен от това, което беше преди пет-шест години. Ефектът от задължителната регистрация на трудовите договори е много сериозен. Масово явление е плащането под реална заплата, но по-големите производители спират да го правят или го намаляват в голяма степен.

 

B: Значи ли това, че сивият сектор във вашия бранш, който доскоро беше смятан за огромен проблем, е намалял в значителна степен?

- Аз лично за разлика от много от колегите не смятам сивия сектор за някакъв значителен проблем. Проблемът е много по-незначителен, незабележимо малък. Основните производители в бранша вече са индустриалните производители почти в цялата страна. Някакво сиво производство има и то може да деформира в някаква степен конкуренцията, но в големите и даже в средните по големина градове това влияние е незначително.

 

B: До голяма степен именно индустриалните производители на хляб бяха сред първите, които започнаха да покриват европейските изисквания за производство? Доколко е напреднал този процес и плаши ли ви приближаването на датата 1 януари 2007 г.?

- Проблемът не трябва да бъде прекалено засилван. Една голяма част от българските производители са вече на едно средноевропейско ниво. Вярно е, че в България няма големи супермодерни заводи, каквито има, да кажем, в Германия. Въпросът е дали на България са й необходими такива заводи и доколко те са конкурентоспособни. А тези европейски изисквания на практика са изпълнение на санитарните и хигиенните норми, и то каквито са съществували в България и съществуват, а не нещо друго.

В огромното си мнозинство българските заводи, построени през последните 30 години, напълно отговарят на всички архитектурно-конструктивни стандарти. Основният проблем се явява манталитетът на работника, начинът на мислене, защото при нас проблемите не са в огромни инвестиции, както в другите сектори на икономиката - ветеринарните например. Според РИОКОЗ едно хлебопроизводително предприятие има най-много 3-4 критични точки. Производството на хляб е с много ниска степен на здравен риск и ние сме облагодетелствани в сравнение с колегите от месото или млякото. Проблемът е да накараме персонала да изпълнява елементарните изисквания на програмите за контрол върху качеството и контрол на критичните точки. Лично аз смятам, че с малки изключения българските индустриални производители на хляб ще въведат HACCP до края на 2006 г.

 

B: Преди година вие казахте, че хлебопроизводството е необичано дете на държавата, промениха ли се нещата в това отношение и имате ли вече подкрепа?

- Да, така е, пари няма да ни даде никой. Дали ще се отпуснат 5000 - 10 000 лв. по някакви грантови схеми за HACCP и за ИCO - това не решава никакъв проблем, сумата е сериозна за едно малко предприятие. За 95% от големите хлебопроизводители това е пренебрежимо малко. Правителството каза, че няма да даде пари в брой в хлебопроизводството, а съществуващата програма е за микропредприятията до 10 работници за усвояване на HACCP процедурите.

Производството на храни на зърнена основа е един отрасъл, който е конкурентоспособен в България. Това е причината ЕС да няма желание този отрасъл да бъде подпомогнат. Лично аз съм резервиран към демонстрираното желание на ЕС за подпомагане на българската конкурентоспособност. Напротив, смятам, че ЕС има желание да ни създава всички възможни пречки, за да не бъдем конкурентоспособни. Не вярвам в доброжелателността на останалите партньори. Като ниво на индустриално хлебопроизводство с десетилетия сме изпреварили Гърция.

Ако българските власти имат желание утре в ЕС да играят по единни правила и да ги отстояват, то хлебопроизводителите в Гърция няма да имат особен шанс срещу нас например. Обаче подобни страни водят протекционистична политика, нарушавайки основните принципи на европейското право. И за тях, Бог знае защо, Европейският съюз допуска изключения.

Приемам, че България няма възможност да води такава политика като Турция, която защитава всячески своите хлебопроизводители. Но бих искал да добавя и нещо друго - ние в нашия бранш не допуснахме значителна чужда инвестиция. Няма сериозен хлебозавод в България, който да не е собственост на българи. В един бранш, в който ние сме в състояние да направим всичко най-добро в Европа и в света, няма никаква полза от чужди инвестиции.

И сериозните български производители не допуснахме поне досега някой чужденец да се намеси на пазара. И мисля, че скоро поне някой от българските хлебопроизводители ще излезе на чуждия пазар. Не говоря да се продадат 200 хляба в Ниш, а за сериозен износ на трайна продукция -например в Румъния. В България има добри инвеститори, които могат да излязат и на съседните пазари, естествено при една много жестока конкуренция.

 

B: Готови ли сте за тази конкуренция?

- Чуждата конкуренция в България не ни плаши. Самите анализи на Европейската асоциация на индустриалните хлебопроизводители са, че присъединяването за тях няма да има благоприятен ефект, особено заради Полша. Ние не сме голям пазар, но имаме балканския навик да сме привикнали да работим почти без печалба - нещо, което европейският производител не прави. Лично мен ме притеснява нерегламентираният натиск, който можем да получим, защото те не са свикнали някой да ги конкурира сериозно. Не бих се учудил в нарушение на правилата на играта

да се задействат санитарни механизми и всякакъв вид тормоз, който хрумне на някой от европейските производители.

 

B: В този смисъл какво прави камарата за своите членове в този момент?

- Събираме се, опитваме се да помогнем по отношение на HACCP, по отношение на санитарните правила, да даваме информацията, която имаме от европейските партньорски организации, и да коментираме и обсъждаме проблемите си. Фактът, че повечето сядаме вече на една маса, не е малко. Това е мястото, където преди всичко да можем да си защитаваме интересите пред държавата. Да не допускаме държавата да прави големи глупости и да поддържаме нормални отношения помежду си, което да намали наистина нелоялната конкуренция - тази, която е свързана не с ценова политика, а с всевъзможни мръсни номера и противоречи на елементарните изисквания на пазара. Иначе камарата няма намерение да намали конкуренцията и да създава някаква единна ценова политика.

 

B: Във вашия бранш вече имаше сигнали от отделни фирми за случаи на нелоялна конкуренция, включително и срещу “Симид”. Това добър сигнал за отстояване на собствените интереси ли е?

- Не мисля, че става дума за използване на институциите в конкурентната борба между отделните фирми все още. Ние сме единственият бранш за който Комисията за защита на конкуренцията има цялостен секторен анализ. Той анализира свързаните помежду си пазари на брашно и хляб. Но комисията изобщо не си ползва анализа, когато има някакви проблеми.

В нашия бранш опасност от монополизъм, от картелни съглашения няма. Няма играч на пазара, който да е толкова голям, че да може в национален мащаб да влияе сериозно на цените.

 

B: Наводненията ли бяха причината за по-лошата реколта през 2005 година?

- Едната причина са наводненията и въобще влажната година, а другата причина е общият проблем в зърнопроизводството в България. Липсват добри земеделски практики - като се почне от семената, стигне се до торенето, до лошия контрол върху самите почви, несъобразяването с химическите и физическите характеристики на почвата от самите земеделски производители. Има големи арендатори, които наистина вече правят земеделие на високо ниво. Има поне стотина големи фермери, които работят добре. Естествено и те не могат да се справят с природата.