През тази година дейността на Министерството на отбраната отново ще бъде в центъра на вниманието поради редицата важни проекти, които трябва да реализира. В четвъртък Министерският съвет трябва да одобри предложението на военните за ново участие на България в Ирак с рота от 120 души. През първите месеци на тази година трябва да приключат и преговорите за разполагане на американски военни бази. Военният министър трябва да реши кои от проектите за модернизация на армията ще започнат да се изпълняват. Най-важна е доставката на нови изтребители.

------------------------

B: Какви са параметрите на новата военна мисия в Ирак?

- Имаме няколко варианта, от които от Министерският съвет ще избере един и ще бъде предложен на Народното събрание. Най-вероятно е да изпратим охранителна рота за участие във военно-хуманитарна мисия. Става дума за бежанския лагер “Ашраф”. Нашите военни няма да участват в бойни операции, а ще охраняват една част от този лагер заедно с американските военни. Те няма да използват бойно оръжие, а електрошокови палки, газови пушки и пистолети.

 

B: Защо беше необходимо да се прекрати една мисия като тази в Дивания, където местните хора ни възприемаха много добре, и няколко месеца по-късно отново да се връщаме в Ирак? Тези “маневри” само заради политическите обещания на БСП за изтегляне от Ирак ли се наложиха?

- Този въпрос се съдържа в решението на предишния парламент от пролетта на 2005 г.

 

B: В решението имаше “вратички”, които позволяваха контингентът да остане още в Дивания.

- Решението задължаваше изпълнителната власт да изтеглят контингента до края на миналата година. Тези “вратички” даваха възможност да се търсят други форми на участие в Ирак. Именно новата мисия е такава друга форма.

 

B: Смятате ли, че от икономическа и дипломатическа гледна точка двете решения на парламента - от пролетта и това, което предстои да се вземе, са правилни?

- Участвал съм в подготовката и приемането на първото решение. Така че нямам никакво основание да се съмнявам с правилността му. Нямам основание да се съмнявам, че Народното събрание ще обсъди много сериозно и ще вземе правилното решение за изпращане на една наша рота в Ирак. По този начин ще дадем политически знак, че ще останем в Ирак. Ще дадем знак на нашите партньори, че продължаваме да присъстваме в многонационалните сили в Залива.

 

B: Появиха се разминавания между вас и началника на Генералния щаб ген. Никола Колев за броя на генералите в армията. Вие искате техният брой да е по-малък. По неофициална информация това разминаване се дължи на предложението два поста да станат генералски - бъдещият директор на Генщаба и на началника на канцеларията. Как решихте този проблем?

- Тези въпроси бяха обсъдени на две заседания в Съвета по отбрана. Над 90% предложенията на Генералния щаб са приети. За някои от генералските длъжности обаче съм поискал допълнителна мотивация - защо трябва да се заемат от генерали.

 

B: Става дума за тези два поста.

- Да, и за тях. Струва ми се, че броят на генералите е оптимален.

 

B: Подписали ли сте заповед за директора на Генщаба? Този пост е важен, тъй като ще отговаря административно за целия Генерален щаб.

- Не, за генерал няма още разрешение. Ще имам разговори с ген. Колев по този въпрос. Предполагам, че до ново разглеждане в Съвета по отбрана няма да се стигне. Има съображения защо трябва този пост да е генералски. Струва ми се обаче, че като изхождаме от броя на военните в армията и процеса на редукция, който ще е по-съществен след 2007-2008 г., не е обосновано на този етап да увеличаваме броя на генералите.

 

B: Склонен ли сте да се разделите с ген. Колев, чийто мандат изтича в средата на тази години или ще му бъде удължен мандата с още една година?

- Това е политически въпрос. На този етап не мога да отговаря нищо, защото не са водени разговори нито с политическите сили, нищо с президента.

 

B: Кога очаквате да започнат тези разговори?

- Във всеки случай няма да е до две-три седмици.

 

B: Като политик бихте ли го посъветвали да се впусне в политиката? Има неофициална информация, че ген. Колев има такива планове за предстоящите президентски избори.

- Не мога да коментирам подобни бъдещи намерения. Едва ли аз съм човекът, който трябва да дава съвети.

 

B: През последните месеци някои от фирмите, които искат да участват в проекта за доставка на нови изтребители, са били изнервени от факта, че България е изпратила запитване само до компанията “Боинг” за изтребителя Ф-18.

- Това е някакво недоразумение и е изчистено. Имах среща с някои от фирмите и уверих, че писма ще бъдат изпратени до всички.

 

B: За кои компании става въпрос?

- Освен до “Боинг” съм възложил да бъдат изпратени писма на "Локхийд Мартин", "Юрофайтър", компанията “Десо авиасион” и "Грипен".

 

B: Кога очаквате да ги поканите да започнете разговори с тях?

- Бих искал това да стане през тази година. Нека да видим как върви изпълнението на бюджета и как се развива икономиката, за да не водим празни разговори. Ако към края на годината започнем някакви разговори, ще бъде добра стъпка. Моето желание като министър на отбраната е в рамките на този мандат да стартираме проекта.

 

B: Кои са другите приоритетни проекти за модернизация?

- Има 11 приоритетни проекти. С “Юрокоптер” сключихме договор за нови хеликоптери за 358 млн. евро със 100% офсет. Ще ни доставят по три машини на година. С италианската “Аления” се споразумяхме вместо осем да ни доставят пет транспортни самолета. Въпреки че ги намалихме, компанията запази цената им и офсетната програма. Ще доставят по един самолет на година до 2011 г. Договорът е с 270% офсет, на стойност 191 млн. евро.

Очаквам, че договорът за тази година с “Даймлер Крайслер” ще бъде около 20-25 млн. евро за доставка на 70-75 автомобила. Проектът за комуникационно информационно осигуряване е на стойност около 200 млн. евро. Срокът му на изпълнение е около 11 години. Проектът за лагерно-походно оборудване е за същия срок и на стойност близо 50 млн. евро. Очаквам българските фирми да участват в този проект. Изграждането на системата за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг ще струва около 40 млн. евро. Срокът на изпълнение ще е около 10 години.

Друг проект е системата за утилизация на боеприпаси. Има български фирми, които ще участват в този проект, който ще продължи не по-малко от 10 години. Ще направя опит тази система да тръгне след около месец и половина. Друг проект е системата за охрана на морската граница “Екран”. Той ще струва около 70 млн. евро и ще се изпълнява пет години. Последните два проекта са за новите изтребители и корвети. Всеки от тях е на стойност най-малко 1.5 млрд. лв. Поради това, че нямаме финансова възможност, ще ги стартираме в края на този мандат.

 

B: Това са доста сериозни средства...

- Така изброени, проектите съм ги представил на министър-председателя. Това са средства, които изискват определени усилия от българското общество и затова то е много чувствително, когато става дума за модернизация. Трябва да подчерта, че това не засяга допълнителни средства, а е само в рамките на бюджета на Министерството на отбраната.

 

B: В края на април се очаква у нас да пристигне държавният секретар на САЩ Кондълиза Райс. Тя ще вземе участие в срещата на външните министри на НАТО. Тогава ли трябва да бъде подписан договорът за съвместни военни бази?

- Много е вероятно да е тогава. Преди няколко дни завърши поредният кръг от преговори. В момента всяка страна анализира предложенията на другата. Доста неща са уточнени, остават само няколко. Няма вече съмнение, че базите ще са “Безмер” и полигонът “Ново село”. Уточнено беше, че ще са под българско командване и с малки военни части. Изяснени бяха въпроси по отношение на осигуряването, по придвижването, митнически режими и голяма част от юрисдикцията. Останаха да се договорят някои неща свързани с целите на съоръженията и наказателната отговорност.

 

B: Стана ли дума за т.нар. оперативна свобода на базите? Има ли вече договорка?

- Няма още споразумение, защото се провеждат интензивни разговори, за да не влезем в някаква колизия с конституцията на страната. В момента сме някъде около 80-85% договореност. Когато стигнем 100%, ще е нужен един дълъг период - около месец, за превод и предварително оптимизиране на текстовете, преди да се стигне до подписване.

 

B: Ще има ли следващ кръг от преговори?

- Следващ кръг може да няма, ако се стигне до благоприятни заключения при анализа на предложенията на двете страни. Ако се налага допълнително уточняване, ще има още един кръг от разговори. Имаме политическата воля да свършим възможно най-скоро.