Уилям (Бил) Парет е ветеран в одиторската компания "Делойт Туш Томацу" (Deloitte Touche Tohmatsu, DTT). Още през 1967 г. постъпва в предходника на "Делойт" и остава верен на фирмата до днес. Преди почти три години Парет замени Джеймс Коупланд като главен изпълнителен директор на DTT. По това време браншът бе разтърсен от финансовите скандали с "Енрон" (Enron) и "Уърлдком" (Worldcom), а доверието в одиторите падна до критични стойности. Парет винаги е говорил критично за ролята на одиторските компании в тези скандали. Освен професионални президентът на DTT има и обществени ангажименти. Той е в управата на "Карнеги хол" в Ню Йорк и е член на американско-японския икономически съвет.

DTT е второто най-голямо одиторско дружество в света. Структурата му е силно децентрализирана и оперира чрез независими компании членки в 150 държави. Компанията обаче се наложи като глобална марка и работи в тясно сътрудничество с подразделенията си, когато става дума за бизнес практики или норми на поведение. Миналата година DTT реализира общ оборот от 18.2 млрд. долара, или плюс от почти 11% спрямо предходната.

 

-------------

B: Господин Парет, в понеделник започна процесът срещу бившите шефове на енергийния концерн "Енрон". Възможни ли са все още скандали от подобен мащаб?

- Що се касае до прозрачността, предписанията и регулациите, бяха предприети достатъчно мерки. Някои държави дори прекалиха, други със сигурност има още какво да свършат. Но това е и въпрос на морал. Едва след две-три години ще знаем дали сме се подсигурили достатъчно, за да избегнем в бъдеще измами като с "Енрон" или "Уърлдком".

 

B: Американското правителство реагира с пакета закони "Сарбанес-Оксли", които наложиха усмирителна риза на компаниите. С право ли бизнесът се оплаква от свръхрегулация?

- Интервенцията на регулаторите несъмнено беше много полезна, за да се отстранят някои ексцесии, каквито видяхме през 90-те години. Тотално свръхнадценяване на активи, погрешно осчетоводяване на поръчки и т.н. Но междувременно дори и служителите в големите одиторски компании прекараха хиляди часове само да се запознаят с новите правила и техники за одит.

 

B: Германия досега изглежда пощадена от този прилив на закони.

- Това просто се обяснява с факта, че в страната няма сравним с американските финансов скандал, който да е разтърсил обществото из основи. Принципът на доброволния самоконтрол освен това се оказа изключително сполучлив. В Германия между впрочем има цяла редица големи концерни, които не трябва да се посрамят с корпоративното си управление.

 

B: От три години имаме кодекс на корпоративното управление. Защо обаче на мениджърите е толкова трудно да приемат тези правила за добро ръководене?

- Германците винаги са имали широко приета и от обществото система на корпоративен контрол. С разрастващата се глобализация индустрията също трябва да се нагоди към международните навици. Трябва да минат четири-пет години, докато се приемат новите правила. Германската икономика според мен обаче е на добър път. В САЩ законите "Сарбанес-Оксли" също не се приложиха за една нощ.

 

B: Те въздействат обаче все по-тежко и достигат и ръководните етажи на германските концерни.

- Така е. Мениджърите са отговорни за всеки детайл. Те трябва изключително много да внимават. Никой финансов директор повече не може да разказва пред съда, че нищо не е знаел. Това променя и самосъзнанието, което може би е най-значимата последица от скандалите.

 

B: Един закон променя нагласите?

- Дори и обикновените служители в компаниите вече разбират отговорността си. Мисля, че това е всъщност положителният резултат от законите "Сарбанес-Оксли".

 

B: Но заради разпростиращата се бюрокрация и експлодиращите разходи компаниите виждат нещата другояче.

- Американските политици тогава бяха подложени на натиска непременно да направят нещо. И стриктното тълкуване на новите правила от съдиите доведе до мащабни задължения към документацията, каквито ние още не познавахме. Надявам се, че в следващите години положението отново ще се поуспокои и ще върнем някои неща. Както е известно, не е толкова лесно да се променят американските закони. Трябва да откриете някой, който казва: "Сега всичко е по-добре."

 

B: Следователно нищо няма да се промени на първо време?

- Напротив. Правилата могат да се тълкуват и по-гъвкаво. В момента например се дискутира как да се разтоварят малките и средните компании, които досега все още не са приложили строгите предписания.

 

B: Отгоре на всичко европейци и американци все още спорят за единните счетоводни стандарти. Нуждаем ли се въобще от тях?

- Без съмнение. Докато икономиката беше ориентирана само национално, нямаше никакъв проблем. Но с прескачането на границите нарастват и изискванията за международно валидни информации за компаниите. Освен това с много от националните стандарти са свързани и ненужно високи разходи, защото информациите трябва да се представят по различни правила. Единните стандарти намаляват значително разходите на компаниите. И улесняват нашата работа, на одиторите.

 

B: А не подкрепят ли американците хармонизиране, стига да е по техните правила?

- Хармонизирането в никакъв случай не означава, че англосаксонските представи налагат мащаба. Европейският комисар по вътрешния пазар Чарли Маккрийви наскоро обърна внимание на въпроса. Един нов и общ счетоводен стандарт трябва да събере идеите на европейците и американците. Знаем, че двата континента имат най-добрите стандарти в света и заради това трябва да създадем един още по-добър.

 

B: Това звучи като сложен компромис.

- Трябва да внимаваме одиторските правила да не са твърде сложни. Иначе никой няма да ги разбере. Сам по себе си бизнесът е много прост - "направи нещо и го продай".

 

B: Но осчетоводяването на тези прости сделки става все по-неразбираемо?

- Широко разпространено е чувството, че правилата междувременно са се усложнили - също и в Америка. Основният проблем в САЩ обаче не е толкова нарастващата сложност, а склонността към конфликти. Всеки детайл се приема за изключително важен. Наистина се надявам, че с глобалните одиторски норми ще постигнем повече нормалност. Защото според сегашното състояние американските правила действително са твърде сложни.

 

B: Струва ли благосъстояние на Америка това силно увлечение по съдебните процеси?

- Мисля, че е голям проблем и действително ни затруднява. Ще става все по-лошо.

 

B: Може ли да се превърне в сериозен проблем и за американската икономика?

- Това и днес вече е огромен проблем за американската икономика. Щетите далеч надхвърлят позитивните ефекти от тясното тълкуване на правото.

 

B: В момента бум изживяват сливанията. Не ви ли напомнят за залитанията преди няколко години?

- Не гледам толкова песимистично. Някои критици вече пак предупреждават за достигане на лимита. В Европа в момента наблюдавате настъпване на компаниите за директни инвестиции (private equity). В САЩ те са активни от дълги години и помагат при преустройството на индустрията. Смятам това за много положително.

 

B: За относително малкото датско телекомуникационно дружество TDC бяха предложени над 14 млрд. евро. Не е ли абсурдно?

- Купувачите са обмислили офертата много добре. И петте инвеститора, ангажирани в тази сделка, имат много успешен собствен бизнес.

 

B: Това значи ли, че всички са се поучили от грешките на интернет бума?

- В действителност всички си извадиха поуки от свръхоценките и ексцесиите. Но те не бяха предизвикани от фирмите за преки инвестиции.

 

B: Ще контролират ли чистите финансови инвеститори индустрията след десет години?

- Естествено че в следващото десетилетие ще има повече подобни собственици и още повече компании, управлявани от тях. Но истинският отговор на вашия въпрос е следният - след десет години private-equity-компаниите ще отговарят за успешното преструктуриране на голям брой индустриални концерни.

 

B: В каква фаза се намира световният бизнес със сливания? Предстои ли скоро апогеят?

- Не се осмелявам да предсказвам. Сигурно е обаче, че в обозримо бъдеще ще видим още няколко големи сделки. Фокусът на интереса няма да бъде само Европа, но и Азия.

 

B: И технологичният сектор...

- Не само. Класическата индустрия също ще се преструктурира доста силно, за да бъде конкурентоспособна в глобален план. Едно обаче не бива никога да се забравя - само успешните компании създават работни места.