Два месеца преди срока, в който правителството се ангажира пред МВФ да трансформира доплащането за трудов стаж, синдикатите заплашиха със стачка, ако те бъдат премахнати. Европейската комисия също е отправила препоръки за повече гъвкавост при прилагането на надбавката, която зависи само от отработените години, но не и от упражняваната професия или кариерата в рамките на едно предприятие. Според действащите разпоредби всеки, работил над 3 години, получава по 0.6% от заплатата си за всяка година стаж. Работодателските съюзи са готови бонусът да се включи към основната заплата еднократно, а занапред всяка фирма сама да определя политиката по доходите в преговори с работниците си. Като контрааргумент КНСБ лансира идеята да бъдат законово регламентирани четири вида надбавки към заплатата - за стаж, за квалификация, за условия на труд и процент от печалбата.

-----------------------

 

B: Защо се стигна до изостряне на позициите между работодателите и синдикатите?

- Винаги сме били съгласни, че доплащането за прослужено време в този вид, в който се прилага в България, е несъвършено. Предишното правителството беше поело ангажимент пред МВФ да премахне преносимостта на класа при смяна на професията и ние винаги сме били готови да обсъждаме това. Смятам, че лесно би могло да се намери взаимно приемливо решение. Висш държавен служител обаче наскоро обяви, че класовете ще се отменят, и това ни принуди да втвърдим позицията си. Убеден съм, че пълното премахване на този бонус е предложение на работодателите. Нито МВФ, нито Евросъюзът ни принуждават.Еднократното включване в заплатите не решава проблема, особено за работещите на норми и разценки. Има известна логика бонусът да не се пренася при радикална смяна на професията, например от инжинер-химик да станеш шофьор.

Подчертавам професията, а не предприятието. Защото квалифициран работник в една фирма ще е добър и в друга. Няма гаранция обаче, че новият работодател ще откликне на това.

 

B: Какво предлагате?

- Идеята е законодателно да се определят доплащанията, на които всеки работник има право. Не държим това непременно да стане в закон, но да има минимални стандарти, които ще договаряме на фирмено ниво. Така ще се избегне преносимостта на класовете, като се запазят гаранциите, че доходите на хората няма да паднат. Ние предлагаме четири вида бонуси - за условия на труд, за квалификация, за стаж и за участие в печалбата. Аргументите ни стъпват върху реални практики, съществуващи в САЩ, в Италия, Швеция, Финландия, Белгия. В Дания например изобщо няма трудово законодателство, там всичко се договаря - пенсионни и квалификационни схеми, здравноосигурителни режими. Там обаче е немислимо да се случи това, което стана в "Еврошуз", средата не би го понесла. След като у нас не успяваме да се договорим, значи е нужна законова установеност. Всичко това трябва да гарантира, че никой работник няма да загуби сега или в бъдеще, дори един лев.

 

B: Имате ли конкретни разчети за тези доплащания?

- Изобщо не поставяме въпроса за това. Не е важно какви ще са конкретните суми или проценти. Те ще бъдат уточнявани с преговори на ниво бранш и компания. Искаме във фиша за заплата да има вписани такива редове. Ако няма постигната договореност, може доплащането да е нула, но да съществува като възможност.

 

B: Доколко е достоверно, че сумата, плащана за класове сега, е 1 млрд. лв.?

- Изчисления на КНСБ се основават върху данните на Националния статистически институт, според които общият фонд работна заплата е около 9 млрд. лв. годишно. Средният изплащан клас е около 15% от средната брутна заплата. Това означава, че при 330 лв. заплата около 50 лв. от нея се формират от класа.

 

B: Кои са хората, които я получават?

- Пак по данни на НСИ около 70% от наетите са на възраст между 35 и 64 години. Това означава, че дебатът за класовете засяга 1.5 млн. души - огромен брой хора. Тези, които получават най-голямо доплащане - до една четвърт от заплатата, са 10% и са работили над 30 години. Числа показват, че ощетени ще са голям много хора с висок стаж - около 150 хил. работещи на възраст над 50 години. Освен това ще пострадат и други около 1.2 млн. по-млади хора, които нямат причина да се откажат от този доход.

 

B: Аргументите на МВФ са свързани именно с невъзможността на възрастните да си намерят работа.

- Не съм убеден, че класът е основното им препятствие. Структурата на безработните показва, че около 28% са над 50 години, но също толкова са и младите до 29 години. Ако класът пречи за назначаването на възрастните, защо не назначават млади? Според мен и на едните, и на другите им пречи липсата на квалификация, а това няма да се реши с премахването на класовете. Трудностите за тях са следствие от това, че не са инвестирали в себе си, а и никой друг не го е направил. Те не са конкурентни на този пазар и това е дълбок структурен проблем, за решаването на който и държавата, и бизнесът, и ние, синдикатите, правим малко.

 

B: Какво предлагате?

- Идеята ни е да се разработи механизъм за натрупване на пари за квалификацията на всеки работник. Например в Холандия има индивидуални сметки за обучение. Първият работодател я открива и започва натрупване - било с пари от работодателя, било и от работника. Държавата пък се ангажира да освободи тези отчисления от данъци. Условието е парите да се използват само за обучение, но да се отчита и желанието на работника.

 

B: Вярно ли е, че повечето работодатели плащат повече от минималните 0.6% за година стаж? В кои отрасли това е обичайно?

- Действително в колективните трудови договори по отрасли сме договорили 2% в добивната промишленост, в горското стопанство, дървопреработващата промишленост, в шивашкото и трикотажното производство, в обработката на кожи, в металургията е договорен 1%. На много места в сектори, които са изцяло частни, са договорени по-високи размери от минималните. Надбавката обаче не се плаща в микрофирмите и в малките предприятия, които често съществуват на ръба на сивата икономика.